Когато говорим за продажба на оръжие, бизнесът не се афишира много. Нещата се движат тихо и фирмите не влизат в полезрението на медиите. В последните дни обаче всички разбраха кой е шефът на "Кинтекс" - държавна оръжейна фирма с дългогодишен опит. Директорът Александър Михайлов два пъти бе уволнен. Ето какво сподели той пред Dir.bg за работата си в "Кинтекс" и, разбира се, говорим как българско оръжие стига до Украйна.

- Г-н Михайлов, изведнъж цяла България разбра кой е изпълнителният директор на външно-търговското оръжейно дружество "Кинтекс", след като бяхте уволнен. Даже два пъти? Кой сте вие? - От 11 години се занимавам само и единствено с търговия на оръжие. Аз съм в системата на "Кинтекс" от години и съм започнал като редови търговец, минал съм през ръководител на задгранично представителство и съм стигнал до изпълнителен директор. Претендирам, че може и да не съм най-големият експерт в България по международна оръжейна търговия - да, но твърдя, че имам доста добри професионални познания. Държа да отбележа, че независимо от моята професията, по-хубаво нещо от мира няма. И по-лошо нещо от войната няма. Това е категорично. Бизнеса го е имало преди, ще го има и след войната в Украйна.

- Какво седи в основата на оръжейния бизнес?
- Ще го кажа така. В основата на оръжейния бизнес стои ежегодното запълване на военно-временните запаси на различните армии. Всяка година срокът на годност на едни боеприпаси и оръжие изтича и те се ползват за учение. Респективно, армията си набавя същото количество за опресняване на запасите. Аз съм категоричен пацифист. Преди да ви дам детайли за капацитета ни за оръжието и за ремонтите, искам да обърна внимание на нещо, което елементарният анализ на ситуацията го доказва. Корнелия Нинова казва, че тя няма да подпише нито едно разрешително за картечница, която да отиде в Украйна. Но след това решение, което взе парламентът, точно Корнелия Нинова ще подпише документите за ремонта в България на танк, който ще отиде в Украйна. И картечницата стреля, и танкът стреля. Какво е това двуличие? За да отиде една картечница директно в Украйна, нещо на което Корнелия Нинова категорично се противопоставя, ръководената от нея Междуведомствена комисия по експортен контрол трябва да даде разрешение за износ. Но Нинова казва "...аз, докато съм министър, няма да го подпиша". Същевременно, вследствие на гласуваното решение в парламента, за да дойде един танк в България, за да ремонтираме украинска военна техника, Корнелия Нинова трябва и явно ще подпише първо разрешението за внос, за да дойде, а след ремонта и разрешение за износ, за да отиде този танк в Украйна. Това е двуличие. Ние не разрешаваме българска картечница да отиде в Украйна, но разрешаваме ремонтиран танк да отиде в Украйна. И двете стрелят.

- Как ще дойде военната техника от Украйна, за да я ремонтираме?
- Техниката, за да дойде до от Украйна и да се върне, ще отнеме минимум два месеца. Какво трябва? Трябва износно украинско разрешително, транзитно румънско и вносно българско. Това е, за да дойде. И обратно. След ремонт трябва износно българско, транзитно румънско и вносно украинско разрешително. Като се има предвид как работят държавните органи в тези три държави, колкото и да са амбицирани в администрацията, знаем с какви темпове работят, бързо няма да е.

- Път през Полша алтернатива ли е?
- През Полша става още по-трудно и бавно. Така или иначе има износ от Украйна и внос за България, след което износ от България и внос в Украйна. През колкото повече държави минава транзит, толкова повече транзитни разрешителни трябват за двете посоки.

