Местни власти и бизнес: За успешна Зелена сделка трябват повече децентрализация, но и синергия с държавата

Втора паралелна сесия от международната конференция Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход"

16:15 | 10 юни 2022 | Автор: Кристиан Костурков, 3е-news.net 4 2093 Колаж: Dir.bg

Опитът на българските общини в устойчивите политики беше част от втората паралелна сесия на международната конференция Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". За втора поредна година събитието фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

Green Transition

Тук кметовете на няколко областни града обсъдиха своите визии, политики и възможности за устойчивото зелено развитие. Градовете не бива да са сами в този процес и затова те разчитат много и на местния бизнес, който също има своята визия как най-плавно и безпроблемно да се осъществи прехода.

Участници в модерираната от Неда Василева сесия бяха:

Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на регионалното развитие
Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ
Ерато Панаийоту, мениджър PwC за Югоизточна Европа
Ерион Велиай, кмет на Тирана
Таня Христова, кмет на Габрово
Пенчо Милков, кмет на Русе
Станислав Владимиров, кмет на Перник
Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект
Инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона
Ивайло Василев, Директор инвестиционни проекти и развитие, Асарел Медет АД
Зорница Русинова, председател на Икономически и социален съвет

Успехът на Зеления преход в България преминава през реализацията на огромно количество проекти и то предимно на местно и регионално ниво. А за постигането на тази тяхна реализация са нужни основно две неща - повече свобода за местното самоуправление в лицето на общинските управници и структури, което обаче да върви в синхрон с по-голямата синергия с държавното управление. Такова мнение изразиха редица от участниците в дискусията. Тезата за нуждата от повече свобода за местните и регионални власти защитиха както кметове, така и представители на големи регионални компании, а също и хора от експертни организации. От своя страна държавата, в лицето на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка Гроздан Караджов отбеляза, че самото развитие на регионите и зелената им трансформация ще бъдат подпомогнати сериозно при повече синхронизация между отделните общини и области, включително чрез осъществяването на съвместни проекти. Този начин на работа дори е заложен и сериозно насърчаван както в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, така и по европейските програми за новия програмен период 2021-2027 г., а също и в програмите за трансгранично сътрудничество "Интеррег".

Караджов отбеляза, че в различните програми, насочени към регионите, има заделени ресурси за финансиране на разнородни проекти на обща стойност няколко милиарда лева. Тяхната цел е не само да бъдат усвоени и да доведат до зелената трансформация на бизнеса, обществото и начина на живот, но също и да се осъществят необходимите реформи за постигането на по-добро бъдеще на регионите и новите поколения, които ще живеят в тях. Той посочи, че само по приоритет 1 на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 има бюджет от близо 1.05 млрд. лв. за проекти за 10-те най-големи градове у нас. Чрез реализацията им те трябва да се превърнат в центрове за растеж, които ще привличат нови инвестиции и инвеститори, подобрявайки значително развитието на съответния регион. Но отделните 10 най-големи градове ще могат да кандидатстват за финансиране и на общи проекти, в които участват две или повече от тези общини. Регионалният министър подчерта, че те могат да се обединяват и в клъстъри, като така ще имат възможност да получат по-голям дял от общата сумата по програмата. Едно от изискванията обаче е предложените проекти трябва да бъдат включени в териториалните стратегии и плановете за интегрирано развитие на съответната община.

По втората приоритетна ос на Програмата пък са налице 2.5 млрд. лв., които са предназначени за 40 по-малки общини и общински центрове. По тази линия ще се подкрепят интегрирани териториални инвестиции. Сумата обаче се увеличава и чрез възможността за привличане на средства по хоризонтални оси от други европейски програми като Развитие на човешките ресурси, Околна среда и т.н. Според правилата чрез осъществяването на такива проекти от други европрограми може да се привлече до 10% от ресурса по даден проект. Така ще се насърчават мерки за икономическа активност, изграждането на нови индустриални паркове, подобряване на жилищни и обществени сгради, устойчива и предимно зелена мобилност, туризъм и др.

Отделно от това източник на финансиране на проекти на някои региони се явява и още една програма, оперирана от МРРБ - "Интеррег" 2021-2027. В рамките на общо 5-те такива програми с Турция, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Гърция общият разполагаем ресурс е 394 млн. лв.

