Депресията е сериозно, но лечимо разстройство, което засяга милиони хора по света, от млади до стари и от всички сфери на живота. Депресията осакатява ежедневието, причинявайки огромна болка не само на страдащите от нея, а и на хората около тях.

Много често за нея разбираме късно. Питаме се какво сме пропуснали, как сме го пропуснали и защо не сме приели на сериозно постепенната промяна в човека до нас. Вината е това, което по-силно разяжда от чувството на безпомощност, фрустрация, гняв, страх или тъга, когато наш близък преминава през тежък период. За никого не е лесно да се справи с депресията на приятел или член на семейството, затова и повечето хора предпочитат да се отдръпнат и да чакат нещата да се случат от само себе си - поведение, което обрича всички на дълги и тягостни дни.

Не е истина, че депресията се лекува само след назначение от психиатър или лекар - психотерапевт. Не е истина, че членовете на семейството и приятелския кръг трябва да променят стила си на живот в този период, за да не притесняват, дразнят, напрягат или притискат потърпевшия. Не е истина, че близките не могат да повлияят. Повече от всичко е важно нормалното общуване да се запази такова, каквото ситуацията позволява, с ясното съзнание, че всички са замесени и не крият проблема един от друг. Тоест, не се правят, че не виждат слона в кухнята.

Подкрепата е от решаващо значение за възстановяването на депресирания. При желание и правилен подход всеки може да помогне човекът до него да се справи със симптомите на депресия, да преодолее негативните мисли и да си възвърне енергията, оптимизма и радостта от живота. Но като за начало, трябва човек да е информиран какво представлява депресията и как най-правилно и точно трябва да се говори за нея със засегнатия приятел или член на семейството. В хода на всичко това не трябва да се занемарява грижата за собственото психично и емоционално здраве, защото депресията увлича след себе си и нанася белези. Само когато човек е подготвен за това, срещу което се изправя, само тогава може истински да бъде полезен.

Разбирайте, а не анализирайте!

Депресията е сериозно състояние, което не бива да се подценява. Тя изтощава енергията, оптимизма и мотивацията на човек. Първото, с което трябва да сте наясно, е, че вашият депресиран близък не може просто да се "измъкне" от нея единствено с усилие на волята. Също така не приемайте симптомите на депресията лично: човек в такова състояние не може да се свърже на дълбоко емоционално ниво с когото и да било, най-малко с хората, които обича най-много. Затова и най-близките най-трудно помагат. Фрустрацията и чувството за безпомощност засяга и двете страни в подобни отношения и затова е така често срещано депресираните лица да говорят обидни неща или да избухват в гняв срещу близките си. Просто помнете, че подобно поведение не е насочено конкретно към вас, а е гласът на депресията и отчаянието.

От друга страна, както вече споменах, скриването на проблема няма да го накара да изчезне. Не помага на никого, ако се опитвате да се оправдавате, да прикривате проблема или да лъжете за приятел или член на семейството, който е депресиран. Това понякога е пречка депресираният човек да потърси лечение.

Друго, което трябва да знаете за депресията, е, че тя няма общо с мързела и с мотивацията. Вашият близък нито е мързелив, нито демотивиран. За страдащия от депресия само мисълта да направи нещо, което би могло да му помогне да се чувства по-добре, може да му се стори изтощително или невъзможно за случване. Вашето търпение ще е това, което ще насърчи любимия ви човек да направи първите малки стъпки към възстановяването.

Разпознайте симптомите на депресия у другия

Обикновено разпознаваме депресията у другия като лошо настроение, нежелание за действия в доскоро приятни активности, негативни мисли и затваряне в себе си, често изразено с нежелание за споделяне. Депресията обаче съществува в различни форми и степени. Не винаги проявлението й е крайно, суицидно или оставя потърпевшия на легло в пълна прострация. Ще се изненадате да разберете с колко хора се разминавате ежедневно, които носят бремето на депресията, но както се казва "Не могат да си я позволят" поради една или друга причина. На повечето хора с депресия им се налага да отглеждат деца, да ходят на работа, да гледат болни роднини, да участват по задължение в активности, от които с лекота биха избягали. Баровете, казината и нощните заведения са място, в което депресията често се дави в литри алкохол, безразборни контакти, агресивно или провокативно поведение, целящо да избие натрупаното напрежение.

Нещото, което най-често липсва на депресирания, са сълзите. Те просто не се случват. Няма една конкретна причина за депресията. Дори да изглежда, че има (напр. смърт в семейството или неуспешна любов, безпаричие, болест), то истинската причина е комплексна и идва от обработването на стреса и изводите, които всеки сам прави за себе си. Чувствата и емоциите, мислите и анализа, са изцяло в ръцете на този, който преживява, и никой не може да повлияе на усещането за надвиснала пропаст, в която човекът потъва, губейки себе си и своята идентичност. Депресията не е само загуба на смисъл. Тя е загуба на структура и причина. Понякога тази структура може да се възстанови постепенно и ненатрапливо от семейството и приятелите, като първа линия на защита в тази борба. Консултацията е втората, но до нея понякога достъпът е възпрепятстван или от липсата на специалист в населеното място, или поради нежеланието на пациента. Ето защо е важно да разбирате признаците и симптомите на депресия. Може да забележите проблема у депресиран близък, преди той самият да го направи, а вашето влияние и грижа могат да го мотивират да потърси помощ или сам да си помогне.

