14:10 | 29.04.24

17-11-2017 20-11-2018

70% от болните с хронично бъбречно заболяване не знаят, че го имат

Ще се намеси ли държавата с мерки за контрол на болестта?

08:21 | 22 февруари 2024 | Автор : Анелия Николова 7 9838 Снимка: iStock by Getty

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е социално заболяване от години у нас, но все още държавата не го е признала за такова и респективно - не е приложила необходимите за това мерки. На кръгла маса, проведена от Комисията по здравеопазване към 49-тото Народно събрание преди броени дни, се обсъдиха предизвикателствата пред здравната система вследствие на заболяването именно в аспекта на социална значимост. Защо това е важно? Защото, когато една болест се обяви за социално значима, държавата трябва да обърне специално внимание на рисковите групи, да изготви скрининг и да въведе безплатни проследяващи мерки за състоянието на пациентите. С две думи - да помогне.

Здравето ни

Но преди това: Какво е социално значимо заболяване?

Социално значими заболявания са болести с широко разпространение, причиняващи големи икономически, социални и демографски щети. С този термин от медицината и социалната сфера се описва заболяване или състояние, което има значителен и широкоспектърен социален ефект върху засегнатите индивиди, техните близки и обществото като цяло. Това може да включва влияние върху работоспособността, образованието, междусоциалните взаимоотношения и обществения живот. По правило те имат дълготраен и обширен ефект върху качеството на живот на болния и индиректно - върху обществото.

За да е една болест социално значима, тя трябва да засяга определени аспекти извън личния характер на болестта върху конкретния индивид, а именно - да има икономическо и социално влияние върху обществото като цяло. Едни от основните аспекти са:

- Здравни разходи за лечение, вкл. лекарства, хирургични процедури, терапии и дългосрочни грижи.

- Загуба на работоспособност или намалена работоспособност, което най-често води до загуба на доходи и трудова несигурност. По същият начин Социалнозначимите заболявания (СЗЗ) могат да окажат влияние върху образованието и професионалното израстване, тъй като засегнатите лица често се нуждаят от специфична подкрепа или присъствие в болнична среда, което възпрепятства регулярното им участие в учебни процеси.

- Тези заболявания често водят до социална изолация, която може да допринесе за психологически и социални проблеми, както и до обществена стигма, която може да ограничи възможностите за социално участие.

- Не на последно място, и това, заради което държавата трябва да прояви отношение, е ефектът върху обществения бюджет, за да намали икономическите разходи за здравеопазване и социални услуги, свързани с лечението на СЗЗ. А подпомагането на засегнатите лица могат да окажат значително влияние върху обществения бюджет.

Тези фактори подчертават значението на проактивни и комплексни подходи към здравеопазването и социалната грижа, които да адресират икономически СЗЗ и техните последици.

Какво представлява хроничното бъбречно заболяване?

Хроничната бъбречна болест е тиха, подмолна, но предвидима. Поради липсата на ясно изразена симптоматика в ранните етапи на дегенеративните процеси на бъбреците, у нас близо 70% от засегнатите остават недиагностицирани! А болестта се превръща в петата причина за смъртност.

Хроничното бъбречно заболяване представлява дългосрочно нарушение във функциите на бъбреците, което прогресира с времето. Вместо нормално да филтрират и изхвърлят отпадъците от кръвта, при ХБЗ бъбреците загубват постепенно тази способност.

Този процес често протича без явни симптоми в началния си етап, но с течение на времето може да предизвика високо кръвно налягане, оточност, умора и др. Заболяването увеличава риска от развитие на сърдечносъдови заболявания и захарен диабет тип 2, но и е в тясна зависимост от вече налични такива.

Способността на бъбреците да запазват баланса на течности и минерали в организма също може да бъде засегната. ХБЗ изисква управление на живота и лечение, като включва контрол на кръвното налягане, диета с ограничено количество сол и белтъци, и противодиабетични мерки при необходимост.

Защо ХБЗ се открива късно?

