20:20 | 17.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Кой ще бъде следващият най-опасен вирус

Учени и правителства вече разработват планове за справянето с бъдеща пандемия. Кой може да е причинителят й?

20:46 | 21 август 2023 | Редактор : Стоян Гогов 225 16730 Снимка: iStock by Getty Images

Все повече и повече влиятелни общественици предупреждават за риск от избухването на нова пандемия. Преди година Бил Гейтс заяви, че тя вече е на хоризонта. Вестник "Гардиън" написа миналия месец, че "нова пандемия е неизбежна, но този път има какво да се направи". Материалът сякаш подготвяше почвата за голямата новина по темата от началото на август.

Виж още СЗО: Следващата пандемия може да бъде "още по-смъртоносна"

Преди около две седмици Лондон обяви, че над 200 британски учени вече работят по създаването на ваксина за следващата пандемия в строго охранявания правителствен лабораторен комплекс Портън Даун в Уилтшир.

Изследователите са изготвили списък със заплахи, срещу които ще разработят ответни мерки. Програмата цели да свали времето за разработка на ваксина до 100 дни след обявяването на пандемична обстановка. За целта в проекта са инвестирани стотици милиони долари.

През януари 2022 г. The Wellcome Trust и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс обещаха 300 милиона долара за намирането на начин за намаляване на сроковете за разработване на ваксини. Според учените това може да се постигне с използването на новата, но доказала се през последната пандемия от коронавирус, технология на иРНК ваксините.

Пандемията от COVID-19 уби най-малко 7 милиона души по целия свят, но светът може да бъде изправен пред още по-опустошителна епидемия в бъдеще, предупреждава сър Джон Бел - водещ имунолог и генетик във Великобритания.

Пандемия от птичи грип може да убие 15 пъти повече хора от COVID, допълва професорът по медицина от Оксфордския университет.

Виж още В подготовка за следващата пандемия: Великобритания прави ваксина срещу "Болестта Х"

Джон Бел заявява, че освен ускоряването на разработките на нови ваксини, човечеството трябва да изгради мрежа за наблюдение на потенциално опасни болести и да провежда повече клинични тестове в Африка, пише "Политико".

Великобритания не е единствената страна, която се подготвя за бъдеща пандемия. Учени и политици от цял свят обръщат сериозно внимание на подобна възможност, а през април 2023 г. Монголия дори проведе тридневна симулация свързана с нова опасна и заразна болест.

Кой ще бъде следващият най-опасен вирус?

Птичи грип

Мнозинството от учените считат, че има значителен риск следващата пандемия да е от птичи грип. Това се потвърждава и от скорошните случаи на епидемии сред животни.

Птичиият грип H5N1 заразява не птици, а бозайници. Прескачането му върху човека се счита за доста вероятно. Откакто се появи за първи път през 1996 г., вирусът на птичия грип H5N1 предизвиква предимно сезонни епизоотии.

"Нещо се случи в средата на 2021 г., което го направи много по-заразен", казва Ричард Уеби, вирусолог и директор на изследователския център за болести по птиците към Световната здравна организация (СЗО).

Оттогава епизоотиите са се превърнали в ежегодно явление, разпространяват се в нови райони, причиняват масова смъртност сред дивите птици и избиването на десетки милиони домашни птици.

Преди 3 седмици Финландия нареди да бъдат умъртвени 50 000 норки и лисици заради птичи грип.

Бразилия обяви извънредно положение в Рио де Жанейро след потвърждаването на множество случаи на птичи грип. Огромният брой бездомни животни в града, туристите и гъстата населеност допълнително правят ситуацията по-опасна.

Общо има 72 съобщения за болестта при диви птици в Бразилия и два случая при натурално производство при домашно отглеждане.

Бразилия е най-големият износител на пилешко месо в света. За миналата година страната е реализирала продажби на стойност 9,7 милиарда долара. От началото на месец май тази година южноамериканската държава се сблъсква с множество огнища на вируса. Според някои това я превръща в потенциален епицентър на бъдеща пандемия от H5N1.

