Ходилата често остават извън фокуса на вниманието ни, докато не започнат да ни създават проблеми. А всъщност именно от тях зависи не само комфортът при движение, но и правилната стойка и здравето на гръбнака. Плоскостъпие, ходене на пръсти, болки в стъпалата или умора в краката - това са сигнали, че е време да се потърси специалист.

Такъв е д-р Кристиян Стойчев - физиотерапевт и специалист в областта на подиатрията, част от екипа на МЦ "Майчин дом"-София. Той извършва профилактика, диагностика и лечение при проблеми в прохождането и опорно-двигателния апарат, използва високотехнологична 3D апаратура за изследване на стъпалата и гръбначния стълб и консултира при избор на ортопедични стелки и обувки.

Д-р Стойчев, какво е подиатрия и в кои случаи е неотложно да се консултираме с подиатър?

Подиатрията е част от медицината, която се занимава с болестите на ходилото независимо от техния произход - придобити или вродени. Доказано е, че патологиите на стъпалото лимитират значително физическите активности и оказват негативно въздействие върху качеството на живот във всички възрастови групи. Ролята на подиатрите е остраняването на всички състояния, ограничаващи функцията на глезенно-ходилния комплекс, както и превенция. Всяко състояние, което причинява болка в областта на ходилото или оказва влияние върху походката, е основателна причина за консултация с подиатър. Това може да включва вродени деформации, посттравматични увреждания като навяхвания и счупвания, болкови синдроми, проблеми с ноктите, както и нарушения в стойката и движението. Болката в ходилата не бива да се пренебрегва, независимо от възрастта, защото често е сигнал за по-дълбоки функционални нарушения в опорно-двигателния апарат.

Често майките се притесняват дали всичко е наред с прохождащите им деца. Кои са притеснителните сигнали?

Прохождането е изключително важен етап в развитието на всяко дете, който може да окаже дълготрайно влияние върху опорно-двигателната му система. Но преди детето да направи първите си крачки, то преминава през няколко междинни и също толкова значими фази - обръщане, пълзене, изправяне и придвижване с помощ.

В практиката си често наблюдавам, че в немалко семейства фазата на пълзене се подценява или дори се пропуска. Много родители бързат да поставят детето в проходилка веднага след като започне да седи самостоятелно. Това е сериозна грешка. Периодът на пълзене - обикновено между 6-ия и 10-ия месец - е от съществено значение за цялостното невро-мускулно развитие. През този етап се укрепват мускулите и ставите, развива се координацията, стимулира се мозъчната дейност, тактилната чувствителност и пространственото възприятие. Затова съветвам родителите не просто да не прескачат фазата на пълзене, а активно да я насърчават.

Самото прохождане обикновено настъпва около 12-ия месец, но е важно да се подчертае, че всяко дете има индивидуален темп на развитие - при някои прохождането настъпва по-рано, при други по-късно. Първите стъпки са не просто физически напредък, а и когнитивно предизвикателство - детето започва да изследва света около себе си с нова увереност, което подпомага неговото учене и социални умения.

Ключово за този процес е създаването на безопасна и подкрепяща среда у дома. Родителите трябва да проявяват търпение, да насърчават детето и да избягват сравнения с други деца. Що се отнася до проходилките - те могат да се използват, но с внимание и за ограничено време. Не се препоръчва прекалено ранната или продължителна употреба, тъй като могат да нарушат естествения двигателен модел и да доведат до неправилно развитие на походката.

Особено внимание бих искал да обърна на едно състояние, което напоследък наблюдавам все по-често - прохождането на пръсти. Това поведение се среща при немалко деца и в много случаи се приема като нормален етап от прохождането. Но ако този модел на ходене се запази, след като детето вече стъпва самостоятелно, има риск да се превърне в устойчив двигателен навик с потенциални негативни последици. Продължителното ходене на пръсти може да доведе до мускулни скъсявания, промени в стойката и дори структурни изменения. Важно е родителите да не подценяват подобни сигнали и при съмнение да потърсят мнението на специалист. Навременната диагностика и интервенция не само предотвратяват задълбочаването на проблема, но и подпомагат правилното двигателно развитие на детето.

Да допуснем, че детето е проходило "нормално". Кога се появяват деформации на сводовете и как се лекуват?

Развитието на сводовете на стъпалото е процес, който протича през детството и продължава приблизително до 8-9-годишна възраст. Най-активната фаза в изграждането на сводовете е между третата и шестата година. Точно в този период се наблюдават най-значими промени и ранната диагностика има особена стойност.

Деформациите на сводовете могат да бъдат разделени на придобити и вродени, като е важно да се разграничат самостоятелните и такива предизвикани в следствие на друго заболяване. Независимо от причината за появата им, деформитетите се категоризират в два основни вида: плоско ходило и абнормално висок медиален свод (Pes cavus).

