Информираното съгласие: крачката между формалността и реалната защита на пациента

Защо е нужно информирано съгласие и какви ползи носи на пациента?

Снимка: личен архив

Информираното съгласие: крачката между формалността и реалната защита на пациента

Защо е нужно информирано съгласие и какви ползи носи на пациента?

09:09 | 3 април 2026 | Редактор : Анелия Николова 3 5812 Снимка: личен архив

Чуйте статията:

Да вземеш решение за собственото си здраве не е просто избор, това е право. Правото да знаеш, да разбираш и да решаваш. В медицината това право има конкретно измерение в т.н. информирано съгласие, което често стои на границата между формалността и реалната защита на пациента. По темата разговарям с адв. Владислав Божиков, Управляващ съдружник в "Адвокатско дружество "Божиков & Вътев", който работи в областта на медицинското право, общественото здраве и здравните политики.Той има богат опит по казуси, свързани с лекарски грешки, пациентска безопасност и информираност, както и в решаването на спорове в здравеопазването.

Здравето ни

Г-н Божиков, какво представлява т.н. "информираното съгласие" в медицината и има ли практическа стойност за пациента?

Информираното съгласие е израз на едно от най-важните човешки права: правото на лична неприкосновеност и свободен избор. В медицински контекст това означава пациентът да получи достатъчно ясна, точна и разбираема информация, за да вземе самостоятелно решение относно своето лечение. Съвременната медицина се развива изключително бързо с нови технологии, терапии и процедури се въвеждат постоянно. Това увеличава сложността на медицинските интервенции и съответно необходимостта пациентът да бъде добре информиран. Освен това наблюдаваме и ръст на съдебните спорове, свързани с липса или недостатъци на информираното съгласие, което прави темата още по-значима.

Какво казва законът по този въпрос?

Българското законодателство, по-специално Закон за здравето, предвижда минимални изисквания. Информираното съгласие може да бъде извършено устно като изчерпателно посочва случаите, при които се изисква писмена форма на информираното съгласие - при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни диагностични и терапевтични методи, водещи до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му.

Има и изключения, разбиар се, с оглед защитата на живота като висша ценност е предвидена възможност изброените дейности да бъдат извършени и без предварително получено информирано съгласие, когато е налице непосредствена заплаха за живота, а физическото или психичното състояние на пациента не позволяват изразяване на валидна воля.

Достатъчна ли е устната форма на информирано съгласие?

В практиката виждаме, че устното информирано съгласие често не е напълно достатъчно. Макар законът да го допуска, то невинаги осигурява реална защита нито за пациента, нито за лекаря. Проблемът е, че понякога информацията не се поднася достатъчно ясно или подробно, особено когато става дума за по-сложни диагнози и лечения. От друга страна, ако възникне спор, за лекаря е трудно да докаже какво точно е обяснил и дали пациентът е разбрал всичко.

Затова в практиката все по-често се приема, че писменото информирано съгласие е по-сигурният подход дори и когато не е изрично задължително. То дава яснота и на двете страни. Важно е също така пациентът да получи цялата съществена информация - за диагнозата, лечението, възможните рискове, алтернативите и какво би се случило при отказ. И най-вече е важно тя да бъде поднесена по начин, който той действително разбира, за да може да направи информиран избор.

Каква информация е длъжен да предостави лекарят?

Съгласно чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето лекуващият лекар е длъжен да информира пациента (или негов законен представител) относно диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, възможните рискове и алтернативи, както и последиците при отказ от лечение. Тази информация следва да бъде предоставена своевременно, в подходящ обем и форма, съобразени с индивидуалните особености на пациента, така че да бъде гарантирана реалната му свобода на избор.

Какво означава на практика правото на избор на лечение и може ли пациентът да откаже терапия?

Правото на избор е в основата на отношенията между лекар и пациент. Това означава, че човек не просто трябва да бъде информиран за предложеното лечение, а и за всички разумни алтернативи, включително и за възможността да откаже лечение. Важно е да се разбере, че отказът също е право. Пациентът има свободата да вземе решение, стига да е получил ясна и разбираема информация за последствията от него. Оттук идва и значението на добрата комуникация. Лекарят трябва да обясни ситуацията по начин, който пациентът реално разбира: без излишно усложняване, но и без пропускане на важни детайли.

Ако това не се случи и липсва реално информирано съгласие или при неспазване на изискванията на чл. 87-89 от Закона за здравето, присъщият за съответната интервенция риск не се счита прехвърлен върху пациента. В този случай отговорността за настъпилите вреди се носи от лекаря или лечебното заведение, дори когато вредата не е резултат от нарушение на медицински стандарти или правила за добра медицинска практика. Или казано по-ясно: рискът не се счита за поет от пациента, ако той не е бил достатъчно добре информиран.

Как гледа съдебната практика на този въпрос?

Съдебната практика поставят акцент върху реалното, а не формалното информиране. Не е достатъчно просто да има подписан документ, важно е дали пациентът действително е разбрал информацията и дали би дал съгласие, ако беше напълно информиран.

Покрива ли информираното съгласие лекарските грешки?

Не. Това е много важно разграничение. Необходимо е ясно разграничение между усложнения, присъщи на съответната медицинска дейност и включени в обхвата на информирания риск, и вреди, причинени от противоправно поведение.Пациентът приема риска от типични усложнения, които са присъщи на лечението, но информираното съгласие не освобождава лекаря от отговорност при лекарска грешка или нарушение на медицинските стандарти.

Какъв е Вашият извод като практикуващ юрист?

На фона на разгледаните нормативни и практическите аспекти, може да се заключи, че устната форма на информираното съгласие често не е достатъчна за осигуряване на реална защита както за пациента, така и за лекаря. Недостатъчно детайлната информация, пропуските в комуникацията и трудностите при доказване на предоставена информация създават значителен риск за двете страни. В този контекст писменото оформяне на информираното съгласие не представлява излишна формалност, а необходим инструмент за гарантиране на правата на пациента и за правна сигурност на медицинския специалист.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО