Чуйте статията:

Пролетта за много деца не започва само с цъфтящи дървета и по-дълги дни. За част от тях тя носи водниста хрема, сърбеж в очите, постоянно кихане и усещане за "настинка", която сякаш не минава. Често тези симптоми се приемат за поредния вирус. В много случаи обаче причината е друга - сезонна алергия към полени.

Сезонният алергичен ринит е едно от най-честите хронични състояния в детската възраст. Той е част от т.нар. атопични заболявания, при които имунната система реагира прекомерно на иначе безвредни вещества от околната среда. Зад това на пръв поглед банално кихане обаче стоят редица въпроси, които тревожат родителите: защо алергиите се появяват толкова рано, дали детето ще ги израсне, затова ли някои деца боледуват по-често и има ли връзка между алергиите и автоимунните заболявания.

Кога и как започват сезонните алергии при децата?

Сезонният алергичен ринит най-често се появява, когато детето е между 3 и 7 години. Преди тази възраст истинските поленови алергии са сравнително редки. Причината е, че за да се развие алергия, имунната система трябва първо да премине през процес, наречен сенсибилизация, в който тя се "запознава" с даден алерген и го запомня.

При първите контакти с полена организмът разпознава алергена, образува IgE антитела и "зарежда" имунни клетки (мастоцити) с тези антитела. При следващ контакт с полена тези клетки освобождават хистамин и други медиатори на възпалението, които причиняват симптомите на алергията. И този процес може да отнеме няколко сезона, преди алергията да стане явна.

Много често точно тези нововъзникнали симптоми на алергията се бъркат с настинка. Най-честите прояви са: често кихане, водниста хрема, сърбеж в носа и очите, тъмни кръгове под очите (алергични сенки), кашлица или дразнене в гърлото, съпроводени не рядко с раздразнителност и умора. И тъй като симптомите могат да продължат седмици, те често влияят върху съня и концентрацията на детето.

Естествено, генетиката играе важна роля, особено, ако единият родител има алергия. Тогава рискът за детето е около 30-40%, а ако и двамата родители са алергични, рискът може да достигне 60-70%. Но това, което се наследява, не е конкретната алергия, а предразположението към алергична реактивност.

Развитието на сезонната алергия във времето не е еднакво при всички деца, но има няколко типични модела, които се наблюдават и тъй като алергията рядко остава една и съща всяка година, нейните фази са свързани с развитието на имунната система и с хормоналните промени при детето. Затова и в първите години след появата на алергията симптомите обикновено са по-леки, ограничени до носа и очите и се появяват само в пика на сезона. В този период организмът все още изгражда имунната памет към алергена. Постепенно с годините симптомите се усилват. Това се дължи на това, че имунната система започва да произвежда повече IgE антитела, мастоцитите стават по-чувствителни и лигавицата на носа остава хронично възпалена. В резултат на това алергичният сезон започва все по-рано, симптомите стават все по-силни и продължителни. Даже при някои деца алергията може да се разшири към нови алергени - например от бреза към треви.

Какво се случва в училищна възраст?

Между 8 и 12 години често се наблюдава най-силният период на симптомите. Причините са няколко: имунната система вече е напълно сенсибилизирана, детето има многократни контакти с алергена и лигавиците са силно реактивни. В този период могат да се появят и кашлица, бронхиална хиперреактивност и алергична астма. Това е част от т.нар. алергичен марш, при който алергичният ринит понякога преминава към засягане на долните дихателни пътища.

Пубертетът също може значително да промени алергичните реакции. Хормоналните промени влияят върху имунната регулация, възпалителните процеси и чувствителността на лигавиците. При част от децата в пубертета се наблюдава намаляване на симптомите и по-кратък алергичен сезон, но при други може да има временно влошаване, по-силна хрема или запушен нос и засилване на астматичните прояви.

Как влияе пубертетът?

Това е един от най-интересните и все още не напълно изяснени въпроси в алергологията. Пубертетът променя алергията, защото хормоните влияят директно върху имунната система, но посоката на тази промяна зависи от няколко биологични фактора. Затова и при едни деца симптомите намаляват, а при други се усилват.

Единият биологичен фактор е балансът между различните типове имунен отговор.

Тъй като алергиите се развиват основно чрез Th2 тип имунен отговор, това е имунният път, който води до IgE антитела, освобождаване на хистамин и активиране на мастоцити и еозинофили. По време на пубертета половите хормони започват да влияят върху този баланс, като тестостеронът обикновено потиска Th2 реакциите, докато естрогените могат да ги усилят. Затова при някои момчета след пубертета се наблюдава отслабване на алергичните реакции, докато при някои момичета симптомите могат да се засилят. Но това не е универсално правило. Предвид трябва да се вземе и фактор номер 2: генетичната настройка на имунната система.

