Старозагорското клане от 1877 година е една невероятна трагедия, за която съвременните хора почти не знаят, каза археологът академик Васил Николов в интервю за БТА. Според него "някои историци, имат странен поглед върху историческите извори, което води до преиначаване на много събития от новата и най-новата ни история". И посочи пример: "Старозагорското клане е един от фрапиращите примери за това, как не познаваме такива разтърсващи събития от новата си история. Хората не знаят изобщо за геноцида на старозагорци през юли 1877 година, а някои историци се опитват да го омаловажат. Тогава, според събраните достатъчно сведения от очевидци, в Стара Загора са избити над 14 000 души! Избити и от редовната турска армия на Сюлейман паша, и от башибозуците, които се движат след нея.

Академикът допълни, че в България е по-известно клането в Батак - "той е акцентиран и в художествената литература и затова може би е влязъл в съзнанието на хората. Докато Старозагорското клане остава встрани. А трябва да помним и за избитите по това време и в църквата в Любенова махала в Новозагорско. Говорим за арменския геноцид, да, това е наистина важно, но трябва да помним и жертвите на Старозагорския геноцид. На фона на промените в образованието имам чувството, че децата все по-малко знаят за родната си история. По тази причина трябва да си спомним увода на Паисиевата история, в който той се обръща към своите сънародници да знаят и помнят предците си", каза още акад. Николов.

С навлизането си в Стара Загора през лятото на 1877 година войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската империя. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата "Св. Троица" са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в "Св. Богородица" и "Св. Николай". Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

Днес с литийно шествие и заупокойна молитва ще бъдат отбелязани 146 години от Старозагорското клане. Честването на заветната дата 19-и юли, ще започне с вечерна служба в енорийски храм "Света Троица", където са загубили живота си над 2500 християни.

След отслужената панихида в храма ще тръгне литийното шествие до Мавзолей-костница "19 юлий 1877", където ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите старозагорци в страшното лято на 1877 г.