1. Ако вашият близък е бил активен човек, интересуващ се от много неща, с изявени хобита и навици (напр. да гледа футбол с приятели, да ходи на риболов, да излиза социално вечер, да ходи на срещи и т.н.), но постепенно започне да губи интерес към всичко това и се е откъснал от приятели, семейство и други социални дейности, затвори се вкъщи и за всичко намира рационално оправдание, явно трябва да обърнете по-задълбочено внимание. Депресията обикновено ограбва постепенно живота на човека, докато го остави сам, затворен в собствените му мисли. Намерете път до тях!

2. Ако вашият близък започне да става черноглед и негативен, тъжен, раздразнителен, избухлив, критичен или като цяло мрачен, зад това обикновено седи чувство на страх, безпомощност или безнадежност. Цинизмът, банализацията и емоционалното отдръпване, липсата на емпатия и безразличието към емоционално тежки чужди ситуации са силен маркер за депресия. Тя може да настъпи дори от банални ситуации като изтощение или преумора и да премине в усещане за впримчване в живот, за който не ти стига време да се обърнеш към себе си. Това е често срещан спусък към депресията, към която вместо да има ответна реакция на упрек и насаждане на чувство за вина, трябва да се подходи с разбиране, загриженост и покана за по-задълбочен разговор в търсене на общи решения за справяне. От такива ситуации все още изходът е близък.

3. Понякога депресията идва с телесни оплаквания. Когато човек е твърде зает да обърне внимание на интимните си усещания и избягва в дълги периоди да се свърже със себе си, обикновено тялото го принуждава да си обърне внимание. Такива хора изразяват депресията си с чести оплаквания от болки - в главата, в стомаха, в гърба, в ставите на ръцете или краката. Те са изложени на по-висок риск от мускулни и сухожилни разтежения, както и от инциденти, свързани с падания и удряния. Имат нередовен стомах, нередовни изхождания и неспокоен, непълноценен сън. Нивата на кортизол са твърде високи и предразположените към диабет и автоимунни състояния могат в такива периоди да ги отключат. А чувството за умора и крайно изтощение приписват на липсата на пълноценна почивка, но те, обикновено, вървят редом с депресията. Това, което можете да направите с такъв човек е, не да го водите от кабинет на кабинет, а да му помогнете да пренареди приоритетите си и да наблегне на физическото натоварване под формата на йога, разходки или лек спорт.

4. Като споменахме съня, той сам по себе си е също маркер за депресия. Ако близкият ви спи по-малко от обикновено или преспива, в следствие на което е станал колеблив, разсеян, неорганизиран или "не като себе си", обърнете внимание и му помогнете чрез създаване на рутина преди сън, помощни средства като хранителни добавки или успокоителни билкови чайове, а в краен случай и с медицинска консултация.

5. Резките промени в теглото са друг показател. Ако няма обяснима причина за бързо отслабване или напълняване, липсата на апетит или постоянното отваряне на хладилника могат да са белези на депресия. Обърнете внимание и ако е нужно направете дневник на храненията, след което ги обсъдете с компетентно лице - диетолог, психолог или психиатър. Много хора се хранят емоционално или при стрес спират да ядат. Често храната се превръща в компенсация на психологични липси, които водят лесно и бързо до депресия.

6. Подобен е случаят с алкохола и злоупотребата с лекарства, включително хапчета за сън и болкоуспокояващи, като начин за самолечение на чувствата. Трябва да имате предвид, че нищо прекалено не идва от желание за бърз резултат, а за моментен ефект.

Говорете с депресирания, но правилните неща

Трудно е да намерите правилните думи и да изразите правилните послания, когато говорите с някого за депресия. Може да се страхувате, че ако споменете притесненията си, човекът ще се ядоса, ще се почувства обиден или ще игнорира притесненията ви. Може да не сте сигурни и какви въпроси да зададете или как да бъдете подкрепящи. При всички случаи опитите за диалог са по-верния подход от избягването да се отваря темата. Ако не знаете откъде да започнете, следните предложения може да ви помогнат, но не забравяйте, че да бъдете състрадателен слушател е много по-важно от даването на съвети. На депресираният съвети не му трябват, защото той си ги е дал всичките, и то по много пъти, просто защото никой човек не харесва чувството на депресия. Ако можеше всеки сам да излезе от нея, нямаше да има нужда да четете тази статия.

В никакъв случай не се опитвайте да "поправите" човек в депресия. Не му говорете неща със задна дата какво е могъл или трябвало да направи, не му припомняйте за онези негови черти в характера, които явно са го довели до това състояние, просто бъдете добър слушател, ако изобщо реши да разговаря с вас. Често простият акт на разговор лице в лице може да бъде огромна помощ за някой, страдащ от депресия. Насърчете депресирания човек да говори за чувствата си и бъдете готови да слушате без осъждане. Но и не очаквайте с един разговор на него да му олекне (като по филмите) и да проясни погледа си излекуван от вашата благосклонност. Не, това не се случва така. Понякога минават седмици в циклене на един и същи разказ, толкова, колкото е нужно на човек, за да смели събития, чувства, преживявания, да ги обработи и да ги изнесе извън себе си.

