ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС подкрепиха създаването на единен Кодекс за социалното подпомагане, а БСП определи идеята като "кризисен пиар".

Опозицията заподозря управляващите, че нищо от това, което ще се обещае с въпросния кодекс, няма да се реализира, тъй като единното законодателство ще стане факт след края на бюджетната процедура, която предстои след четири месеца.

"Подозирам, че правите услуга на министъра на труда и социалната политика, за да влезе в действие Законът за социалните услуги, а всички протестиращи да бъдат успокоявани: не протестирайте, ще направим Кодекс за социална подкрепа, и така до края на мандата да се отбива номерът", каза Георги Гьоков от левицата.

Според него зад идеята за единен кодекс прозира "скрито желание" за отмяна на Закона за личната помощ. Искрен Веселинов от "Обединени патриоти" заяви, че с предложението за кодифициране на законодателството се опитват да решат проблем, който иначе се решавал с "кръпки" в законите. Според него не може т. нар. "склонни към социален паразитизъм групи" да получават една камара помощи, без никой да държи сметка какво получават накрая.

"Това е проблем, който ние поставяме от 15 години. Дойде времето този проблем да се реши. Мисля, че за пръв път има достатъчно смелост в мнозинството", каза Веселинов.

"Аз бих казал, че опитът ви да направите кодифициране за шест месеца е смешен, ако за много хора не беше драматичен", заяви Антон Кутев от левицата.

Според него вносителите на предложението имат друга цел.

"Вие в момента се опитвате да скарате тези две групи, които протестират", коментира социалистът и продължи, като изтъкна, че най-уязвимата част от обществото има рязка нужда от законодателството, което управляващите или правят половинчато, или отлагат.

"Тези хора няма да доживеят кодифицирането ви. Те имат нужда от помощ сега. Това е поредният опит, в който се опитвате най-вулгарно да отложите влизането на едно качествено законодателство, сблъсквайки групи хора. Това е смешно и подло", коментира Кутев.

В отговор Светлана Ангелова от ГЕРБ заяви, че от другата седмица Законът за социалните услуги влиза в сила.

"Системата на социалното подпомагане се основава на нормативна уредба от близо 20 години", каза Ангелова и настоя, че тя към настоящия момент се нуждае от анализ на силните и слабите й страни.

Ангелова посочи, че през последните години законодателството в тази сфера се е изменяло многократно и има и три нови закона - за хората с увреждания, за личната помощ и този за социалните услуги.

Тя смята, че това налага законодателство да бъде обединено, за да може за хората, които се нуждаят от подкрепа, да има комплексен подход и те да получават адекватна подкрепа от държавата.

"В контекста на кризата с COVID0-19 видяхме колко е важна социалната сфера за уязвимите групи от обществото", каза Ангелова и поясни, че е необходим нов подход на преминаване от специализирано към кодифицирано законодателство.

"Важно е да бъде изработен такъв документ, базиран на системен подход и синергия, каза тя. - Целта на кодификацията е да се преодолее фрагментираността на нормативната уредба. В обхвата на кодифицирането следва да са Законът за социално подпомагане, Законът за семейните помощи за деца, Законът за хората с увреждания, Законът за личната помощ и Законът за социалните услуги."

Депутатът от БСП Виолета Желева посочи, че това е "кризисен пиар" от страна на управляващите и изтъкна, че този закон за социалните услуги е един от най-големите провали на управляващите. Тя изтъкна, че с първа точка на проекторешението в срок от четири месеца МТСП следва да създаде концепция за кодифициране и обясни, че това ще се случи точно преди бюджетната процедура; а в точка втора се предвижда в срок от шест месеца кодексът да е готов.

"След шест месеца бюджетната процедура вече ще е минала", посочи Желева и коментира, че всички хубави неща, които се обещават в кодекса, няма да бъдат реализирани. "Ние ще се въздържим от подкрепа, защото в поредната заблуда към най уязвимите ние няма да се включим", заяви Желева.

Д-р Хасан Адемов от ДПС каза, че има разлика между социално осигуряване, социално подпомагане, политика за хората с увреждания и политиките, свързани с подкрепа за децата и семействата. Той направи редакционна поправка в предложението, с която, по думите му, по никакъв начин не се променя съдържанието на предложението.

Д-р Адемов посочи, че ще подкрепят идеята за единен кодекс, тъй като е необходим нов, по-модерен подход при предоставянето на социалните услуги.

"Кодексът за социална подкрепа не трябва да плаши хората, защото ще бъдат запазени всички придобити социални права", обяви социалният министър Деница Сачева на брифинг в парламента.

"Днес, след разискването в пленарната зала, НС възложи на социалното министерство в срок от четири месеца да направи анализ на действащото социално законодателство в областта на социалното подпомагане, да се види къде има фрагментираност, след което то да бъде кодифицирано в общ Кодекс за социална подкрепа. Целта, която ще си поставим за всички видове помощи, е те да бъдат предоставяни както и досега, но в по-голяма връзка с отделните социални услуги, да има по-добър индивидуален подход, да се окрупнят социалните пакети", разясни Сачева.

Тя добави, че планира да покани на среща по темата и бивши министри на социалната политика. Според нея в Закона за социалното подпомагане би трябвало да настъпят сериозни промени с кодификацията, както и за помощите на хората с увреждания.

"Въпросът е да се направи по-ефективно прилагането и ползването на вече придобитите социални права", подчерта Деница Сачева.

Министърът смята, че трябва да има по-сериозно укрепване на Агенцията за социално подпомагане и евентуалното й превръщане в Агенция за социална подкрепа с по-сериозен ресурс, както и интеграция на различните бази данни, така че помощта да се насочи там, където е най-необходима.

Министърът Сачева бе категорична, че България не е несоциална държава, защото повече от 14 млрд. лв. е общият бюджет за социални плащания, 31% са за социална политика.

"И постоянно имаме недоволство, неефективността на плащанията често се поставят под съмнение. Има усещане, че държавата не подкрепя достатъчно семействата с деца", коментира Деница Сачева.

Според нея недоволство има най-вече, когато стане дума за Закона за социалните услуги. Освен хора, които се притесняват от него, тя вижда и такива, които го използват за политически цели, има засегнати и религиозни общности, които вече няма да могат да влияят на по-малко образованата част от населението.

"Законът не застрашава българските семейства", категорична е Сачева. Според нея на първо място трябва да се помисли за промени в закона за закрила на детето по отношение на дефиницията за дете в риск.

Тя увери, че тема номер едно е укрепване капацитета на социалната система.

"Качеството на социалните услуги е функция на качеството на хората, които работят в тях, на възможностите, с които могат да подкрепят семействата, подчерта министърът. - Тези, които ни упрекват в бездействие, са тези, които злоупотребяват, създавайки превратен образ на социалния работник, твърдейки, че той е нещо зло, което може да навреди."

Деница Сачева подчерта за пореден път, че по време на извънредното положение МТСП е било второто най-натоварено ведомство, след МЗ. "Нямаше забавени плащания към хората с увреждания, нямаше прекъсване на програмата за лични асистенти", изброи тя.