Караджов обърна сериозно внимание и на наличието на 3.2 млрд. лв. за регионите по Плана за възстановяване и устойчивост. По-най-очакваната програма по него - за обновяване на жилищни и нежилищни сгради, предвиденият ресурс е 2.7 млрд. лв. общо. При жилищните сгради целта е над 30% намаляване на енергийните разходи, а същевременно сдруженията на собствениците вече ще могат да избират от по-широк списък от мерки. Досега по програмата за саниране можеше само да се "опакова" сградата, докато вече освен саниране, ще се финансират цялостна подмяна на покрива, инсталирането на соларни панели за консумация и продажба на излишъка от произведената енергия и др. мерки.

Караджов отбеляза и че досега нежилищните сгради не подлежаха на подпомагане, но вече и те могат да кандидатстват с проекти, което е от особено значение за обществените и за по-старите, които са по-трудни за саниране, въвеждане на нови технологии в тях и повишаване на енергийната им ефективност.

В рамките на Плана е включен и сегмент за ВиК, в който предвиденото финансиране е в размер на 471 млн. лв. Чрез него вече и малките и средни общини ще могат да изграждат пречиствателни станции, което досега не бе възможно по европрограми. Паралелно с това за устойчива и зелена мобилност са предвидени други 100 млн. лв. Чрез тях основно ще се закупуват електрически автобуси и други превозни средства, ще се изграждат зарядни станции и инфраструктура.

Трите големи въгледобивни общини Перник, Кюстендил и Стара Загора пък ще получат близо 3 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход, посочи още Караджов. Той припомни, че тези региони имат най-големия въглероден отпечатък и емисиите им трябва да бъдат намалени с 60%. "Което не означава затваряне на мините и въглищните централи. Напротив - в Министерството на енергетиката работят по план тези ТЕЦ-ове да служат за базисен енергиен ресурс, особено за зимата, когато ВЕИ-тата не работят стабилно, а потреблението скача", каза Караджов. Той допълни, че въглищните централи ще работят около 40% от времето. Така ще се постигне ефектът, който страната ни цели до 2038 г. и то без да се налага затваряне на мини и централи, съкращения на работници и т.н. Регионалният министър посочи, че паралелно с това в тези региони ще се правят индустриални паркове, където след това да се привличат и инвестиции за разкриване на нови работни места. В същото време ще се осъществяват проекти за рекултивиране на земята, за подобряване качеството на на въздуха и водата, което също ще създава устойчиви работни места.

"За да има успех в зелената трансформация, трябва на първо място да имаме ясна политическа воля", подчерта от своя страна Таня Христова, кмет на Габрово. Тя бе и един от участниците в панела, който дебело подчерта необходимостта от по-сериозна децентрализация и получаване на повече свобода от общините и регионите за осъществяването на техните проекти, включително в рамките на Зеления преход. Но допълни и че трябва да се подобри синхронът между местните власти и държавата, за да се ускори реализацията на проекти, включително зелени. А опитът от последните години и дори десетилетия показва, че забавянето на децентрализацията и липсата на добра комуникация и синхрон между общините и държавата води до забавяне на проекти, програми и т.н. В подкрепа на тезата си тя посочи, че в момента България вече силно закъснява със създаването и реализацията на проекти по новия програмен период. В същото време, според Христова, е важно по тези и другите програми не просто да се усвояват пари, а те да водят до положителни ефекти.

Според думите й зелената трансформация трябва сама по себе си да бъде и стъпка към децентрализацията. В същото време и самите общини са длъжни да бъдат партньори и да работят заедно, когато е необходимо и рентабилно заради хората в тях. "Положителните примери в България има. Габрово е място, в което може да се експериментира. Имаме немалко достижения, но и идеи, които да реализираме", отбеляза Христова. И даде пример как в града има сериозни желания да създаването на енергийни кооперативи, каквито вече има в немалко региони и градове на Европа. "Нека рискуваме. Нека правим малки проекти, които обаче след това стават успешни и водят до промени и трансформации", апелира кметът на Габрово.

Чрез децентрализацията и усилената работа на местно ниво както от страна на властите, така и на бизнеса, науката, образованието, могат да се постигат и реализират много инициативи, като Габрово е пример за това, стана ясно още от думите на Христова. "Стараем се да работим системно, последователно и заедно с партньорите, важни за развитието на града. Справили сме се с доста сериозни предизвикателства, но те не свършват. В момента се затруднява развитието на проекти. Част от решенията са в диалога между държавата и общините и разумните предложения. Надявам се най-сетне да бъдем чути. Разбираме загубената година и половина заради политическата криза. Но това не трябва да спира развитието", категорична е Христова.

