Близо един от всеки трима родители споделя, че детето му е преживяло насилие от връстник или по-малко дете

Експерти и институции се обединяват около нуждата от спешни мерки и нулева толерантност към насилието

Снимка: iStock by Getty Images

Близо един от всеки трима родители споделя, че детето му е преживяло насилие от връстник или по-малко дете

Експерти и институции се обединяват около нуждата от спешни мерки и нулева толерантност към насилието

18:57 | 28 ноември 2025 3611 Снимка: iStock by Getty Images

Чуйте статията:

Двойно повече хора до 35 години са преживели насилие от възрастен в сравнение с поколението 55+. Налице е реален ръст на насилието над и сред деца при последните две поколения. Близо 15% от българите смятат, че децата сами са провокирали насилието над тях. Две трети от запитаните не знаят, че е възможно подаването на анонимен сигнал за насилие над дете.

В месеца, посветен на осведомеността за насилието над деца, на дискусионното събитие под мотото "[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения" представители на българските институции, неправителствения сектор, експерти и медии се запознаха с подробните данни и изводи от национално представителното проучване за нагласите на българите към насилието над и сред деца. То е проведено от фондация "Лъчезар Цоцорков" (организатор на срещата) в сътрудничество с изследователска агенция ЕСТАТ.

Снимка: фондация „Лъчезар Цоцорков“

Събитието беше официално открито от омбудсмана на Република България Велислава Делчева. Проблематиката на втория етап от проучването беше обсъдена в два дискусионни панела, в които участваха министърът на правосъдието Георги Георгиев, заместник-министърът на образованието и науката Наталия Михалевска, заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев, заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ивайла Касърова, Татяна Предова - експерт към дирекция "Приобщаващо образование" на МОН, психолози, обучители и медиатори.

"Като общество трябва да формираме нулева толерантност към насилието и тормоза и да не го приемаме като нормално, неизбежно или част от израстването. Промяната може да бъде постигната само с подкрепата на всеки един от нас", каза Велислава Делчева. "Събитие като днешното дава нова практическа насоченост на работата на органите за закрила, защото адресира пътя на обществените нагласи и мерките за тяхната промяна. Децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в тежките моменти", допълни тя.

Снимка: фондация „Лъчезар Цоцорков“

Министърът на правосъдието Георги Георгиев благодари както на фондация "Лъчезар Цоцорков" за сътрудничеството, така и на Национална мрежа за децата и Националния институт на правосъдието за подпомагането на присъединяването към механизма Inspire. "Заявявам категоричния ангажимент на държавата за подготовката на адекватна законодателна уредба, което би било възможно чрез задълбочен експертен дебат с участието на всички институции", посочи той. По думите му именно това е формулата, която ще даде отговор на въпроса какъв да бъде моделът на работа.

Снимка: фондация „Лъчезар Цоцорков“

Резултатите от проучването показват тревожен факт - все още значителен дял от българите смятат, че децата сами провокират насилието над себе си. На въпроса дали според тях децата, жертви на насилие, сами са си виновни, положително отговарят близо 15% от респондентите, което води до прехвърляне на вина и отговорност върху жертвите.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев коментира: "Склонността за прехвърляне на отговорността към децата е нещо, което ме притеснява. Малцинствата са много по-склонни да бъдат жертва на насилие, а не извършители, и имаме стереотип, с който обществото трябва да се бори." Той посочи и че социално-икономическото положение стои на последно място като фактор според нагласите, докато статистически голяма част от случаите се случват именно в семейства в изключително тежко положение. Показателно за влошаването на ситуацията е, че хората до 35 години заявяват, че са изпитвали повече насилие като деца, отколкото тези над 55 години. "Когато родителите имат нужда от подкрепа, ние като общество трябва да сме там", допълни той.

"Резултатите от проучването изискват старта на незабавен обществен разговор, който вместо да сочи виновни, да обединява и да трасира пътя за съвместна работа с конкретни стъпки и решения. Децата не могат да бъдат национален приоритет само на думи", каза Мариета Гечева, директор програма "Закрила на деца" във фондацията. "Още първата част на проучването показа, че 75% от гражданите определят насилието над и сред деца като един от най-наболелите проблеми, а 58% считат, че то създава несигурна среда за всички деца. Близо 80% виждат генезиса на насилието в семейството."

Проучването показва и значителен напредък по отношение на "традиционните" методи на възпитание: 61% от българите са против физическото наказание. Преобладаващо (66%) анкетираните поставят разговорите и разясняването над наказанията. Доминира мнението, че "непоправимо лоши" деца има, но са изключение, а 22% смятат, че няма "непоправимо лоши" деца и виждат шанс за всяко дете. Голям дял подкрепят комплексни мерки срещу насилието, които включват работа както с децата, така и с родителите, ясна законодателна рамка, обучения и по-добра институционална координация.

Зам.-министър Наталия Михалевска отбеляза, че всеки учител трябва да бъде подготвен да разговаря с децата и семействата, без да чака ресурсен учител. "Агресията е следствие от проблемите — моделите на несправедливост, пренебрежение и подигравка раждат агресия", посочи тя.

Ивайла Касърова от ДАЗД подчерта нуждата от по-добра координация между социалната, образователната и здравната система: "За да получи едно дете и едно семейство адекватна помощ, всички системи трябва да работят синхронно. А това все още не се случва."

В дискусионния панел за системните предизвикателства психологът Цветомир Стефанов отбеляза: "Фактът, че децата са пред екрана много повече, отколкото в училище или семейството, води до тежки изменения в взаимоотношенията и личностното развитие. До младите трябва да стигне посланието, че те не са зрители — те са участници в живота си."

Антоанета Матеева, специалист по клинична социална работа, подчерта, че подготовката на специалистите за разпознаване на ранните сигнали на насилие е критично важна. Екатерина Велева, директор на фондация "П.У.Л.С.", отбеляза, че данните от различните институции често се разминават: "Имаме нужда от единен регистър, за да знаем реалната картина." Тя допълни: "Важно е да поставим детето в центъра - не формално, а чрез реално участие и глас."

Резултатите от проучването свидетелстват, че българите възприемат социалната среда като изпълнена със заплаха и несигурност. Насилието се свързва с повишена престъпност, несигурност и значими негативни последствия за психичното здраве на поколенията.

"Ако искаме бъдещето на децата ни да бъде по-добро, трябва да поставим в центъра три неща: споделена отговорност, силна координация между институциите и последователни, целенасочени политики, които поставят в центъра добруването на детето, но и зачитат системата от възрастни около него", заключи Мариета Гечева.

ИЗБРАНО