Феноменът "Holiday illness" или защо хората се разболяват по време на почивка
Как модерният живот ни разболява, когато най-малко сме подготвени за това?
Чуйте статията:
Дразнещо, неприятно и противно на всяка логика. Случвало се е на всеки. Месеци наред натоварване, недоспиване, стрес и онова усещане, че можем всичко всякак, защото просто издържаме. Организмът ни не реагира болезнено на отложените нужди и натиска, под който го принуждаваме да работи, въпреки че работните ни дни текат на високи обороти с плътен график. И точно когато си дадем време за почивка, когато съберем куфарите и направим резервацията, и в плановете ни най-сетне си обещаваме малко доза спокойствие, се тръшваме болни. На пръв поглед това изглежда нелогично и направо влудяващо, защото, ако стресът изтощава организма, защо симптомите се появяват именно когато той изчезне?
Този парадокс си има име. В научната литература се описва като "holiday illness phenomenon" - феноменът на болестта по празници. И, за да разберем защо се случва това, трябва да погледнем как реагира организмът ни на продължително натоварване.
Мобилизация или просто отлагане на неизбежното?
Когато човек е под стрес, нервната система активира т.нар. стресова ос между мозъка, хипофизата и надбъбречните жлези. Един от основните хормони, които се освобождават в тази ситуация, е кортизолът. Тук отварям скоба, защото кортизолът често е сочен като "хормон на стреса", но това определение е малко подвеждащо, защото той всъщност е хормон на адаптацията - молекула, която помага на организма да функционира в неблагоприятни условия. Когато нивата му се повишат, се случват няколко важни неща: енергията се мобилизира, артериалното налягане се стабилизира, възпалителните реакции се ограничават и имунната система временно се приглушава.
Това последното е особено важно. Докато човек е под напрежение, организмът намалява част от имунната активност, за да не се "разсейва" с възпалителни процеси и да може да продължи да работи. Или с други думи, тялото влиза в режим на мобилизация.
Проблемът идва в момента, в който натоварването внезапно спре. Както всъщност изглеждат и първите дни на отпуската - рязка смяна на режима. Графикът се разрежда, алармата спира да ни буди рано сутрин и мозъкът получава сигнал, че кризата е преминала. А като няма криза, нивата на кортизол започват физиологично да спадат, имунната система постепенно се връща към нормалната си активност, а възпалителните реакции вече не са така потиснати. Това е и моментът, в който организмът може да реагира на инфекции, които вече са били в него, но са останали безсимптомни.
По тази логика, вече не е странно защо човек може да се събуди в първия или втория ден на почивката с възпалено гърло, температура или силна умора. Това са все симптоми, които вероятно са започнали да се развиват още преди времето за почивка, но им е била "взета думата" от стресовата мобилизация.
Вирусите просто "чакат" подходящия момент
Звучи като нещо от научната фантастика (все едно вирусите имат своя стратегия и умно измислен ход за нападение), но много от тях, които носим в организма, могат да останат в латентно състояние. Естествено, тук трябва да подчертаем, че вирусите, макар и сходни като биологичен вид, не реагират еднакво на стреса и почивката. Те не се държат по един и същи начин, когато организмът е под напрежение или внезапно се отпусне.
При част от тях, най-вече херпесните вируси, проблемът е, че вече живеят в тялото ни в латентно състояние. След първата среща с тях организмът не ги изчиства напълно, а ги "прибира" в клетки, където могат да останат неактивни дълго време. Именно те често се активират по време на самия стрес, когато не си доспиваме, претоварваме се физически или емоционално или ни повали друга инфекция. Затова и херпесът толкова често се появява в най-напрегнатите моменти и неслучайно в разговорния език е получил прякора "стреснушка".
При сезонните респираторни вируси обаче механизмът е по-различен. Там не става дума за "спящ" вирус, който се събужда, а за инфекция, която най-вероятно вече е започнала, но още е в ранна или инкубационна фаза. И както вече споменахме, по време на продължителен стрес имунната система е частично приглушена, а симптомите може да останат по-слабо изразени, когато напрежението спадне и организмът излезе от режима на мобилизация, имунният отговор се активира по-свободно. Именно тогава се появяват температурата, болките в гърлото, хремата и отпадналостта.
Така болестта на отпуската може да има два различни вирусни сценария: при едни вируси стресът сам по себе си отключва реактивация, а при други краят на стреса позволява на вече започнала инфекция най-сетне да стане видима.