- Какво оръжие изнасяме за Полша, Чехия и Словакия?
- България е много силна в производството главно на боеприпаси и на въоръжение. Масово това, което се изнася в момента за Полша и впоследствие отива в Украйна, са изстрели за поразяване на всякакъв вид бронирани машини, като се изнасят и всички артилерийски изстрели в различния им калибър. Всичкото оръжие, което тръгва в посока Полша, по-малко към Словакия и Чехия, ние го виждаме, че точно то се използва в Украйна.

Снимка: John Moore/Getty Images

- Как можем да проследим на база договора, който сме сключили с полска фирма, примерно, оръжието къде отива след това?
- Тук става въпрос за т.н. "сертификат за краен потребител" и "международен импортен сертификат". В тези сертификати има текст, който казва, че това оръжие ще се ползва само от държавата получател и не може да се предоставя на трети страни без санкция на българската държава. В тази връзка българското правителство, в частност Корнелия Нинова, ако реши, има право да се обърне към органа, който е издал "сертификата за краен потребител", и да поиска от него да удостовери, че е спазил това, което е декларирано в сертификата. Респективно, че това оръжие не се предоставя на трети страни без знание и санкция на Република България. Може да се изискат документи, че оръжието е използвано в армейски учения, че е бракувано. Също така може да има хипотеза и да се изпратят български инспектори да се уверят на място, че то е налично или поне по документи се води на отчет в армията на държавата "Х". Тоест твърденията в стил - ние продаваме оръжие и после не можем да знаем какво се случва с него, категорично не отговарят на истината.

- Свидетели ли сме на препродажба на българско оръжие от Полша към Украйна, или има хипотеза, че то се предоставя на Украйна по решение на страната безвъзмездно?
- Всеки ден в България пристигат от частни и държавни украински фирми искания за предоставяне на оръжие. Тези страни го плащат това оръжие със собствени пари. След като полски и други частни фирми го плащат на българските доставчици, то тези частни фирми също получават плащане за него. Въпросът е, че при тази схема има и редица посредници по веригата, които също взимат комисионни. Така излиза не само че не се дава безвъзмездна помощ, но всъщност продукцията се оскъпява значително за крайния потребител, ако приемем, че това е Украйна. Тоест ние не само не даваме безвъзмездна помощ, но и допълнително натоварваме плащанията за държава в нужда, и това се прави изцяло по политически и бих казал - популистки причини.

- Колко върви една комисионна при оръжейна сделка от порядъка на 10 милиона евро?
- Няма да навлизам навътре в бизнеса и издавам маржовете на нашата индустрия, но ще ви кажа, че под 10% никой няма да го прави.

- Колко пъти се е увеличило търсенето към България от страна на оръжейни фирми, посредници и т.н.?
- Можем да говорим за увеличение от 3 до 4 пъти за поръчките и договорите, които са в България. Ще ви кажа няколко индикатора, за да се обоснова, че българско оръжие стига до Украйна. Преди войната Чехия, Полша и Словакия продаваха оръжие на български фирми, които последващо го експортираха към трети страни по външнотърговски договори. След началото на войната се обърна посоката на оръжейните доставки. Посоката стана от България към страните от Централна Европа. Друг индикатор. Тези държави, за които говорим, ползват преобладаващата част натовско въоръжение. Защо купуват изделия по съветски образец? Друг индикатор. Тези държави имат много по-голямо производство и от България. Следващо. Количествата, които купуват, петкратно и десетократно надвишават количествата, необходими за ежегодното опресняване на военновременните запаси. Друг индикатор. Страните купуват така наречената на професионален жаргон "стара стока". Какво имам предвид. Това са боеприпаси, на които срокът на годност изтича след няколко месеца или година. Ясно и елементарно е, че никой не си купува нещо, което е в края на срока на годност, за да го съхранява дългосрочно, защото това е невъзможно. Ясно е, че това нещо ще се ползва незабавно. Къде? В Украйна.
Пореден пример. Заводите в България назначават допълнителни служители, след като правиха съкращения в последното тримесечие на 2021 година. Сега работят на три смени, някои работят събота и неделя. В момента заводите в България приемат поръчки със срок на изпълнение след една година. Капацитетът на всички български заводи е пълен за почти година напред. На следващо място, но и първо по важност. Защо Министерството на икономиката и Корнелия Нинова не кажат от началото на войната колко са постъпилите нови заявления за износ. Колко е обемът като брой договори и като брой изделия, и като стойност по договори, които са сключени след началото на войната. Ако след началото на войната са се утроили, учетворили сключените договори, а 70% от тях са за Полша, Словакия и Чехия... Очевидно е за какво става въпрос.

