Ива Дойчинова: Нямаме право да се оплакваме, ако не участваме лично в управлението на държавата

Директорът на "Радио София" изрази надежда, че ще има промяна в диалога между новите 240 депутати

10:22 | 9 ноември 2021 | Автор : Елена Бейкова 49 4961 Снимка: БНР - Ани Петрова

Отброяваме дните до поредните за тази година избори, които този път ще бъдат 2 в 1, търсейки гражданската ни отговорност да посочим бъдещите президент и вицепрезидент, както и новите 240 депутати. На самия финал на предизборната кампания ще ви срещнем с някои от преките й наблюдатели, които ще имате възможност да видите на живо в извънредното издание на "Директно в новините" със Стефан Кунчев тази неделя, от 19 до 21 часа: журналистите Ива Дойчинова и Даниел Ненчев, политолозите Марая Цветкова и Иван-Асен Иванов, социлогът Васил Тончев.

Започваме с Ива Дойчинова, директор на програма "Радио София" в Българското национално радио. Позната не само като глас, а и с кариерата си в телевизията.

Професионалният й път в радиото започва от програма "Хоризонт" на БНР. След това Дойчинова е поканена от създателите на първото частно Радио ФМ+ да се присъедини към екипа му. В продължение на 14 години тя е водеща на предаванията "Трамвай желание", "Ива и Джон" и "Закуска с Ива". През 2006 г. Ива Дойчинова започва да работи със сутрешния екип на БНТ в "Денят започва" с продуцент Асен Григоров, където води теми , свързани с образование, екология, здраве и културната част на блока.

От 2007 до 2011 г. е част от екипа на bTV като водещ на предаванията "Часът на мама" и "Денят е прекрасен". В телевизионния ѝ опит още са: "Хит - 1", първото музикално риалити на БНТ, политическото риалити "Обещанието" отново по БНТ, "Искам работа" по Нова и "Супердоктор" в България он еър.

Ива Дойчинова е основател на кампанията "Будител на годината", посланик е на UNICEF в кампанията "Един пакет, една ваксина", посветен на борбата срещу тетанус в най-бедните страни по света.

Какво е Вашето усещане за тази предизборна кампания на финала й - привлече ли Вашия интерес някакво послание или пък тема, върху която да размишлявате?

Интересен момент в кампанията е, че започна разговор за коалиране вътре в 47-то Народно събрание, преди да е ясен съставът му. Активността е от някои от т.нар. партии на протеста. Аз лично следях най-вече комуникацията на "Продължаваме промяната", тъй като за избирателите тя е нова. За мен лично като избирател в програмите на партиите са важни стратегиите и алтернативите, а не пазарлъците. Например не кога ще затворят "Мини Марица-Изток", а какви алтернативни източници на енергия ще се изграждат, къде и какви възможности извън въгледобива се дават на хората там. Интересуват ме възгледите и работата за общото добруване, а не договорки на парче и по браншове.

Как се съчета предизборната кампания с ежечасното говорене по медиите за тежката ситуация с COVID и малкия брой ваксинирани у нас? Не остана ли заглушена?

Някои от протестите, свързани със зелените сертификати и тестването в училищата бяха и политически оцветени или "припознати" от партии. Но това е и повод за неизбежното говорене за здравната реформа покрай овладяването на COVID ситуацията. Двете теми се плеплетоха, защото не можеш да живееш в криза (а икономическата ще се задълбочава), без да комуникираш стратегии за нея. Разбира се - нападките и обвиненията преобладават по стар български обичай, което не прави разговора чуваем. По-скоро отблъсква избиратели.

Ако вземем предвид ниското доверие на хората в институциите, видно от отношението към ваксинирането и не само, каква избирателна активност можем да очакваме в неделя?

Прогнозната е към 58%, времето няма да става за гъби, така че се надявам болшинството от българите да осъзнае, че никаква промяна към добро в България няма да се случи, ако не излезем да гласуваме. Протестите през 2020 г. ясно показаха, че над 60% от нас не желаят корупцията, недоверието към прокуратурата и съда, състоянието на здравеопазването и бедността у нас да продължават. Всичко това означава лошо управление у нас повече от десетилетие и нямаме право да се оплакваме, ако не участваме лично в управлението на държавата. Ние избираме кой да влезе в парламента, ние избираме пряко президентска двойка, ние контролираме след това.

Снимка: Мила Иванова

Ще има ли съществено влияние епидемичната обстановка върху намерението на хората да отидат до урните?

