Сред тях са и бисквитите "Навона", произведени в България, което е твърде скромно присъствие в сравнение с други страни.
Най-много имитации на храни и напитки "Made in Italy" се разпространяват в Съединените щати, Австралия и Нова Зеландия. Само 2 процента от италианските марки сирене, консумирани в САЩ, са внесени от Италия. Останалите се правят с мляко от Уисконсин, Ню Йорк и Калифорния. Даже уникалното римско овче сирене "Пекорино романо" (от "пекора", на италиански "овца") е произведено в щата Илинойс, при това с краве мляко.
Китайското "Пекорино" също е от краве мляко, но това не е изненада, защото Китай е прочут с това, че няма дори нужда от италианските оригинали, за да произвежда италиански ментета.
Американско производство са и италианските марки сирене "Азиаго" и "Горгондзола".
Пармезанът, който разнася по света кулинарните традиции на град Парма със запазената марка "Пармиджано реджано", се предлага като местно изделие в Испания без никакво съобразяване с италианските традиции. Швеция се е специализирала в изготвяне на менте сирене "Фонтина", което е типичен продукт на италианската област Вал д'Аоста, докато Германия фалшифицира "Камбодзола", а Австралия - "Рикота".
Дори защитените от ЕС италиански марки не възпират имитаторите.
"Помпейският зехтин" няма нищо общо с древния град-музей край Неапол, защото е произведен в американския щат Мериленд. Испанският зехтин "Ромуло" носи етикет със символа на Рим - вълчицата, която кърми братята близнаци Ромул и Рем. Миланските спагети са направени в Португалия, а сосът "Болонезе" не е виждал Болоня, тъй като родното му място сега е Естония.
Саламът "Мортадела" също се предлага като болонски специалитет в САЩ, само че е направен от пуешко, а не от свинско месо, както повелява традицията в Болоня.
Кафето "Триесте италиан еспресо" не е от Триест, нито пък е "италиан", защото идва от Калифорния, макар че са му сложили италианското знаме на опаковката.
Виното "Кианти" отдавна носи етикета за "контролиран и гарантиран произход", но е клонирано в Калифорния.
Най-обикновено бяло вино в румънските супермаркети е кръстено "Барбера", на името на италианското марково вино.
"Полента" (италианска разновидност на качамака) е прекръстена на "Палента" в Черна гора, за да се харчи като италианско изделие. Три от всеки четири италиански продукта са фалшифицирани в чужбина, което струва годишно 50 милиарда евро, а накърненият имидж не може да се изчисли. Италианският износ би се увеличил четворно, ако се елиминират фалшификатите, но за това са необходими координирани международни усилия, като се започне от ЕС и Световната търговска организация (СТО), смята президентът на конфедерацията Серджо Марини.