Плоското ходило се характеризира със спадане на медиалният надлъжен свод. Различни проучвания доказват, че това състояние обхваща около 29% от световната популация. Прецизната честота обаче е практически неизмерима, тъй като факторите оказващи влияние върху тази патология са много. Плоскостъпието може да бъде вродено или придобито, като вродено плоско стъпало се наблюдава в едва около 5% от всички случаи и се дължи на различни вродени малформации на ходилото. Останалите придобиват pes planus, по една или друга причина (заболявания, травми, прекомерно натоварване).

Придобитите плоски ходила се делят на статични и травматични

Важно е да се направи ясно разграничение между две често бъркани състояния - пронацията и плоскостъпието. Пронацията представлява неправилно заемане на позиция от ходилото, при която то се накланя навътре, обикновено вследствие на слаб мускулен контрол, неправилни двигателни навици или неподходяща обувка. Това е функционален, а не структурен проблем, който засяга хора на всякаква възраст. Често преодоляването му се осъществява, чрез коригиращи упражнения и целенасочена ортотична терапия (ортопедични стелки). За разлика от това, плоскостъпието е вече установена, структурна патология - тоест анатомичното изграждане на свода е нарушено и не може да се възстанови без специализирано лечение.

Коя е най-честата форма на плоскостъпие?

Най-често срещаната форма на плоскостъпие е статичното плоско ходило - около 90% от всички случаи на придобито плоскостъпие. В този случай е налице силно изразена диспропорция между силата на сводоподържащите структури и натоварването на хoдилoтo, което е изключително характерно за децата на възраст между 2 и 6 години.

Кога високият свод е повод за притеснение и изисква професионална намеса?

Абнормално високият медиален свод (Pes cavus) е едно изключително подценявано състояние. В по-леките вариации (от идиопатичен тип), често не му се обръща внимание, до момента, в който не се провокира някаква симптоматика. Най-често това са бърза уморяемост, болки в ходилата и подбедриците, намален баланс, мазоли в областтна на напречния свод, оток и кожни изменения по горната повърхност на ходилата.

Pes cavus се наблюдава, както при възрастни така и при деца, като статистическите данни показват, че по-често засяга женския пол. При две трети от възрастните с тази характеристика се наблюдава и основно неврологично заболяване. Когато засяга и двете ходила, често причината е вродена или наследствена. Случаите на едностранно засягане са по - характерни за посттравматични състояния, различни лезии или тумори.

Какви пациенти най-често посещават кабинета Ви?

Най-честите пациенти, които посещават кабинета на подиатъра, са деца с отклонения в развитието на сводовете, но също и възрастни, които изпитват болка, дискомфорт, умора в ходилата или имат оплаквания, свързани с промени в походката. Независимо от възрастта навременната консултация със специалист е от съществено значение - не само за да се овладеят текущите симптоми, но и за да се предотвратят бъдещи усложнения, засягащи коленете, таза или гръбначния стълб.

По какъв начин коригирате сводовете и походката?

За лечението на травмите и болестите, засягащи ходилото, се използват различни подходи като консервативно лечение, ортотика и хирургични интервенции. При деформациите на сводовете се изготвя терапевтичен план, който се състои от комбинирането на аналитични физиотерапевтични упражнения, специфични мануални техники и назначаването на определен тип ортотично средство - най-често ортопедични стелки. Изготвянето на такъв план и назначаването на ортотично средство изисква задълбочени познания в областта на подиатрията, анатомията и биомеханиката, и би следвало да се извършват само от специалисти.

Какви са основни методи за диагностика в подиатрията?

Поради социално-битовата ангажираност и честотата на болестите на ходилата е от първостепенна важност да бъдат отдиференцирани вродените от придобитите патологии още в ранна детска възраст. Селектирането на най-подходящите средства и методи на лечение зависят от точното дефиниране на патологията. За определяне и оценяване на вида и степента на изразеност на деформацията се прилагат различни изследвания. В областта на подиатрията, освен образната диагностика, често се използват и функционални тестове, за които не е необходима специална апаратура. С годините някои методи за диагностика са се наложили като основни, а други по - иновативни, отличаващи се със своята прецизност и ергономия, набират все повече популярност.

Плантографията е сред най-често използваните изследвания, претърпяло исктинска еволюция през последните години. Тя представлява специализиран диагностичен метод за оценка и мониторинг на деформациите на сводовете. В нашето съвремие мастиленият отпечатък е заменен от 3D плантографи и сензорни пътеки, които дават детайлна информация за състоянието на стъпалото. В основата на механизма на действие на този метод е специализран софтуер, който определя най - натоварените зони на стъпалото, локализира настъпилите изменения и анализира получените данни. С помощта на тази технология се изготвя прецизна и индивидуална характеристика за стъпалата на всеки пациент, което е от огромно значение в предприемането на ортотично лечение. Разбира се, има и други тестове, открояващи се със своята показателност.

Снимка: личен архив