Да ти окапе косата от стрес!
Телогенен ефлувиум и трихотиломания - какво стои зад тези думи?
Стресът е неизбежна част от нашето ежедневие и едва ли има исторически период в историята на човека, лишен от стрес. Понякога това е горивото, което ни зарежда, за да изпълним задачите си, да се адаптираме по-добре в средата или изобщо - да направим това, което се очаква от нас. Но, ако това са позитивите на стреса, (признавам - леко изсмукани от пръстите), стесогенният начин на живот и прекомерният стрес, изживяван интензивно за единица време, предизвиква редица промени на биологично, психо-емоционално и поведенческо ниво. В такива моменти и периоди хората са по-малко склонни да се вглеждат във външността си и често не си дават сметка, че промените са настъпили в състоянието на косата им далеч преди тя да започне да оредява или окапва по-сериозно.
Обикновено структурата и качеството на косата е генетично определена. Унаследените гени определят типа коса (права, чуплива, къдрава), цвета, плътността, блясъка, здравината и скоростта на растеж. Хранителният режим и хидратацията имат изключително важна роля също, тъй като косата се нуждае от витамини и минерали, за да бъде здрава. Например, биотинът поддържа здравината на косъма, желязото доставя кислород на космените фоликули, а омега-3 мастните киселини осигуряват блясъка на косата и хидратацията на скалпа.
Хормоналният баланс е другият структуроопределящ фактор и от него зависи освен здравето на косата, но често и наличието на такава. В основата стоят естрогенът, тестостеронът и тироксинът и по тази причина периодите на пубертет, менопауза и бременност се характеризират освен с всичко друго, и с резки промени във вида на косата. Разбира се, увреждащото действие на човека под формата на термични и химични изгаряния на косъма и космения фоликул, употребата на неподходящи и агресивни измивни продукти, ползване прекомерно на перуки, шапки и т.н. може да нанесе реципрочни щети на косъма, също както мръсния въздух и UV лъчите.
Но как стресът уврежда косата?
Първото, на което стресът оказва невидимо влияние, е хормоналния баланс. Острият стрес увеличава секрецията на кортизол, който влияе негативно на баланса на хормоните, като тестостерон и естроген. Същото важи и за т.нар. "надбъбречна умора", т.е., когато надбъбречните жлези не могат да произвеждат достатъчно кортизол, но в отговор на хроничен стрес. И двете състояния водят до дисбаланс на хормоните естроген и тестостерон. Липсата на кортизол може да доведе до намален приток на кислород към скалпа, което ограничава доставката на хранителни вещества до космените фоликули и косата да изтънее, а растежът й да се забави. При остър стрес се стимулират фактори на възпалението, които имат увреждащо действие на косата. Фазата на покой (телоген) също се увеличава и за известно време космите, които трябва естествено да се отделят, остават закрепени за скалпа. Но това е само временно. В комбинация с повишаване активността на мастните жлези, скалпът може силно да започне да се омазнява.
Стресът има силно отношение към автоимунните реакции в тялото. Освен че той може да отключи такъв процес, той утежнява налични автоимунни състояния.
Преди обаче косата да започне да окапва, често настъпват промени в нейната структура и външен вид. Първо се губи блясъкът. Наблюдава се засилване на състоянието, типично за дадена коса - ако е била суха, тя става прекомерно суха, а ако е била мазна, периодите на пълно омазняване започват да се съкращават. Често косата става чуплива, цъфти по-бързо и ако е била къдава, започва да се изправя и всичко това придружено с изтъняване на косъма.
Състояния и причини за стесогенния косопад
Много хора, подложени на стрес, изведнъж забелязват, че при ресане косата им изведнъж започва да се отделя в количество, което ги напряга, даже плаши. Обикновено косменото присъствие започва да се вижда навсякъде - по гърба, по пода, четките се запълват с косми или при връзване на косата и приглаждане на опашката, се отделят с лекота отново и отново.
Това състояние е познато като телогенен ефлувиум. Поради стрес голям процент от космите навлизат в телогенна фаза или фаза на покой (част от цикъла на косъма). Това състояние може да продължи 2-3 месеца и изведнъж космите започват масово да се отделят. Тези около 100 косъма дневно, които обикновено падат при ресане, си представете как за почват да се отделят наведнъж, задържани 60-90 дни. Това са десетки хиляди косъма, които, заради бързия период на отделяне, създават усещане за мощно оредяване на косата. За щастие, този процес е временен.
Има други хормонални състояния, които стават причина за загуба на коса, често свързани с хормоните на тиреоидната жлеза. При такива медицински състояния, които се регулират с хормонална терапия, стресът оказва също влияние и в такива моменти хормоналнозаместителната терапия не може да компенсира загубата на коса и промяната в структурата на косъма. Но и тук, при промяна на стресовия фон, косата може отново да стигне първоначалния си обем.
Когато имунната система се обърка в следствие на стрес (а тя винаги реагира на стреса!), могат да се създаде условие, в което този естествен защитен механизъм да атакува космените фоликули, приемайки ги за чужди тела. Това обикновено е историята на Алопеция ареата. Тя може да е съпътстващо състояние на различни автоимунни заболявания, като псориазис, или да се изрази самостоятелно. Алопецията представлява овално окапване на косата, която постепенно разширява територията си.
Тези състояния са трудни за контрол от нас, защото се случват чрез фини защитни или биохимични механизми. Много често обаче косата може да оредее, дори на места да оплешивее, от състояние, свързано с нашето поведение.
Трихотиломанията е компулсивно скубане на косата в момент на стрес или тревожност. Много често хората, които правят това, дори не осъзнават действията си. Състоянието, в което изпадат, създава в тях силно желание да се "хванат" за нещо или да "разкъсат" усещането на безпомощност, което в момента изпитват. Е, това "нещо" в случая се явява косата. Тази поведенческа реакция не е заболяване, но може да доведе до травматична увреда на космения фоликул, както и до социална изолация. Изразът "скубе си косите" като илюстрация на определено душевно състояние си е понякога чист буквализъм.
Как да се справим със стреса и косопада?
Правилата тук са насочени не толкова към косата, колкото към управлението на стреса. Познати практики за това са йога, медитация и дихателни упражнения. Количеството и качеството на съня също са фактори, повлияващи състоянието на нервната система, а от там респективно - и на стреса.
Добре е в периоди на силно психично натоварване и стрес да се намалят или избегнат напълно кофеиновите продукти и захарта. Захарта, поради резките флуктуации на кръвна захар, засилва допълнително чувството на тревожност. В диетата е добре да бъдат включени храни, богати на биотин (витамин В7, намиращ се в яйца, ядки, авокадо), цинк (морски дарове, тиквени семки), желязо (червено месо, спанак, леща) и витамин Д (тлъста риба, яйца)
В хигиенно отношение скалпът трябва да бъде поддържан в добра хидратация и да е чист, тъй като почти винаги косопадът, предизвикан от стрес, е обратим проблем и промяната във външния вид, макар и временна, не трябва да е повод за неглижиране на външния вид.