Тя даде пример, че въпреки трудностите, за 10 години в Габрово са успели да създадат предприемаческа и иновативна екосистема. "Около 10 години ни трябваха, за да заговорим на един език с бизнеса, да включим и научната общност. В крайна сметка, въпреки затрудненията и липсата на конкретни финансови параметри, през 2019 г. създадохме регионален иновационен център. Такъв трябва да има във всеки регион в България, ако искаме да говорим за децентрализация", отбеляза кметът. И допълни, че за 2 години и половина този център е набрал изключително голяма скорост, създал е много партньорства и вече реализира много важни проекти в партньорство с други европейски градове и региони. "Идентифицирахме силните страни на нашия регион и тръгнахме по този път", посочи още Христова.

Кметът на Русе Пенчо Милков също посочи необходимостта за по-голяма синергия между местната власт, бизнесът, държавата, научните среди. Но отбеляза и че е крайно време политиците, както на държавно, така и на местно ниво, да започнат да взимат правилни решения, дори и те да са непопулярни. "Нагледахме се за последните години на политици, които взимат само популярни. И когато се стигне до необходимостта за някои непопулярни, те се отдръпват", посочи той.

Милков отбеляза, че Зеленият преход е важен, тъй като вече виждаме до какво водят климатичните промени. И посочи бурите и проливните дъждове от последните дни в страната, както и нанесените от тях щети. Подчерта също, че в понеделник в Русе се случи напълно нетипично за нашите географски ширини природно явление. А заради климатичните промени скоро такива може да започнат да се появяват и в останалите части на България.

Според Милков преходът, трансформацията, дигитализацията трябва да започват още при най-младите, а Русе вече може да се похвали с реализирани такива проекти. Във всички детски градини в дунавския град вече се преподават иновации, въвежда се и компютърно обучение. Учителите в училищата пък са преминали обучение по програма в Русенския университет. Всички деца вече от ранна възраст се срещат със софтуер, програмиране, роботика. Така виждат неща, които предишните поколения не са успявали.

Общината е реализирала и продължава да подготвя редица иновативни проекти. Заедно с БАН и Русенският университет вече е разработен водороен проект. Паралелно има и проект за водородни кораби и автобуси, които да допълнят електрическите, които вече се използват в градския транспорт на града и продължават да се закупуват нови. Русе предвижда и изграждането на общински фотоволтаичен парк. По него, както и по други проекти, работи заедно с "Тракия икономическа зона", с която има подписано споразумение.

В същото време един от домовете за възрастни хора вече има инсталирана водородна клетка, която съществено намалява разходите му за отопление. Според Милков такива проекти предстоят и за други обществени сгради.

По отношение на друга важна тема за Зеления преход - управлението на отпадъците, русенският кмет посочи, че те са енергоизточник, който може и трябва да се използва, ако това се прави без да има замърсяване на околната среда. Според него обаче тук отново на дневен ред излиза партньорството и синергията между общини и държава. Мнението му е, че производството на енергоресурс от отпадъците не трябва да се прави от отделните общини или от частни компании, а от държавата. "Може да се създаде общо съоръжение, което да преработва отпадъците и да ги превръща в енергоресурс и то чист", смята русенският кмет.

За липсата от години на качествена връзка между държавата и общините говори и Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". Той посочи, че единствените към момента дейности и проекти във връзка със Зелената трансформация у нас са реализирани от общините. И те са успели да го осъществят много повече благодарение на собствените си усилия и въпреки препятствията, които са им били създавани от недобрата нормативна уредба, държавно управление и структури. "Единствените реални неща виждаме реализирани от общините. Не чухме нито един пример ( на конференцията днес - бел.ред.) за успешна държавна политика или проект в сферата на енергийната ефективност, на сградния фонд, в транспорта... Няма такава успешни практики", каза Цанев.

Той подчерта също така, че зелените политики по същество са местни политики. Затова държавата е крайно време да им осигури възможност, нормативна рамка, финансова рамка, послания, техническа помощ, комуникация, чрез които те да могат да реализират такива проекти. Според думите му обаче в последните години държавата, независимо в чии лица, е абдикирала от тези дейности. Което е довело до сериозно забавяне не само на различни проекти, но и на редица ангажименти, които България има в рамките на законодателството в ЕС. Цанев даде пример как страната ни продължава да не прилага дикретивата от 2010 г. за енергийната ефективност в сградите. "Тези норми все още не са задължителни у нас и са в пряко нарушение на европейското законодателство", каза експертът. Но в същото време посочи, че въпреки забавянето от страна на държавата, има общини, които вече са приложили тези норми. Според думите му те биха били много повече, ако не липсваше подкрепата на централно ниво. "Държавата да слуша кметовете и общинарите. Те знаят какво искат хората и от какво имат нужда", препоръча Цанев.

