80 години от разрушителните бомбардировки над София

След атаките загиват 947 души, а ранените са 710, срутени до основи са 3731 сгради от хвърлените 1784 бомби

Снимки: "Изгубената България"

80 години от разрушителните бомбардировки над София

След атаките загиват 947 души, а ранените са 710, срутени до основи са 3731 сгради от хвърлените 1784 бомби

12:14 | 10 януари 2024 | Редактор : Радостина Димитрова 142 10403 Снимки: "Изгубената България"

На 9 срещу 10 януари преди 80 години, авиацията на САЩ и Великобритания - съюзническите сили във Втората световна война, нанасят опустошителен удар по българската столица София.

Виж още 80 г. от бомбардировката на Дупница: Десетки разрушени сгради и над 60 жертви (снимки/видео)

България се включва във войната на 1 март 1941 г. на страната на Германия, като се присъединява към Тристранния пакт (договор, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин (Германия) от Германия, Италия и Япония).

През август 1943 г. британският министър-председател Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Теодор Рузвелт дават началото на операция "Приливна вълна", чиято цел е да се неутрализират съюзниците на Германия - Румъния и България, и да ги принуди да капитулират.

Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки. От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни нападения.

Дневно-нощната атака от 10 януари 1944 година е най-голямата срещу страната ни. Комбинираното нападение взима стотици жертви, опожарява и разрушава десетки сгради. Около 220 бомбардировача и 110 изтребителя "Лайтнинг" нападат столицата по обяд, а около 22 часа същата нощ още около 80 британски самолета буквално сриват града.

Снимки: "Изгубената България"

От своя страна противовъздушната отбрана на София изпраща едва 39 изтребителя. Според официалното комюнике на Министерството на войната военновъздушните сили на България губят един самолет, свалени са 31 съюзнически самолета.

След бомбардировките загиват 947 души, а ранените са 710. Разрушени до основи са 3731 сгради от хвърлените 1784 бомби, като сред засегнатите постройки е дори Народният театър "Иван Вазов".

Въздушните удари налагат незабавна евакуация на жителите на София, а до 16 януари 300 000 души напускат столицата и домовете си.

Снимки: "Изгубената България"

До 17 април 1944 г. общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят седем дневни и пет нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби, разказва пред БТА главен експерт Лилия Криворова от Националния военноисторически музей.

Пуснати над предимно граждански обекти, тези бомби убиват около 900 и раняват над 1000 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които Столичната библиотека, в която изгарят 40 хил. книги.

В бюлетините на БТА е поместен разговор между двама чуждестранни пътници, публикуван в турския "Сонъ Телеграфъ".

Според свидетелските им разкази населението било изпаднало в неописуем страх.

"Перото не е достатъчно, за да опише картината на гарата. Влаковете почти непрекъснато заминаваха, за да отведат населението на столицата в някое друго място във вътрешността. Нападението над София бе извършено един ден след нашето пристигане там. Градът напълно бе изменил вида си. Цели квартали бяха превърнати в развалини. Ние можахме да потърсим подслон в една софийска джамия", спомнят си двамата пътници.

Снимки: "Изгубената България"

Ето как още са отразени бомбардировките над София в международния печат според бюлетините на БТА:

"Берлинер Бьорзен Цайтунг": България остава твърда

Германският вестник помества дописка на своя софийски кореспондент Франц Ридл, който пише: "Неприятелският въздушен терор се засилва и срещу България. Бруталните нападения над гражданското население в българската столица целяха да разложат морала и съпротивителната сила на българския народ. Англо-саксонците с бомбите си искат да постигнат това, което не можаха да направят с лъжите си. Фалшивите сведения и слухове, които нямаха никакъв успех в България, бяха заменени с нападенията на британските и американски бомбардировачи, с които англо-саксонците искат да разрушат нервите на българския народ. Неприятелят не разбра, че съпротивителната сила на България е закалена през историята. България и Румъния са крепостите на европейската народностна общност в Югоизточна Европа и през тази война на тези две държави са възложени важни задачи в отбраната на Европа."

"Бейоглу": Какво става в България?

"Без оглед на тяхното положение спрямо воюващите страни мислите на всичките съседни страни са отправени през последните дни към България, чиято столица бе жестоко бомбардирана. От военно гледище нападението над София е слабо оправдано", отбелязва турският вестник.

"Донауцайтунг": Твърдото държане на България

Германският вестник пише: "Българинът е човек, който в първия момент след тежък удар може да се смути, може би, но никога за нищо не оставя взетите решения и преследваната цел. Един от идеалите, които лежат дълбоко в сърцата на всички българи, независимо от техните политически схващания, е обединението на всички българи от стара България, Македония и Тракия. Поколения са се борили за свободата и обединението на България. Неприятелските сили се опитват многократно да разклатят държането на България чрез своята пропаганда и като не успяха чрез нея, започнаха въздушния терор срещу гражданското население".

"Терористичните нападения не постигнаха своята цел. Те не можаха да сломят волята у българския народ да брани своите права и своето единство. Сега, когато населението преодоля първото смущение, може да се констатира със сигурност че англо-американските въздушни нападения нито сломиха българския народ, нито разколебаха политическите убеждения на държавното ръководство".

"Тасфири Ефкяр": Бомбардировките в България

Турският вестник пише: "За да откъснат България от Германия преди тя фактически да е влязла във войната, съюзниците извършиха няколко въздушни нападения над София. Материалните последици от тези нападения проличаха веднага, градът бе отчасти опразнен. В България не се забелязват признаци на пораженство, както стана в Италия. Въпреки че щастието на войната от една година не се усмихва на германците, българите нямат намерението да се отделят от голямата си съюзница. Това значи, че те не са загубили надеждата в германската победа и вярват, че, въпреки оттеглянето на германските войски, последните се готвят да нанесат още големи удари на неприятеля си".

ИЗБРАНО