Форумът "Европейският съюз се среща с Балканите" (EU meets the Balkans) събра в София високопоставени представители на Европейския съюз, настоящи и бивши министри от региона, дипломати и анализатори.  

Още снимки от събитието вижте тук >>> 

Форумът, който се провежда за втора поредна година, е посветен на стратегията на ЕС към региона на Балканите. Той е организиран от Европейския либерален форум, подкрепен от партия "Алианс на либералите и демократите за Европа" (АЛДЕ) и Атлантическия клуб в България. 

Събитието в "София тех парк" откриха служебният министър на външните работи Иван Кондов, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, евродепутатът и съпредседател на партия АЛДЕ Илхан Кючюк и президента на Атлантическия клуб в България Соломон Паси. Специален гост е еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването на ЕС Оливер Вархей, информира БТА. 

Форумът постави на фокус темата за разширяването на ЕС и интеграцията на Балканите, на фона на променената среда за сигурност заради войната на Русия в Украйна.

Оливер Вархей: Новите членове от Балканите ще донесат възможности за ЕС

Новите членове от Балканите ще донесат възможности за Европейския съюз, заяви европейският комисар по разширяването Оливер Вархей. Пред участниците в дискусията той посочи, че тази година вероятно ще бъде ключова за темата за разширяването на Съюза, тъй като има промени в начина, по който се извършва и приема то.

"Трябва да интегрираме хората и икономиките на Западните Балкани колкото се може по-бързо. Развитието на Западните Балкани, преди да се присъединят, ще им даде възможност да се интегрират много по-успешно", посочи той, цитиран от БТА. "Всеки път, когато се изпълни някакъв ангажимент от Западните Балкани, трябва да има съответното признание", допълни още комисар Вархей.

Според него Балканите стават регион, който привлича все повече инвестиции в Европа, а в географско отношение те са много добре разположени. Вархей посочи също, че страните от региона, които желаят да се присъединят към Европейския съюз, имат да извървят и път на съответните реформи за това. Еврокомисарят даде за пример сектора на енергетиката. Според него той е остарял, тъй като разчита в голяма степен на въглищата, което повдига въпроси за вредните емисии и рисковете за здравето. 

"Възприятието за Европа е подложено на още едно изпитание. Руската агресия в Украйна предизвика усложнение в някои страни от Европа. Според тях, единствено присъединяването им в ЕС ще гарантира мира и просперитета в техните страни. Членството в ЕС води точно до това", каза още Вархей. 

Форумът, който се организира за втора поредна година, е посветен на стратегията на ЕС към региона на Балканите. Той е организиран от Европейския либерален форум, подкрепен от партия "Алианс на либералите и демократите за Европа" (АЛДЕ) и Атлантическия клуб в България. 

Роберта Мецола: Инвазия на Русия в Украйна ни напомни за важността на мира и фундаменталната идея на ЕС като антидот на войната 

Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна ни напомни за важността на мира и фундаменталната идея на ЕС като антидот на войната, каза във видеообрщение по време на форума "ЕС се среща с Балканите" Роберта Мецола - председател на Европейския парламент. По думите ѝ ЕС е демонстрирал безпрецедентни резултати като се е застъпил за Украйна. 

Сигурността и стабилността в нашия регион са ключови за стабилността на ЕС. Западните Балкани призоваха за ускоряване на процеса по разширяването. Беше заключено, че той отнема прекалено много време, коментира тя. 

По думите ѝ "светът се променя, а с него и ЕС". Сред последните постижения ние гарантирахме статус на Босна и Херцеговина, гражданите на Косово няма повече да се нуждаят от виза, за да пътуват в Шенген, посочи още тя. Западните Балкани трябва да продължат да се стремят да постигнат критериите на политиката за разширяване, каза още Мецола.

Не можем да позволим стагнация на процеса по разширяване на ЕС, 

заяви Алва Фин, изпълнителен директор на Европейския либерален форум, която също взе участие в провеждащия се в София форум. "Не можем да оставим страните да продължат да чакат", посочи тя пред участниците в дискусията. Според нея страните от Балканите, които желаят присъединяването към Съюза, изпълняват поетите ангажименти за това. 