Всяко дете има различна генетична предразположеност към атопия. Някои гени определят колко лесно се произвежда IgE, колко активни са мастоцитите и колко силно реагира лигавицата. Ако тази генетична "настройка" е силна, хормоналните промени не винаги успяват да намалят алергичната реактивност.

От друга страна, ако детето има дългогодишно алергично възпаление на носната лигавица, тя може да стане хиперреактивна. Тогава дори малки количества алерген могат да предизвикват силна реакция и пубертетът не винаги успява да рестартира тази чувствителност.

От друга страна стои и хормоналната чувствителност на имунните клетки. Самите те имат рецептори за полови хормони, но броят и чувствителността на тези рецептори се различават между хората. Затова и при едни деца имунната система реагира силно на хормоналните промени, а при други ефектът е по-слаб.

Микробиомът също в това отношение е фактор, който все повече намира място и в алергологията. Все повече изследвания показват, че чревният и дихателният микробиом влияят върху начина, по който имунната система узрява. По-балансиран имунен отговор в юношеството развиват деца с по-разнообразен микробиом. Такъв се наблюдава при деца, които са израснали сред повече природна среда, имат по-ранен контакт с микроорганизми и са ползвали по-малко антибиотично лечение.

Израства ли се алергията след пубертета?

Наблюденията показват, че около 30-40% от децата имат значително намаляване на симптомите в юношеството. При други алергията остава стабилна, а в третата група се развиват други алергични прояви, известни като алергичен марш - последователност от атопични състояния, започващи с атопичен дерматит в ранното детство и преминаващи по-късно през кръстосани хранителни алергии, алергичен ринит и накрая - бронхиална астма. 

Къде алергиите са по-чести - в града или сред природата?

На пръв поглед изглежда логично, че алергиите са по-чести в природата, където има повече растения. В действителност изследванията показват нещо по-сложно, а именно, че алергиите са по-чести и по-остри в градовете. Причината за това е замърсяване на въздуха, по-малко контакт с микроби в ранното детство и т.нар. хигиенна хипотеза, която е свързана с постоянно миене на ръце, често къпане и дезинфекция на дома.

От друга страна, при вече алергични деца симптомите могат да се засилят в природна среда, защото концентрацията на полени е по-висока.

Боледуват ли по-често алергичните деца от вируси?

Тук се наблюдава интересен парадокс. Алергията показва, че имунната система е свръхреактивна, но това не означава, че тя защитава по-добре от вируси. Причината е, че алергиите и вирусните инфекции се контролират от различни имунни механизми. Алергичните реакции са свързани основно с Th2 имунен отговор, IgE антитела, мастоцити и еозинофили, докато вирусите се контролират от Th1 имунен отговор, интерферони и цитотоксични Т-клетки. Това означава, че една имунна система може да е силно реактивна към алергени, но не непременно по-ефективна срещу вируси. Даже често се наблюдава обратната зависимост. Тъй като при алергичния ринит носната лигавица е хронично възпалена, респективно тя е по-оточна, по-раздразнена и бариерната й функция е нарушена. Това улеснява навлизането на вируси и може да доведе до по-чести настинки, по-дълги инфекции, синузити и отити. В допълнение към това възпалената лигавица има по-бавен мукоцилиарен клирънс, което означава, че вирусите се задържат по-дълго. Затова, когато вирусна инфекция се появи върху вече възпалена алергична лигавица кашлицата може да бъде по-продължителна, симптомите могат да са по-силни и дихателните пътища могат да станат по-реактивни. Това е и една от причините при част от децата да се развие алергична астма. Някои изследвания показват, че при силна алергична реакция организмът може да произвежда по-малко интерферони, а тези молекули са ключови за борбата с вирусите.

Предразполага ли алергията към автоимунитет?

Алергията и автоимунното заболяване представляват два различни вида имунна грешка. При алергията имунната система реагира срещу безвредни външни вещества, докато при автоимунитета имунната система атакува собствените тъкани на организма. Затова и като цяло алергията не означава повишен риск от автоимунитет, но и двете състояния могат да бъдат свързани с по-широка имунна дисрегулация. Някои фактори увеличават вероятността за такива нарушения. Това са: генетична предразположеност, нарушения в чревния микробиом, ранна антибиотична експозиция, замърсяване на въздуха и прекалено "стерилна" среда - познати вече в контекста на усложнената алергия.

А разпознаването навреме на сезонната алергия е важно не само за облекчаване на симптомите, но и за разбиране как функционира имунната система на детето, защото именно в детството тя изгражда баланса между защита, реактивност и толеранс към света около нас.