Как да окажете вербална помощ на близък в депресия?

Признавам си, че тази част на статията съм я взела от един американски наръчник за домашна помощ при депресия. Съгласна съм, че повечето изречения дори на английски звучат като от буквар за нормално общуване, който всички ние би трябвало да сме прочели още при прохождането си в комуникацията с другия, но после се замислих, че тази деликатна ситуация, каквато е разговора с човек в депресия, не е така лесно изпълнима. Депресираният е мнителен, той знае и си дава сметка, че тревожи околните, но почти никога не е убеден защо те целят неговото благосъстояние - за да намалят товара върху него или върху себе си. По тази причина не репликите, а отношението, с което се изразяват е това, което първо създава доверие във формата на общуване, а посланията оставам на вашата преценка. Аз съм добавила мой коментар към всяка реплика.

Какво да кажете на човек, който е депресиран

Първият разговор за депресия с депресиран е винаги най-трудната част. За да се легитимира състоянието трябва да няма повод за защитна реакция. Ето няколко примера:

Напоследък се чувствам притеснен за теб. - Послание: Отношенията ни не са същите като преди и това ми липсва.

Напоследък забелязвам някои разлики в теб и се чудя как си. - Послание: Не съм имала време да се задълбоча, заради мои проблеми, и се извинявам, ако съм те неглижирал.

Исках да се чуя с теб, защото напоследък изглеждаш доста потиснат. - Послание: смятам, че сме достатъчно близки, за да споделиш с мен тревогите си, но разбирам, че не си искал да се натрапваш, за да не ме натоварваш.

След като започнете да говорите, можете да задавате въпроси като:

Кога започна да се чувстваш така?

Случи ли се нещо, което те накара да се чувстваш така?

Как мога най-добре да те подкрепя в момента?

Мислил ли си да потърсиш помощ?

Не забравяйте, че подкрепата включва предлагане на насърчение и надежда. Много често това е въпрос на това да говориш с човека на език, който той ще разбере и на който може да отговори, докато е в депресивно състояние. Избягвайте дългите монолози и изразяване на вашата морално-оценъчна позиция, както и не поставяйте в центъра себе си. Този разговор е за другия, не за вас.

Какво МОЖЕТЕ да кажете, което да помогне:

Не си сам. Тук съм за теб в този труден момент.

Може да ти е трудно да повярваш в момента, но начинът, по който се чувстваш, ще се промени.

Моля те, кажи ми какво мога да направя в този момент, за да ти помогна.

Дори и да не мога да разбера точно как се чувстваш, аз съм тук за теб и искам да ти помогна.

Важен си ми. Животът ти е важен за мен - тук не съм убедена, че човек в депресия има капацитета да поеме отговорности за емоционалното състояние на други хора, още повече когато няма идея как да се справи със собственото си състояние.

Когато искаш да се откажеш, кажи си, че ще издържиш още само един ден, час или минута - Тази техника е добра за хората със суицидни мисли. Нещо като договор при условия, в които близките на депресирания нямат възможност да са постоянно наоколо.

Какво трябва да ИЗБЯГВАТЕ да казвате:

Всичко това е в главата ти - Естествено, всичките ни чувства и емоции са в главата ни, но това не ги прави по-малко истински и валидни.

Всеки преминава през трудни моменти - Това е като някой да ти каже "Не плачи за загубата на кучето си, знаеш ли колко деца гладуват в Сомалия!"

Опитай се да гледаш от светлата страна - Коя Е светлата страна? На езика на безразличието всичко е сиво.

Защо искаш да умреш, когато имаш толкова много за какво да живееш? - Ако имаше едно нещо, за което да живее човек - например, за себе си, - нямаше да си посегне на живота. Ако това не е достатъчен мотиватор - да живееш заради себе си, кое друго по-важно би било то? Някой ще кажат "децата". Да, за децата си заслужава, но първо ти трябва да си не само жив физически, но и способен да ги гледаш или да им се радваш. Когато това отсъства?

Не мога да направя нищо по въпроса ти - това е приказка - мечта. Предполагам, че всеки депресиран иска да се изправи срещу лимитите на близките си. Иронично казано, разбира се.

Просто се съвземи - това е реплика на човек, за който депресията е нещо като цупене, че не си получил от живота това, което си очаквал.

Вече би трябвало да се чувстваш по-добре - След кое? След нещо, което вие сте направили, и незабавно трябва да получите потвърждение за добрия ви ход, или просто часовникът ви показва твърде много време, загубено в депресия.

В крайна сметка каквото и както и да говорите, правете го без обвинения, без критика и без напътствия. Присъствайте и се показвайте толкова често, колкото е нужно. Когато близкият ви излезе от това състояние, той ще знае, че сте били там, без страх, без колебание и без условия. А това искаме всички от отношенията ни с близките. Те и затова са ни близки.