Има опасения, че ако вирусът на птичия грип претърпи антигенно изместване с вируса на човешкия грип, полученият нови подтип би бил и силно заразен, и силно летален при хората.

От началото на века до днес са докладвани общо 244 случая на човешка инфекция с вируса на птичия грип А(H5N1). От тези случаи 136 са били фатални. Това значи, че смъртността е малко над 50%.

"Настоящите огнища на птичи грип са причинили опустошение на животинските популации, включително домашни птици, диви птици и някои бозайници. Те са навредили на поминъка на фермерите и са засегнали търговията с храни. Въпреки че засягат до голяма степен животни, тези епидемии представляват постоянен риск за хората", заключват от СЗО.

Нов щам на COVID-19

СЗО алармира, че нов щам на COVID-19 се разпространява бързо в САЩ и Великобритания. Щамът е наречен EG.5 или "Ерис". Той е подвариант на силно заразния Омикрон.

Добрата новина е, че новият щам не причинява тежко заболяване, но за сметка на това се разпространява много по-лесно.

Новите Ковид ваксини на Pfizer, Moderna и Novavax вероятно ще осигурят защита срещу "Ерис", пише CNBC. Очаква се след около месец да се стигне до поставянето на новите бустерни дози.

Заедно с "Ерис" се наблюдава и още един нов щам, наречен "Форнакс", заедно те представляват 34% от всички нови случаи на COVID-19 в САЩ.

Въпреки нивата хоспитализациите и смъртните случаи от коронавируса са исторически ниски, то се наблюдава лек ръст. Хоспитализациите са се увеличили с 14% през последната седмица, а смъртните случаи са се увеличили с 8%, казват от Център за контрол и превенция на заболяванията на САЩ.

Изяждащи мозъка амеби и паразити

Преди около три седмици жител на щата Джорджия почина от рядка амеба, която изяжда мозъка.

Амебата Naegleria fowleri разрушава мозъчната тъкан, причинявайки мозъчен оток и заразяването с нея обикновено завършва със смърт.

Според Център за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, Naegleria fowleri е едноклетъчен организъм, който се намира в почвата и в малки сладководни басейни. Заразяването обикновено става след плуване.

Амебата не може да живее в студени води, като изисква вода с температура поне 25 градуса по Целзии. Микроорганизмът се развива най-добре в басейни с температура около 42 °C.

Това кара някои учени да заключат, че климатичните промени могат да усилят случаите на заразените с амебата. През последните десетилетия те са десетки и основно в САЩ. Това означава, че рисковете от заразяване с изяждащата мозъка амеба все още са ниски.

Новина за масово заразяване с паразита Cyclospora cayetanensis в Мексико сочи, че паразитните инфекции също не са за подценяване.

Установено е, че 70 британци са се завърнали в страната си със силни стомашни болки и гадене. Симптомите се дължат на паразита Cyclospora cayetanensis, който причинява инфекция в тънките черва.

Заболяването може да продължи от няколко дни до няколко месеца и е особено опасно за хора с намален имунитет.

Британците се заразили на ваканция в Мексико, а за това лято са докладвани и над 200 случая в САЩ.

Размразени древни вируси

Тази опасност е доста спекулативна, но учените вече я разглеждат сериозно. В началото на тази година изследователите идентифицираха и съживиха общо 13 нови вируса, вариращи на възраст от 27 000 до 48 500 години. Това ги превръща в едни от тях най-древните вируси, възстановявани някога.

Вирусите, въпреки че са прекарали хилядолетия замразени в ледовете на Сибир, все още са били в състояние да заразят култивирана амеба, след като екипът ги размразил и върнал към живот.

Експериментът показва, че ефектите на глобалното затопляне може да са по-лоши от очакваното. Разтапянето на скованите от лед земи в Сибир и Канада може да изпусне нови, непознати за нас, вируси в природата.

Изследователи от Съвместния изследователски център на Европейската комисия и университета "Флиндърс" в Австралия направиха симулирани експерименти, при които дигитални патогени от миналото нахлуват в общности от бактериални гостоприемници. Компютърните симулации показват, че патогените могат да оцелеят и да се развиват в съвременния свят, като около 3% стават доминиращи в новата си среда.

