Димитър Гочев e роден на 26 април 1943 г. в гр. Първомай. Завършил е театрознание в университета "Хумболт" в Берлин, а след това в продължение на няколко години е работил като асистент в берлински театри.

Режисьорският му дебют в България е с постановката на "Когато гръм удари" на Пейо Яворов през 1972 г. До 1986 г. е работил в театрите на Плевен, Монтана, Русе, Враца, в театър "София" и Бургас.

От 1986 г. живее и работи в Германия. Многократно е бил от победителите в майските "Берлински театрални срещи". През 1992 с "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг, през 2004 - с "Битката на негъра и кучетата", а през 2007 – с "Иванов".

Заедно с актьора Самуел Финци през 2011 г. получават престижната театрална награда на Берлин заради епохалните според журито спектакли в "Битката на негъра и кучетата", "Иванов", "Перси" и "Палата номер 6" на сцените на "Фолксбюне" и "Дойчес театер Берлин".

През 2007 г. творецът е удостоен със Специалната награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство "Аскер".

"Театърът не е гробница, а жертвоприношение и първият, който се хвърля в тоя акт, е актьорът, а моята работа на режисьор е да крещя, да муча, да мълча отдолу," описва режисьорът работата си.

През 2009 г. в Германия излезе книга, посветена на твореца, която го показа пред погледа на съратниците му. Актьорът Самуел Финци озаглави своята част "Петдесет и девет правила за общуването с Димитър Гочев". Ето и имената на някои от другите глави - "Гочев и колелото на историята", "Гочев – ветеринарят", "Балканите са живи", "В центъра са актьорите" и просто "Митко". Обобщаващото заглавие на сборника е "Мълчанието на театъра".