Честваме Успение на Пресвета Богородица
Имен ден имат всички с имена Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава
Православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Наричан Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица, това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православни, католици и други християнски деноминации. Посветен е на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Света Богородица посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".
След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.
Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел ѝ известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.
А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.
В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето", припомня БТА.
Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование".
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва своя храмов празник
С тържествени богослужения и литийно шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва храмовия си празник, съобщи за БТА архимандрит Стефан, заместник на игумена на Троянския манастир.
От 8:00 часа ще бъде отслужена празничната утреня за Успение Богородично. Преди нея е полунощница с лития, когато се извършва символичният чин на погребение на плащеницата на Божията майка.
Около 9:00 часа започва Светата литургия, след нея ще бъде извършено литийното шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица. Тя ще бъде пренесена от манастирския храм до местността "Могилата" - мястото, където е извършила първото си чудо.
Литийното шествие, което ще бъде оглавено от игумена на Троянската света обител Величкия епископ Сионий, се организира в памет на първото чудо на Божията майка и в прослава на всичките чудеса, които Света Богородица извършва непрекъснато с човешкия род. Това е възможност за всички хора, дошли за празника, да бъдат благословени от чудотворната икона, подчерта архимандрит Стефан.
На мястото, където е извършено първото чудо на иконата, ще бъде извършен водосвет за здраве и благословение на целия български народ.
В троянското село Орешак продължава и днес традиционният панаир на занаятите, в който майстори от цялата страна показват своите произведения. Той води началото си още от втората половина на 18-и век, когато край стените на Троянския манастир занаятчии от цялата страна са показвали и продавали своите произведения. С годините панаирът се е превърнал в един от най-големите в България.
Историята на чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица е свързана със събитие от 1600 г., припомня БТА. Тук в руините на един разрушен древен манастир се заселва неизвестен по име духовен старец заедно с единствения си ученик. По-късно при тях минава монах от Света гора, който пренася със себе си чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица. Тя е била предназначена за подарък за българските градове оттатък Дунава, в днешна Румъния. След като този монах останал няколко дни при своите духовни братя, решил да продължи пътя си. Света Богородица чрез препъване на коня, който пренася иконата, показва, че иска тази икона да остане на това място, за да благославя българския народ. От 1600 г. тази икона се намира в Троянския манастир.
Стотици миряни изпълниха храмовете в Добрич по повод празника "Успение Богородично". В храм "Свети Георги" архиерейският наместник на Добричката духовна околия Георги Дочев отслужи Света литургия в съслужие с отец Петър Симеонов, който от дълги години служи във Франция.
От рано сутринта десетки миряни се стекоха и в катедралния храм "Св. вмчк Димитър Солунски" във Видин, за да почетат Божията майка за "Успение Богородично". Енорийските свещеници отслужиха Светата литургия. Богомолци се поклониха пред плащаницата на Св. Богородица, която бе изнесена пред олтара. Опашка от чакащи да се помолят се образува пред иконата на "Св. Богородица Елеуса (Милваща)".
Със Света литургия в Катедралния храм "Успение Богородично", отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, започна отбелязването на големия църковен празник и Деня на Варна, а по-късно тържествено беше вдигнат флагът ма морския град.