През последните 200 години хомеопатията се бори да намери своето място в масовата медицина. Въпреки многото си постижения в борбата с епидемиите и хроничните заболявания, хомеопатията не е широко приета от по-широката медицинска общност. Основният скептицизъм идва от несъответствието между конвенционалните научни парадигми и хомеопатичната практика. Според критиците, разрежданията над числото на Авогадро* не съдържат молекули от оригиналното вещество, което според тях прави терапевтичния ефект невъзможен.

40 години учени от цял свят, наблюдавали клиничните ползи от хомеопатията, се опитват да разкрият механизмите, които стоят зад нея. Водещата хипотеза е, че разтворите на силно разредени лекарства могат да предават сигнал, който повлиява биологичните системи и стимулира процеса на оздравяване. Въпреки това, тези опити често са стигали ограниченията на съвременните методи за анализ. До днес.

Пробивът

През последните осем години изследователски екип от Международната академия по класическа хомеопатия, ръководен от проф. Джордж Витулкас и д-р Камелия Гросан, постигна значителен напредък в предоставянето на убедителни доказателства за активността на ултраразредените разтвори. Екипът използва напреднали аналитични методи като трансмисионна електронна микроскопия (ТЕМ), Раманова спектроскопия и алгоритми за дълбоко обучение (DL), за да анализира хомеопатичните лекарства.

Изследванията се фокусират върху Aurum metallicum (злато) в три различни потенции - 6C, 30C и 200C. Трансмисионната електронна микроскопия разкрива наличието на стабилни наночастици в разтворите, въпреки че концентрациите са над числото на Авогадро. ТЕМ изображенията на Aurum metallicum показват клъстерни подредби от наночастици, които варират в зависимост от разредителя и степента на потенциране. По-високите потенции водят до по-разклонени и по-големи структури, които покриват по-големи площи. Това потенциално обяснява защо по-високите потенции имат по-дълготрайни и по-дълбоки терапевтични ефекти. Тези обширни подредби допринасят за стабилността на структурите.

Рамановата спектроскопия идентифицира специфични сигнатури за всяка потенция, които се различават в зависимост от структурата на разтворите и техните физически свойства. В случая чрез нея изследователите успяват да анализират водни разтвори и разтвори на етанол, които съдържат Aurum metallicum в различни потенции. Спектралният анализ показва, че всеки разтвор има уникален профил, който може да бъде класифициран с помощта на алгоритми за дълбоко обучение. Този процес осигурява допълнителна увереност, че ултраразредените лекарства могат да бъдат разграничени на молекулярно ниво, което оспорва предишните научни възгледи.

Използването на дълбоко обучение (DL) за класификация и диференциация на потенцираните разтвори е иновативен аспект на изследването. Тези методи са използвани за анализ на пречистена вода (PW), непречистена вода (UW) и Aurum metallicum разтвори, и резултатите показват значителни различия между тях.

Резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Journal of Molecular Liquids с импакт фактор 6.0. Статията представя убедителни доказателства, че потенцираните хомеопатични лекарства, дори и след числото на Авогадро, оставят откриваема и специфична следа в разредените разтвори.

Защо това изследване е важно?

Изследването има практическо приложение, като предлага нови методи за контрол на качеството на хомеопатичните лекарства. Трансмисионната електронна микроскопия и Рамановата спектроскопия осигуряват възможност на фармацевтите да проверяват автентичността и правилното приготвяне на хомеопатични разтвори. Изследователите подчертават, че това не само подобрява разбирането за механизма на действие на хомеопатията, но и отваря нови възможности за съвременни изследвания върху ултрависоките разреждания.

Освен това изследването представлява значителна стъпка напред в разбирането на хомеопатичните механизми. Комбинирането на трите споменати метода дава възможност за задълбочено изследване на ултрависоките разреждания и техния ефект върху биологичните системи. Тези методи не само потвърждават активността на хомеопатичните лекарства, но и предоставят солидни научни доказателства, които ще помогнат за преодоляване на съществуващия скептицизъм в медицинската общност.

 

*Числото на Авогадро е фундаментална константа в химията и физиката, която определя броя на атоми, молекули или други частици в един мол от вещество. Стойността на числото на Авогадро е приблизително 6.022 × 10²³ частици на мол.

Това означава, че в един мол вещество се съдържат 6.022 × 10²³ атоми или молекули. Когато се говори за хомеопатия и разреждания над числото на Авогадро, това означава, че при много високи разреждания на лекарствено вещество, теоретично не остава нито една молекула от изходното вещество в разтвора, което е причина за породения скептицизъм относно ефикасността на такива разтвори.