"Процесът да бъде по-динамичен и да не се позволява страните да чакат с години", призова Фин. "Разширяването е от решаващо знаения не само за Украйна и за партньорите ни от Западните Балкани, а за да може и окончателно да приключим европейския проект, основаващ се на ценности", каза още изпълнителният директор на Европейския либерален форум. 

Украинският вицепремиер Олга Стефанишина: Украйна промени света и Европа 

Украйна промени света, Украйна промени Европа, заяви във видеообръщение Олга Стефанишина, вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна, която изрази съжаление, че за втора поредна година не може да участва лично. 

Украинският вицепремиер посочи, че само тази нощ Киев е бил обстрелван 27 пъти. Тя изказа специална благодарност към България за оказваната помощ за защита на небето на Украйна. 

В обръщението си украинският вицепремиер Олга Степанишина посочи, че Руската федерация е опитала "да разкъса нашето единство, да подкопае демокрацията, ценностите, към които сме се устремили". Тя каза, че през изминалата повече от година след руската инвазия Украйна е станала по-силна, по-устойчива, по-независима в много отношения.

Твърдо сме решени да се борим до последно, до окончателна победа, каза украинският вицепремиер и увери, че в Украйна нямат никакви страхове. 

Да имаме статут на страна кандидатка за членство в ЕС е изключително важно за Украйна, когато в сърцевината на Европа се води война, отбеляза Олга Степанишина и подчерта важността на европейската перспектива за Украйна, Грузия и Молдова. 

Във връзка с членството на страните от Западните Балкани в ЕС тя призова за "по-широк дизайн" на политиката на ЕС за разширяване. 

Степанишина каза, че военните действия са обединили Европа още повече и припомни за посещението на солидарност на лидерите на Албания, Северна Македония и Черна гора в Украйна след началото на руската инвазия.

Ценностите, въз основа на които изграждаме страните си, които отстояваме, трябва да продължат да бъдат отстоявани, каза Степанишина. 

По думите й военната подкрепа за Украйна, за украинските въоръжени сили, която е изглеждала нещо невъзможно, сега се е превърнала в приоритет за ЕС. 

Според нея санкциите на ЕС срещу Русия също правят европейските страни по-силни. Не бива да изпитваме колебания срещу безпрецедентните опити да се подкопае нашата демокрация, посочи украинският вицепремиер. 

Според Степанишина Русия се стреми да продължи изтощителната война. Тя допълни, че това не бива да се позволява. Да възстановим целостта на нашата територия е стратегическата ни цел, каза украинският вицепремиер и добави, че на Украйна са й необходими гаранции за сигурност. В този контекст Степанишина спомена общите доставки на военно оборудване. 

Украинският вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция каза, че Киев е мобилизиран да продължи реформите. Олга Степанишина завърши обръщението си с думите: "Слава Украине!" 

Посланикът на Република Северна Македония (РСМ) в България Агнеза Руси Поповска предупреди на форума в София, че подкрепата за процеса на евроинтеграция в нейната държава намалява.

Ние бяхме една от най-евроентусиазираните държави от Западните Балкани, с над 90 процента подкрепа за членство в ЕС. Сега тази подкрепа е спаднала с около 35 процента, каза посланик Поповска на форума "ЕС се среща с Балканите" (EU Meets the Balkans), който се провежда в София.

Дипломатът поднесе извинение от името на министъра на външните работи Буяр Османи, който трябваше да участва във форума, но се налага да бъде в Рейкявик за срещата на върха на Съвета на Европа, тъй като РСМ понастоящем е председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Тази година форумът, който се провежда за втори път, е посветен на предизвикателствата и бъдещето на европейската политика на разширяване в контекста на новите реалности и заплахите за сигурността. Организатор на събитието е Европейският либерален форум с подкрепата на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа" (АЛДЕ) и Атлантическия клуб в България.

Посланикът на РСМ в София Агнеза Руси Поповска отбеляза, че проевропейските нагласи в страната са били едно от най-силните оръжия срещу зловредните намеси, на които сме свидетели днес. По думите ѝ обаче нагласите в обществото в РСМ, а и в региона, са се променили и подкрепата за евроинтеграцията намалява. Според нея това се дължи на възприятието, че направените обещания не са изпълнени.

