Богоявление е! Който хване кръста, ще е честит и здрав през цялата година

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител

06:36 | 6 януари 2023 | Редактор : Надежда Христова 37 3220 Снимка: БТА

Православната църква почита днес Богоявление - Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Твърде малко са подробностите за земния живот на Исус преди неговото кръщение. Когато навършил 30 години, дошло време да разкрие божествения си произход и да тръгне сред народа си, за да го учи на словото божие. Според еврейския обичай, никой нямал право да проповядва, нито да стане свещеник или учител преди тази възраст.

В момента на кръщението му небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Според народното поверие, през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже изваждат кръста от водата въпреки студа и ниската температура. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година.

На 6 януари по традиция се освещават бойните знамена, флаговете и знамената светини на Българската армия. За първи път в българската история по инициатива на цар Симеон I е отслужен водосвет на българските бойни знамена преди битката при река Ахелой (20 август 917). До падането на България под османско иго през 1396 г. преди всяка битка, която води българската войска, се е извършвал водосвет. Традицията е възстановена през 1880 г. след освобождението на България от османско иго (1878) от първия военен министър на Княжество България Пьотър Паренсов. Тогава освещаването на бойните знамена на Българската армия е извършено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е извършвал до 1946 г., след което прекъсва и е възстановен през 1993 г.

Оттогава във всички гарнизони в страната, най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията, след прочитане на молитвата "За успех на народа", ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана и др.

ИЗБРАНО