- Как влиза оръжието в Украйна?
- Оръжието влиза в Украйна напълно легално. В света няма забрана за продажба на оръжие към Украйна. Апропо, за оръжие за Украйна няма наложено международно ембарго. Няма и в България наложени официални санкции. След като г-жа Нинова каза, че няма да подпише нито едно разрешение износ за Украйна има един интересен хипотетичен казус. Ако утре фирмата "Х" поиска разрешение за износ на оръжие за Украйна, защото, пак казвам, няма наложени санкции със закони или наредби, а г-жа Нинова не подпише такъв документ, това може ли да се тълкува като административен произвол. След като отказът няма административно основание. Пак се връщам на темата, че се отказва износ на българска картечница за Украйна, но се гласува за разрешение за ремонт на танк у нас, който ще се върне в Украйна. И двете са вид оръжия, и двете стрелят. Какво е това двуличие?!

- Какво се случи в "Кинтекс"?
- За първото ми уволнение по документи няма никакви аргументи. Ще ви изпратя решението на ДКК, защото то е публично и може да се види в търговски регистър.

Снимка: AP/БТА

- В него става въпрос, че сте в конфликт на интереси, защото сте имали ваши фирми, които също са се занимавали търговия на оръжие?
- Черно на бяло в решението ми за уволнението няма аргументи. Нинова публикува съобщение на сайта на Министерството на икономиката, че след проверка Инспекторатът е констатирал конфликт на интереси. Категорична неистина. Втори документ, който мога да предоставя, е доклад на Инспектората, който тя отказва да направи публичен. В този доклад на 6 места пише, че проверка в "Кинтекс" не е правена. Ето я първата неистина, казана от Нинова. За конфликт на интереси мога да предоставя писмото на Корнелия Нинова до прокуратурата. Цитирам почти дословно: "В Министерството на икономиката са постъпили твърдения от гражданина Иван Димитров за нарушения в "Кинтекс". Това са анонимни сигнали, тъй като освен името Иван Димитров, други данни за лицето няма. Съгласете се колко хора в България се казват така. В тези сигнали се твърди, че аз съм работил в друга оръжейна фирма. Отново неистина, елементарно доказуема. И сега, госпожа Нинова, по непроверен граждански сигнал, твърди в медиите, че това едва ли не е факт. Коя институция констатира този конфликт на интереси? Никоя. Пак казвам, че Инспекторатът не е правил проверка, а тази в прокуратурата е в ход от преди седмица. Откъде тя е толкова сигурна в този конфликт на интереси и защо вярва сляпо на анонимния гражданин Иван Димитров.

