От това е произлязла значителна вреда за фирма „БДЖ” ЕАД, която Монов представлявал. Вредата е в размер на 9 990 000 евро (разликата между продажната цена на един спален вагон в размер на 550 000 евро, и реалната им цена, определена с експертиза в размер на 217 000 евро), като случаят е особено тежък. Платена е около 90 % от стойността на сделката. До момента са получени 12 вагона.
Закупените вагони са произведени в периода 1967 г. – 1973 г. и рециклирани през 1997 г. – 2000 г. Някои от тях не са били в експлоатация. Голяма част от вагоните са получени и приети без пълна техническа документация, а за всеки вагон е била определена една и съща цена, в размер на 550 000 евро, без оглед на конкретното им техническо състояние.
Наличните 12 вагона не са били отново рециклирани, а е извършен само козметичен ремонт (свързан с външния вид) във Вагоноремонтния завод в гр. Септември, като стойността е около 30 000 лв. за мотриса.
От техническата документация на вагоните е видно, че те не съответстват на изискванията на Българския държавен стандарт, от което следва, че те са опасни за експлоатация.
По този повод Върховна касационна прокуратура е обърнала внимание на настоящия изпълнителен директор на БДЖ за необходимостта от предприемане на спешни мерки, гарантиращи безопасността на вагоните. В тази връзка е изготвено писмо до министъра на транспорта.