Някои учени обясняват феномена и по друг начин. По време на силно натоварване нервната система поддържа състояние на висока мобилизация, при което сигналите за болка, умора или инфекция могат да бъдат частично потиснати. Това е защитен механизъм, защото, ако организмът реагираше на всяко възпаление или вирус веднага, човек трудно би могъл да функционира при продължителен стрес. При този сценарий, когато натоварването приключи, този механизъм се изключва. Тогава симптомите, които са били "задържани", най-после излизат на повърхността.
В този смисъл болестта на отпуската не е толкова знак за отслабнал организъм, колкото за организъм, който най-накрая получава възможност да се възстанови. И то как...
Когато почивката обърка вътрешния часовник
Още един, но по-малко очевиден фактор да се случва това, което се случва, е циркадният ритъм. Това е вътрешният биологичен часовник, който регулира съня, температурата на тялото, хормоните и имунната активност. В ежедневието той работи по сравнително стабилен график: сутрин кортизолът се покачва, за да ни помогне да се събудим и да се мобилизираме, а вечер започва да се отделя мелатонин, който подготвя организма за сън. Между тези два хормона има фино равновесие, което държи имунната система в ритъм.
Проблемът е, че отпуската често идва с рязка промяна в този график. След седмици на ранно ставане и фиксиран режим внезапно започваме да спим до късно, да лягаме по-късно, понякога пътуваме през различни часови пояси, храним се по различно време и прекарваме повече време на слънце или обратното - будуваме нощем. И тази внезапна промяна обърква синхрона между мозъка, хормоните и имунната система. За организма това е почти като мини джет лаг, дори без да сме напускали страната.
По-любопитното е, че имунните клетки също следват циркаден ритъм като през нощта някои защитни механизми се засилват, а през деня други се активират. Когато този баланс се разклати, организмът може временно да стане по-уязвим към инфекции.
От друга страна съществува и ефектът на "празното място".
Това е още един интересен механизъм, който идва от психофизиологията на стреса и той казва, че, докато човек е силно ангажиран с работа, срокове, отговорности и др., вниманието и енергията му са насочени към външни задачи. Така мозъкът поддържа постоянна активност и състояние на мобилизация. Но, когато това натоварване внезапно изчезне, се появява нещо като психологическа пауза и точно тогава тялото започва да регистрира сигнали, които преди са оставали на заден план - умора, напрежение, възпаление, начален инфекциозен процес.
С други думи, когато графикът се освободи, организмът най-после има пространство да усети собственото си състояние. Затова не случайно симптомите често се появяват именно в първите дни на почивката. Не защото отпуската разболява, а защото тя премахва режима на постоянна мобилизация.
Как да намалим риска от "болестта на отпуската"?
Тъй като механизмите зад това явление са свързани с резки промени в ритъма на организма, най-добрият подход е почивката да не започва като рязка промяна и стремеж към наваксване с дълго спане, обилно хранене и активна почивка, а по-скоро като плавно преминаване към друг режим.
За това могат да помогнат няколко прости неща.
Не променяйте рязко режима на сън! Ако обикновено ставате в 7 сутринта, внезапното спане до 11 може да обърка вътрешния часовник. По-добре е промяната да е постепенна. Първите дни станете в 7.30, после в 8 и т.н.
Планирайте първите дни по-спокойно! Ако е възможно, оставете си един или два "буферни" дни между края на работата и началото на пътуването, но се ангажирайте с нещо, което да ви държи активни, но лишени от напрежение. Това дава време на организма да излезе от режима на стрес.
Поддържайте стабилен сън и хранене! Нередовното хранене, късните вечери и алкохолът могат да засилят ефекта върху имунната система, което всички си го знаем, но точно тогава не желаем да спазваме. Все пак, за какво ни е тази почивка, ако не я оползотворим изцяло. Е, опитайте да не изразходите за единица време всички зловредни възможности!
Не натрупвайте хронично изтощение до последния момент! Много хора стигат до отпуската буквално на ръба на силите си. В такава ситуация организмът често "взима своята почивка" именно чрез боледуване. Нещо на принципа "Като не спираш ти, аз ще те спра."
И нека не забравяме, че настинката е само предупреждението към това, какво може да причини стресовия начин на живот, за който отдавна знаем, че е в основата на повечето хронични заболявания.