Говори, че съм работил в две фирми - в "Кинтекс" и във втора фирма, която също се занимава с оръжейна търговия. Категорично невярно. Справка в НАП на трудовите ми договори показва, че на 1 октомври миналата година, или 26 дни преди да започна в "Кинтекс", моите трудови договори с две дружества, лицензирани за търговия с оръжие, са прекратени. Тоест около месец преди да постъпя в "Кинтекс". Спекулира се и с това, че в Търговския регистър съм свързан с две фирми. Тези две дружества никога не са кандидатствали и не са имали лиценз за търговия с оръжие и това трябва да е пределно ясно на г-жа Нинова. Именно нейното ведомство администрира процеса за лицензите за търговия с оръжия. Плюс това имам и декларация, която съм подал в първия работен ден като шеф на "Кинтекс" пред ДКК като едноличен собственик на капитала. Става въпрос за декларацията за имущество и интереси по закона на КПКОНПИ, в която съм декларирал тези фирми, свързани с мен. Така че не е истина, че Инспекторатът е правил проверка. Не е истина, че съм работил освен в "Кинтекс" и във втора фирма, свързана с търговия на оръжие. И именно заради това тя никога няма да назове името на тази втора фирма, защото, като опитен политик, знае, че влиза в задънена улица и изход няма. Каква е първата ми хипотеза за моето уволнение. Ще ви изпратя моя доклад до нея, четвърти по ред, в който обяснявам, че февруари месец прекратихме комисионен договор на търговски посредник. Под търговски посредник разбирайте, консултант, не реален човек, който купува и препродава стока, а консултант.

- Тук вече, в този период, сте директор на "Кинтекс"?
- Точно така. В конкретния случай с договора, който прекратихме, става въпрос за офшорно дружество от Обединени Арабски Емирства. В предходните три години, при друго управление, въпросната фирма е получила 10,36 милиона лева. Говорим за консултантски услуги, но срещу това в досието на фирмата има само фактури. Нямат нито едно пазарно проучване, няма доклад, няма статистика - нищо. Само фактури. Решението за прекратяване на договора взехме в колективния орган - Съвета на директорите на "Кинтекс". Решението го взехме по моя инициатива и на база 6 писмени доклада от ръководители в дружеството, които казват, че помощ, подкрепа, съдействие, информация от тази фирма никога не са чували и не знаят да е предоставяна. Става въпрос за колеги, които имат по 20-30 години стаж в дружеството. Та този договор го прекратихме през февруари. На 14 април получихме едно писмо от офшорната компания, в което ни казват, че не приемат прекратяването на договора и искат да им се изплатят още 2,4 милиона долара. На следващия ден, 15 април, депозирах четвърти доклад при госпожа Нинова, в който й казах, че докато съм директор аз, лев няма да се плати на тази фирма. И че единственият вариант за реанимирането на това дружество и за продължаване източването на "Кинтекс" е да има смяна на ръководството. Три дни по-късно бях уволнен.

Призовавам всички медии сега да проследят дали новото ръководство няма спешно да изплати тези 2,4 млн. долара. Това ще даде много отговори за подбудите за моята смяна. След като излязох публично да защитя името си, последва и второ уволнение. То на практика дойде, след като в национален ефир и като експерт казах, че "царят е гол". И визирах именно тези индикатори, които изредих преди малко и казах, че българско оръжие отива в Украйна през посредници в Полша, Чехия и Словакия. Явно това е крайно неприемливо и неугодно за госпожа Нинова, която казва, че нито един патрон не е отишъл в Украйна. И за да ми затвори устата, получих второ уволнение. То е от ДКК и наред с другите несъстоятелни мотиви пише, че съм изнесъл нерегламентирано "държавна тайна". Аз не знам от кога в България, когато кажеш личното си професионално мнение пред медиите, е изнасяне на държавна тайна. Къде отиде свободата на словото? Аз обжалвах първото и второто уволнение, но аз нямам излишни пари, за да ги давам на адвокати. А след време ДКК може да ме уволни и трети, и четвърти, и пети път. Аз не мога всеки път да плащам хонорари на адвокати и да се занимавам да оборвам неистините на г-жа Нинова по мой адрес. Няма да обжалвам уволнението си, оттеглям си жалбите. Но ще съдя госпожа Нинова за неистините и съм уверен, че ще я осъдя. Просто тя премина всички граници.

