Географията е силно дискриминиран предмет в българското училище, защото в новия учебен план драстично са орязани часовете, заявиха от Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР).

В националния протест под мотото "Учителите по география настояват за равнопоставеност!" се включиха преподаватели от 60 от големите градове в страната, обяви председателят на АПГР доц. Марин Русев, цитиран от БТА.

Той обясни, че протестът е в отговор на "безхаберното отношение" на МОН към географското образование и географската наука. Преподавателите не са получили отговор на подаденото в МОН още на 8 януари писмо, с което настояват да бъдат включени в комисиите по държавни образователни стандарти.

Публикуваният нов проект на Наредба за учебния план часовете по география ще бъдат изцяло премахнати от програмата за 11 и 12 клас, стана ясно на пресконференцията.

По думите на доц. Русев обаче, като държава членка на Европейския съюз, регионалният принцип изисква децата ни да знаят коя е столицата на Белгия и че Холандия е държава, както и да не търсят Малко Търново близо до Велико Търново".

Като доказателство за неглижирано отношение към географията Марин Русев посочи още факта, че в цялостното обучение от 5 до 12 клас съотношението между история и география е приблизително 63 на 37.

Учителите по география недоволстват и срещу решението задължителните часове по география да се прехвърлят в така наречените - свободно избираеми предмети.

По-малко часовете и по философия

В просветното министерство има изключително много възражения и срещу проекта на наредба, с която се намаляват с между 35 и 40% часовете от философския цикъл в гимназията. Това стана ясно от думите на главния експерт Коста Костов пред bTV.

По думите му положителното в случая е, че нито едно от възраженията не противопоставя философията на гражданското образование, което се въвежда в горен курс.

Той отбеляза, че граждански науки се изучават у нас от края на XIX век, като традицията е те да са надграждане на това, което дава философията.

"В този вид не може да се случи никакво надграждане, този хорариум не позволява изграждането на каквото и да е", категоричен беше доц. д-р Веселин Дафов от Софийския университет.

Промени и в чуждоезиковото обучение

Проектът на МОН намалява и задължителните часове по чужд език до 2-4 часа седмично.

Учителят Галина Бечева от 9 ФЕГ посочи, че в нейното училище спадът е в размер на над 330 часа, а методическото прекъсване на цикъла на интензивно обучение след 8 клас в крайна сметка е с висока социална цена.

Главният експерт Анна Арсениева отбеляза, че по закон е записано, че в 9-и и 10-и клас на езиковите гимназии най-малко 3 общоизбираеми дисциплини трябва да бъдат на чужд език.

„Чуждият език не е само граматика, той е и приложение. Към двата часа задължителни се прибавят между 6- 5 и 10 часа пак език – история, химия, физика, биология, това е друг вид чужд език, но пак е чужд език”, подчерта Арсениева.

Бечева я репликира, че идеята на билингуалното обучение е децата да усвояват нова материя чрез чуждия език, а не обратното.

Предстоящи промени

Миналия месец от МОН представиха визията си за учебната година, според която се предвиждаше увеличаване на учебните седмици. Предложението срещна бурно неодобрение и дебатът за намаляване на лятната ваканция продължава.

За учебната програма от 1 до 5 клас МОН предвижда също промени, сред които първокласниците да могат да използват електронни източници за информация, а българската история в 5 кл. да отстъпи мястото си на античната, която сега се учи в 7 клас. Експертите от МОН обясняват промяната с необходимостта уроците по история да бъдат хронологично подредени.