След изстрелването на първите две ракети, тревите около полигона се запалиха и целият потъна в гъст и непрогледен дим, предаде БГНЕС. Официалните лица се намираха само на стотина метра. Докато две пожарни гасяха огъня, вятърът носеше дима към официалните лица.

Малко по-късно трета ракета също предизвика пожар в тревните площи на полигона, което наложи пристигането на още две пожарни коли. На мястото се събраха много военнослужещи, които оглеждаха самата платформа, от която се изстрелва ракетата, за повреди по нея.

"Пожарът, който възникна в сухите треви на полигона, не е нещо, което трябва да притеснява обществеността, тъй като е нещо нормално по време на военно учение", коментира премиерът Бойко Борисов, цитиран от "Фокус" .
По отношение на проведеното тактическо военно учение, той изтъкна, че това не е много често срещано явление, но това според него е бъдещето – а именно две съседни армии да правят съвместни учения, които в случая са дали отлични резултати. Борисов дори препоръча пожара да не бъде гасен, а техниката да премине през него, защото така е в реални условия.

В заключителния етап на тактическото учение "Есен - 2011" от българска страна участват формирования на Военновъздушните и на Военноморските сили, на Сухопътните войски и на Гранична полиция, а от сръбска страна - формирования за ПВО от състава на Военновъздушните сили.
В зенитно-ракетните стрелби участват самолети МиГ-29 и Су-25 и зенитно-ракетни комплекси SA-2 "Волхов", SA-3 "Нева", SA-6 "Куб", SA-8 "Оса", SA-10 "С-300" и SA-7 ПЗРК "Стрела-2М".

Ръководителят на учението - командирът на ВВС ген.-майор Константин Попов, каза, че за пръв път от създаването на полигона през 1964 година в стрелби ще участва авиация от чужда държава.

Преди старта на на учението премиерът Бойко Борисов поздрави президента на Република Сърбия Борис Тадич за усилията на Сърбия, които прави по пътя за Европейския съюз (ЕС), НАТО и към голямото балканско и европейско семейство.  По думите му това е негово разбиране и мечта на всички от София, Белград, Загреб, Любляна, Виена, Мюнхен до Лондон и Париж да са в едно семейство.
"Именно затова правим сега и жп линиите, електрифицираме ги и повишаваме скоростта, защото магистралите са до 2020 г.", каза българският премиер и добави, че това е в плановете на Европа, а след това големите усилия ще са насочени в бързите железници. По думите му именно поради тази причина сега се работи толкова активно в посока да се проектира и да се започне изграждането на инфраструктура от Белград до Истанбул и да може стоките и товарите да се движат по магистралите.