- Колко струва българското оръжие и каква е цената, на която ние продаваме? Конкурентни ли сме на световния пазар?
- Ние сме много конкуренти и ще ви кажа защо. Ако в някаква степен суровините и материалите са борсови стоки еднакви като цени в световен мащаб, то в Източна Европа и в България цената на труда е доста по-евтина. Имайте предвид, че производството на боеприпаси е рисково. В Централна и Западна Европа този труд е много скъпо платен, за разлика от България. И поради този факт крайната себестойност на българските продукти, конкретно спрямо същата стока от централна Европа, да не говорим за Западна Европа, е на много добра цена. Качеството, което предлагаме, е добро, защото имаме традиции от десетилетия. Правим тези изделия, те не са нови разработки, за съжаление, но са много добри. Продуктите на българските производители са добри.

- Колко е голям пазарът за такъв тип оборудване, което се произвежда по руски лиценз у нас?
- Глобални числа не мога да кажа, но се говори, че новите ни договори, подписани след датата на началото на войната - 24 февруари, за страните от Централна Европа приближава 2 милиарда лева. Говорим за хубаво българско оръжие с краен клиент страни от Централна Европа.

Снимка: AP/БТА

- Ще ремонтираме ли реално украинска техника и как ще стане това?
- В случая говорим за две фирми - "Авионамс" и "Терем". "Авионамс" е към Министерството на икономиката, тоест отново в ресора на г-жа Нинова. То работи с руски лиценз за ремонт и поддръжка на съветска летателна техника. Освен че лицензът е руски, частите се внасят от Русия. В авиацията няма такова нещо като съвместими части. Там частите са само оригинални. Една дефектна час, една грешка води до заплаха на човешки живот. Но трябва да се знае, че дори и "Авионамс" не може да направи ремонт от А до Я на летателен апарат, защото по стратегически съображения, а може и по технически, има критични компоненти, ключови агрегати, които задължително се изпращат за ремонт в Русия. Така че ремонт на летателни апарати у нас от "Авионамс" клони към нула. Да кажем и две думи за "Терем". Дружеството е към Министерството на отбраната и както повечето държавни индустриални предприятия през последните две-три десетилетия страда от недостиг на финансиране, което се отразява, защото ремонтните мощности не се модернизират. А съществуващите, поради амортизация и други причини, дефектират, бракуват се и изчезват. Така "Терем", по мое скромно мнение, в момента разполага с около 40-50% от производствения си капацитет, с който е започнал да работи навремето. С този капацитет фирмата поддържа българската армия. Ако дойде украинска техника, къде ще се ремонтира? "Терем" ще спре поддръжката на българската армия ли, или какво. Друго, с какви резервни части ще се ремонтира тази техника. Резервни части, електронни блокове, агрегати, двигатели за военна техника... Трябва внос, защото такива в България не се произвеждат. Ремонтът на един бронетранспортьор, на един танк, на някаква противовъздушна система - това са много сложни изделия, отнема до 12 месеца и повече. Ние след една година ли ще оказваме военна помощ на Украйна. На следващо място един въпрос, който досега нито политици, нито медии повдигат. След като се каза ремонт и военна помощ, какво означава това? Като се каже думата помощ, се предполага, че тя е безплатна и ще е за сметка на българската държава. Може ли националният бюджет да си позволи такова нещо при положение, че субсидира електроенергия, газ, горива и още колко социално-икономически дупки. И как това се приема от обществото, защото има много пенсионери и хора, които работят на минимална работна заплата. Те са на ръба на оцеляването. Те какво ще кажат. Виждате, че дори за тази помощ от 40 лв. на ден за украинските бежанци има различни мнения в обществото. Аз не казвам кое е редно и кое не - само изреждам фактите. Защото всяка търговия се саморегулира от пазара. Оръжейната търговия покрай войната, вмешателството на политическото ръководство на Министерството на икономиката с противоречивите сигнали - ще се продава, няма да се продава, директно, индиректно, само ремонт, за тези държави, за онези държави - всичко това изкривява пазара и логиката на търговските процеси. Крайният резултат вече го вижда цялото общество.