Около 1% от тези нашественици предизвикват непредвидими резултати - някои причиняват измирането на до една трета от видовете гостоприемници.

Въпреки че 1% може да изглежда малко, "самият брой" древни микроби, редовно освобождавани в съвременните общности, означава, че огнищата представляват значителна опасност, каза водещият автор Джовани Строна.

Ебола

Хеморагичните трески са особено опасни поради техните симптоми, като кървене от очите и ушите. Ебола продължава да бъде най-известният вирус от групата. За последно са наблюдавани огнища в Африка през 2022 г.

Учените припомнят, че Западноафриканската епидемия от 2014 година бе "на косъм" от превръщането си в пандемия.

Добрата новина е, че ваксина вече има. Лошата е, че тя е ефективна само срещу един от двата вида ебола, като ваксината срещу другия предстои да бъде доказана в широкомащабни клинични изпитвания.

Заразяването с вируса може да стане чрез контакт с кръв или други телесни течности от заразен човек или животно. Все още няма документирано разпространение по въздушен път в естествена среда. Мъжете, преболедували от ебола, може да продължат да предават болестта чрез семенната течност в продължение на близо два месеца.

Смъртността при ебола е около 90%.

Вирусът Нипа

Заболяването е установено за първи път през 1999 г. в Малайзия, в свинеферма в селцето Бару.

Заболяването е зооноза. Характеризира се с висока телесна температура, сърдечни и респираторни нарушения, които с напредване на заболяването се задълбочават. Преобладават нервните признаци, болните изпадат в кома и често изхода от заболяването е смърт.

Почти всяка година в Бангладеш и Индия възникват малки огнища - най-новото в Бангладеш през януари и февруари 2023 г. причини осем смъртни случая.

Нипа има смъртност от около 70% и ако развие способността да се разпространява от човек на човек толкова бързо, колкото морбили, то COVID-19 ще изглежда като "разходка в парка", споделят експертите.

Няма разработена ваксина за превенция от заболяването.

Марбургска треска

Вирусът Марбург е един от най-смъртоносните в света. Близо 90% от заболелите умират.

Болестта е описана за първи път през 1967 г. сред работещи в научни лаборатории и научния институт в Марбург. Учените изследват клетъчни култури от зелени африкански маймуни, внесени от Уганда.

Резервоар и източник на зараза са именно зелените африкански маймуни. Болният човек е много заразен, като вирусът се намира в кръвта, урината, храчките, половите и други секрети.

Пет хеморагични трески фигурират в списъка на СЗО. Това са Ебола, Нипа, Марбургска треска, треската Ласа (в някои райони на Либерия и Сиера Леоне около 10-16% от хората, приети в болници годишно, са с Ласа), треската от Рифтовата долина и Кримско-конгоанска хеморагична треска.

Кримско-конгоанска хеморагична треска

Вирусът се пренася от кърлежи и има смъртност около 25 процента. В България първият случай на болестта е описан през 1952 г.

СЗО класифицира вируса като един от 9-те най-опасни патогени за бъдещи пандемии.

Фактът, че той се разпространява от кърлежи или от консумацията на заразено месо го правят една идея по-малко заразен.

Зика

Вирусът Зика предизвика паника през 2015-16 г. Тогава от Бразилия пламна епидемия, разпростряла се в последствие из други страни от Южна Америка. Вирусът, предаван от комари, беше известен отдавна, но се смяташе, че не е особено страшен.

Оказа се, че болестта предизвиква малформации в плода на бременни. До 2016 г. СЗО го обяви за извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение. Въпреки че епидемията беше овладяна, до голяма степен чрез карантина и контрол на комарите, общо 86 държави и територии са докладвали доказателства за предавана от комари инфекция Зика.

Все още няма налична ваксина за вируса. Учените все още изследват начина, по който се развива микроцефалията в плода на заразени майки. Зика остава в списъка на СЗО с приоритетни патогени.

Други потенциални патогени според СЗО са маймунската шарка и хантавирусите. Последната група е особено опасна, защото се счита и за потенциално био-оръжие.

ИЗБРАНО