Те чакат, по-богати или по-скромни, с обли или издължени дневни. С топлината на закътаните чардаци, с калдъръмените улички, по които младите навремето се задявали, предаде репортер на БГНЕС.

Вижте снимки >>>

Струва си да се видят и усетят къщите музеи – на Любен Каравелов, на Димчо Дебелянов, на Тодор Каблешков, възприемана като върхово постижение в копривщенското архитектурно майсторство.

Не по-малко интересна е къщата на Димчо Дебелянов – поетът на любовта, на тихата скръб, на цъфналите вишни.

Неговата поезия е много нежна, прави ни добри. Когато е само на 9 години почива баща му и семейството е принудено да напусне Копривщица и да се установи в Пловдив.

Там е публикувано първото му стихотворение през 1907 г. По-късно със смъртта на майка си се прощава с мечтата си "да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне".

Впечатляват къщите на абаджията Ненчо Ослеков и на търговеца Петко Лютов.

Тодор Каблешков е една от най-обаятелните личности на Априлското въстание – чорбаджийският син, който в писмата си се подписвал като Богдан.

Той учи в копривщенското училище, в пловдивското, след това във френския лицей "Мехтеп Султание", едно от най-реномираните учебни заведения в Цариград.

Тъй като се разболява той се завръща в Копривщица. Тук се състои една много важна за него среща с Апостола Васил Левски, който по това време посещава Копривщица.

А домът на Георги Бенковски пази едни от най-ценните реликви от онези велики времена – черешовото топче, едно от знамената на Хвърковатата чета, оръжието на войводата и др.

Къщата на Бенковски си личи, че е приютявала богати хора. С овална дневна, около която са били разположени стаите. С огромен вътрешен двор и с малка портичка към задния двор, през която той успява да избяга, когато го търси турската потеря по време на Априлското въстание.