За да можем да реализираме статута на страна кандидат за членство, през 2005 г. трябваше да променим конституцията на страната. Сега сме в позиция отново да отворим конституцията, за да затворим тази фаза на започване на преговорите. Тази условност, която се появява в средата на процеса, е причина за разочарование, посочи посланик Поповска във връзка с промените в конституцията на Северна Македония, предвидени в преговорната рамка. Тези промени предвиждат вписване на българите и на други националности в основния закон на РСМ като държавотворни народи.

Посланикът отбеляза обаче, че обществената подкрепа и възприятията са обратим процес. За целта обаче, според нея, са необходими усилия от страна на ЕС във връзка с условията по пътя на евроинтеграция. Тя призна, че усилия трябва да бъдат положени, разбира се, и от страната кандидатка, която трябва да продължи да работи по изпълнение на условията за членство.

Най-голямата тревога от гледна точка на РСМ е дългото време, което страната прекара в "чакалнята" - от получаването на статута на кандидат за членство през 2005 г. до момента на първата междуправителствена конференция, поставила началото на преговорите, миналата година, отбеляза Поповска.

Посланичката изрази удовлетвореност от новата инерция в процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани, което според нея е в състояние да обърне обществените нагласи.

"Да се освободим от клетката на междуособиците, с които живеем на Балканите. Нашите проблеми на Балканите са нищожни в сравнение с голямата опасност, която Русия и Китай готвят за всички нас", заяви на форума президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси. 

По време на изказването си той очерта предизвикателства пред света и региона на Балканите, породени от войната на Русия в Украйна и посочи, че трябва да бъдем готови за много по-продължителен военен конфликт. "Коя е новата атлантическа харта, която ще ни помогне да излезем от тази ситуацията?" попита Паси и отправи призив към участниците на форума да засегнат и този въпрос в хода на дебатите. 

Иван Кондов: Българското председателство на Съвета на ЕС много подкрепи интеграцията на държавите от Западните Балкани в ЕС 

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) много подкрепи интеграцията на държавите от Западните Балкани в ЕС, каза служебният министър на външните работи Иван Кондов по време на форума "ЕС се среща с Балканите". 

По думите му политиката по разширяване не трябва да се разглежда като автоматично лекарство за решаване на икономическите проблеми, но това може да стане само чрез широки демографски реформи. Той посочи, че картината в региона е смесена. Според него има много положителни развития като започването на преговорите за присъединяване на Албания, също така отварянето на първата фаза преговори с Република Северна Македония и освобождаването от виза за гражданите от Косово. 

Министърът изрази мнение, че наследството от миналото създава уязвимости, които затрудняват присъединяването към дневния ред на ЕС. "Има разпространена дезинформация, пропаганда против ЕС, затова трябва да поддържаме свободата на медиите, човешките права и трябва да се борим с езика на омразата", посочи Кондов. Той даде пример с отношението към българите в Република Северна Македония.  

По думите му в последните 50 години виждаме различна реалност в геополитическата обстановка. 

"Втората година на непровокираната агресия на Русия срещу Украйна доведе до твърд отговор от страна на ЕС, въпреки че трябваше да направим много жертви и обществата понесоха товара. Въпреки това ние искаме да запазим международния ред, основан на правила, който гарантира стабилност", коментира той. 

Министърът подчерта, че България подкрепя Украйна от началото на войната и спазва решенията на българския парламент. "Ние сме готови да допринесем и за следвоенното възстановяване на Украйна. Също така България подкрепя решението да се даде статут на държава кандидат за членство в ЕС на Украйна", заяви той. 

Иван Кондов засегна и темата за Турция. Отбеляза, че тя също е държава кандидат за членство в ЕС, също така е основен партньор на Съюза в много сфери, вкл. миграцията. Той изрази надежда, че ще бъде определен по-положителен дневен ред в ЕС за Турция. Отбеляза също, че имаме много добри примери за сътрудничество в сферата на енергийните доставки. Кондов изброи и проекти, с които си сътрудничат България, Румъния и Гърция. 

Силата на Европа зависи от нашето обединение, подчерта той. 