Мнението му подкрепи и Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет. Според нея Зеленият преход в България ще има шанс, ако всички на местно и държавно ниво започнат да работят заедно. "Скоростта и съгласуваността е първото нещо, което трябва да се случи, за да има успех", смята тя.

Според Русинова финансовите инструменти също трябва да се използват заедно, защото те се допълват. За целта отново трябва да има съгласуваност както на местно ниво, така и на по-широко. "На местно ниво го виждаме - бизнес, образование, местна власт, но трябва да започнем да го виждаме и на национално ниво", отбеляза тя.

Едно от най-спешните неща, които трябва да се направя у нас за развитието на регионите, е картографиране на работната сила. Веднага след това трябва да се засилят инвестициите в образование, да бъде създадена тази важна за работната сила инфраструктура. След това и привличането на нови инвестиции и развитието на регионите ще се случат много по-лесно и успешно.

Според Русинова паралелно с това трябва най-накрая в България да има предвидимост на законодателната среда. "Липсва ни скорост и изоставаме по отношение на правната рамка, която идва от ЕС и която тепърва ще се транспонира в нашето законодателство", посочи тя. От думите й стана ясно, че това също е пречка както за реализацията на проекти по линия на европейските програми и Зеления преход, така и за привличането на нови инвестиции, развитието на иновациите и т.н.

"Зеленият преход е предизвикателство. В същото време обаче е мотивация и създава условия за развитие на бизнеса, както и за зелени иновации", каза от своя страна Ивайло Василев, директор "Инвестиционни проекти и развитие" в "Асарел Медет". Той подчерта, че там, където има тежка индустрия, регионите се чувстват добре. И Панагюрище е пример за това.

Василев отбеляза също, че Зеленият преход няма как да се случи без метали. България има суровини и в същото време има капацитет не само за добив, но и за последваща преработка на тези метали. "Можем да затворим кръга", категоричен е Василев. В тази връзка той допълни, че суровинната независимост е с много сериозен ефект върху икономическото развитие. Но в това отношение трябва да работим с по-високи темпове, за да стане страната ни суровинно независима.

Според думите на Василев Зеленият преход и дългосрочното устойчиво развитие зависи и от бизнеса, като този принцип е в основата на работата и на "Асарел Медет". В тази връзка за последните 20 години компанията е инвестирала близо 1.5 млрд. лв. в различни програми за устойчиво развитие в сферата на високите технологии, автоматизацията, човешките ресурси, безопасността на труда, инвестициите в младите, екологията, енергийната ефективност и др. "Инвестирайки в тези направления се опитваме да има зелен оттенък във всяка идея. Работим приоритетно и за дигиталната трансформация. 400 млн. лв. от тези 1.5 млрд. са инвестирани само за последните 4 години", посочи Василев.

Сериозни капиталови вложения в Зелената трансформация осъществяват и в "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), посочи изпълнителният й директор инж. Пламен Панчев. Той посочи, че до 2025 г. ТИЗ ще задоволява 40% от нуждите си от енергия чрез собствено производство на зелена такава. 4 години е отнело разработването на тази стратегия и тя вече е в етап на изпълнение. Така в община Раковски в момента се изгражда фотоволтаичен парк с мощност 20 MW, в община Марица - за 10 MW, в Куклен - малко по-малък. "Това е нов начин да привлечем инвеститор - даваме му дългосрочен договор за зелена енергия", обясни Панчев. Като отбеляза също, че в ТИЗ вече са били изградени фотоволтаични централи с обща мощност 80 MW. "С новите се стремим да станем още по-привлекателни за инвеститорите", отбеляза още той. И посочи, че вече има и споразумение с голям инвеститор, който е поискал да има на разположение 150 MW фотоволтаици и от ТИЗ работят, за да му ги осигурят.

Панчев съобщи, че паралелно ще бъде подготвен и реализиран проект и за водородна инсталация. А за нея вече има и компания, която е проявила интерес да се включи. В ТИЗ имат намерение да изградят и инсталация за производство на биогаз от биологични отпадъци. "Вече имаме успехи, но още сме далеч от това, което искаме да постигнем", посочи още той.

Конференцията Green Transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" е организирана от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.