Възможно е сред по-възрастните и неваксинирани хора да има страх от отиване до урните. Реално животът сега е доста по-отворен, отколкото беше при предишните кризи и зеленият сертификат дава увереност. Никакво усилие не е да си направиш бърз тест, за да гласуваш. Важна е мотивацията, че ние определяме живота си сега и бъдещето на децата и родителите ни тук.

Подкрепяте ли машинното гласуване като вариант за засилване на доверието в изборния резултат? Вие как предпочитате да гласувате - на хартия или с машина?

Разбира се, че машинното гласуване елиминира голяма част от подмяната на вота. Ефективната работа на двете служебни правителства за пресичане на купуването на гласове също е видна. Важна част от аргумента да гласуваш изобщо е, да си сигурен, че никой няма да го подмени. Времената с чувалите и спящите в Арена Армеец членове на избирателни комисии, надявам се свърши.

Аз гласувам машинно.

Според социологията в новия парламент ще има нови играчи, а някои от старите няма да присъстват. Как си представяте атмосферата в него, какво ще е нивото на диалогичност?

Някои от партиите в 46-то Нaродно събрание казаха след края му, че ще търсят повече диалогичност и са пропилели шансове. Много се надявам, че и ние, хората дадохме ясна обратна връзка, че подобно дребнотемие и заяждане между видими съюзници е меко казано проиграване на нашето доверие. Германското законодателство задължава партиите, влезли в парламента да намерят общите допирни точки, в името на които да се съюзяват. Нашето не е такова, но това не означава състезание кой е по-умен, красив и мускулест. Искаме да видим здрав смисъл и диалог в името на това, заради което сме пратили депутатите там. Обединение по общите големи цели на България. Имам надежда, че тонът ще бъде променен, поне от някои от партиите.

Как оценявате честотата и качеството на посланията за ваксинация и въобще за борба с COVID, отправяни от политици и експерти през последните няколко месеца?

За съжаление ясна стратегия за борба с COVID-19 нямаше нито едно правителство от 2020 г. насам. Задължителната информационна кампания, основана на статистика и факти изобщо липсваше. Извеждането напред на видни лекари и учени, които да обясняват какво представляват ваксините и как предпазват - също. Българският лекарски съюз също трябваше да застане на ясни позиции, а не да чуваме непрекъснато "моят личен лекар не ме съветва, не е сигурен, посъветва ме да отложа..."

Изпаднахме в ситуация да сме държавата в ЕС, в която има всякакви ваксини, пунктове къде ли не, тотален избор с какво да се имунизираме, и да молим хората да склонят да са отговорни към себе си и другите. Има държави, в които получаваш дата на която имаш възможност да си сложиш предложена от здравните власти ваксина и, ако пропуснеш, ще чакаш още дълго за втора възможност.

Познавайки и нашата народопсихология, мисля, че ако имаше дефицит на ваксини, както беше в първите месеци, щеше да има обратната реакция - да се дават подкупи, за да се ваксинираш по-рано. Да има протести, че ваксините не стигат за всички. А не да стигаме до това да се вършат измами от хора и лекари за фалшиви сертификати. И да се бракуват ваксини.

Зеленият сертификат е единствената добра и ефективна стратегия, защото едновременно постигна по-висок темп на ваксиниране и по-мащабно тестване. Това е и пътят на ЕС, няма друг начин.

Много разделителни линии се появиха между българите от началото на пандемията - на какво според Вас се дължи това, на манталитет да се караме помежду си, на податливост към послания на определени управляващи сили или на нещо друго?

България не е намерила своя национален идеал след 1989 г. Даже не го и търсела. Смятам, че народът видя възможност да покаже кой колко добре може да се справи, след като уравняването на социализма приключи. Започна едно състезание, в което всеки тича по собствена пътека, интересува го личният и родов успех и демонстрацията му във вид на парадни къщи, коли и т.н. От "16 съветска република" започнахме да се възприемаме трайно като "най-бедната държава в ЕС". За какъв идеал и обединение може да става дума изобщо? Това разделение се управляваше много добре и от политическото статукво до тази година, защото противопоставянето на хора, браншове, етноси винаги работи. Особено в слабите демокрации.

Ние можем да бъдем зеленият Рай на Европа, можем да бъдем най-чистата и екологично функционираща страна. Стартъпи, хъбове, прекрасни млади хора показват от тук как се твори бъдеще.

Но за това е нужна категорична промяна на управляващата класа.

Какво може да ни обедини?

Единствено вярата, че можем да бъдем щастлива нация в просперираща България. Наистина можем.

ИЗБРАНО