Илхан Кючюк: Дискусията по политиката на разширяване на ЕС трябва да бъде далеч по-задълбочена 

Дискусията по политиката на разширяване на Европейския съюз трябва да бъде далеч по-задълбочена, заяви евродепутатът и съпредседател на партия АЛДЕ Илхан Кючюк, който участва в откриването на провеждащия се в София форум. 

"След като Европа беше забравила за войната, днес на европейска територия имаме отново война. Поставят се под въпрос изконни демократични ценности. Суверенитетът и идентичността на една нация са жестоко потъпкани. Няма как международната общност да не бъде единна", каза евродепутатът. По думите му мнозина са очаквали Европейският съюз да бъде слаб - след ковид пандемията, достатъчно изтощен икономически и дори политически, с невъзможност да построи консенсус след инвазията на Русия в Украйна. "Но Европейският съюз излезе по-силен. Направи заявката, че ще продължава да подкрепя Украйна докогато е необходимо, с всички сили, за да може мирът да възтържествува. Този мит не може да бъде някакъв мир, а трябва да се основава на международните правила", посочи Кючюк пред участниците на форума. 

Според Кючюк регионът на Балканите е изправен също пред големи предизвикателства. "Бихме отчели много положителни констатации. Сред тях са визовата либерализация, свързана с Косово. Най-накрая, след толкова години, вече гражданите на Косово могат да пътуват свободно. Направиха се първи и много важни стъпки и политическият сигнал беше даден - Албания и Република Северна Македония започват преговорен процес, но това не е достатъчно. Даде се статут на кандидат-член на Босна и Херцеговина", посочи той. 

Според него същинската и задълбочена интеграция трябва да продължи с още по-голяма сила. "Не просто държавите и техните институции да бъдат включени в преговорния процес, а те да бъдат включени доста по-рано в политиката по разширяване на ЕС", коментира още евродепутатът. 

Илхан Кючюк коментира още, че мнозина поставят въпроса за това дали Турция трябва да продължи пътя си към Европейския съюз. "Да, ако има желание за реформа", смята той. 

"Геополитическите предизвикателства пред Европейския съюз са немислими, ако не обединим усилия. На този форум трябва да направим точно това, защото той е платформа за обмен на идеи между политици, общественици и млади лидери", допълни още евродепутатът. 

Форумът, който се организира за втора поредна година, е посветен на стратегията на ЕС към региона на Балканите. Той е организиран от Европейския либерален форум, подкрепен от партия "Алианс на либералите и демократите за Европа" (АЛДЕ) и Атлантическия клуб в България.

Пред участниците във форума председателят на ДПС Мустафа Карадайъ започна с коментар на актуалните политически събития. "Задават се на хоризонта поредните, шести, ненужни, предсрочни парламентарни избори. Кой печели от тази ситуация - в България и на Балканите?", попита той. По думите му, ако направим анализ на изборните резултати, единствено евроскептиците увеличават своята подкрепа. 

Независимо, че сме членове на ЕС, ние в България даваме ли си сметка в каква ситуация се намираме и в какво положение се намираме и то точно на база евроатлантическите ценности - ценностите, които ни заведоха да бъдем членове на ЕС и НАТО, попита Карадайъ. Той отбеляза, че за последните две години страната ни проведе пет пъти избори за парламент. България стана една политически несигурна, нестабилна държава в региона, вместо да бъде пример за другите държави, посочи лидерът на ДПС. 

Според Карадайъ пътят на европейската интеграция на държавите от региона трябва да се извърви бързо. Когато войната тропа на вратата и виждаме агресията на Русия в Украйна, тогава се сещаме колко е ценен мирът. А преди да я видим - войната, ние говорим за нея като нещо, което едва ли не няма как да се случи, коментира той. 

По думите му дългото чакане води до умора, разочарование и недоверие, не само в политиците, а и в гражданите. Това трябва да се има предвид от Европа, но самите държави от Балканите трябва да знаят, че членството в ЕС не е подарък - това са определени критерии, определен път, който трябва да се извърви, заяви Карадайъ. 

В ЕС, за да има стабилност и сигурност, трябва да има мир, стабилност и сигурност на Балканите. Но, за да има мир, сигурност и стабилност на Балканите, при тази богата история, култура, етническо многообразие на Балканите, ние, Балканите трябва заедно да членуваме в общи ценности съюзи - това са НАТО и ЕС, изтъкна той.