Обикновено ХБЗ се открива чрез редовни медицински изследвания или когато пациентът потърси лекар поради други причини. Съпоставянето на резултатите от кръвни изследвания, оценката на функциите на и други диагностични методи позволяват лекарите да установят наличието на болестта и да определят степента й, но причините да се открие късно болестта са предимно в това, че бъбреците могат да се компенсират и работят с намалена функционалност, без да предизвикват сериозни симптоми в началните си стадии. Симптомите на ХБЗ се появяват, когато бъбреците загубят достатъчен функционален капацитет, което обикновено се случва в напреднал етап на болестта.

Кои са рисковите групи и какво е влиянието на биологичната възраст?

Някои от факторите, които предразполагат към развитието на ХБЗ, и които могат да допринесат за късното проявяване на симптоми, включват други заболявания, като диабет, артериална хипертония и сърдечносъдови заболявания.

Генетичните фактори са също сериозно предизвикателство за хората, които в рода си имат поколения с бъбречни проблеми. Такава предразположеност обикновено увеличава риска от бързо прогресираща форма на ХБЗ.

Неправилното хранене, факторите на околната среда и начина на живот са рискови аспекти почти за всяка хронична болест, но количеството прием на сол е от важно значение за по-бързата прогресия на ХБЗ, особено при хора, които имат генетична предиспозиция. Застрашени от ХБЗ са и хора с рекурентни (повтарящи се) инфекции на бъбреците или такива, които не са провеждали правилно лечение или са изложени на често заразяване.

Възрастта като самостоятелен рисков фактор.

Докато народните умотворения определят старостта като болест, много съвременни възрастни хора с добра здравна култура и редовно проследяване на основни показатели доказват ежедневно, че преклонната възраст може да е лишена от допълнителни грижи, да поддържа независим живот и да съществува в отсъствие на тежки хронични заболявания. Спрямо бъбреците обаче има естествени, дегенеративни процеси, които оказват влияние и са самостоятелен рисков фактор за хронична бъбречна болест. Просто с възрастта бъбреците претърпяват естествени промени, които могат да влияят на тяхното функциониране. Някои от тези промени включват:

- Намалена способност на бъбреците да филтрират кръвта и изхвърлят отпадъците поради редукция на броя на нефроните;

- Намаляване на кръвоснабдяването на бъбреците, който също влошава процеса на филтрация и елиминация на токсините от кръвта;

- Наличието на дегенеративни структурни промени в бъбречната тъкан, който влияе върху функционалния капацитет на бъбреците.

- Намаляване скоростта на гломерулна филтрация. GFR е мярка за това колко бързо бъбреците филтрират кръвта. Намаляването на GFR с възрастта може да означава по-бавно изхвърляне на отпадъци от организма;

- Намаляване на реакцията на бъбреците към хормони, които регулират бъбречната функция.

Тези промени не винаги означават, че ще възникне хронична бъбречна болест, но могат да повишат риска от развитие на проблеми с бъбреците при възрастните хора.

До какво води ХБЗ?

При хора с ХБЗ, които включват и възрастните, обикновено се стига до различна степен на тежест на някои от посочените (или всичките) ефекти на болестта: натрупване на токсини,

затруднена регулация на течностите и електролитите, хипертония, сърдечни проблеми, анемия, проблеми с костите - остеопороза.

ХБЗ - неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България.

Това бе и мотото на Кръглата маса, която събра народни представители, пациентската организация, членове на БЛС и здравни специалисти, ангажирани с темата. За да може да има ранно диагностициране, адекватна здравна и медицинска помощ, темата за ХБЗ не може да бъде оставена на отговорността единствено на пациента. Намеса на държавните институции в управлението на хроничната болест е това, от което българските граждани се нуждаят и което ще освободи значителен финансов ресурс на самата държава.

По тази причина доц. д-р Лъчезар Иванов, председател на Здравната комисия към Народното събрание, апелира за обединени усилия на всички замесени - институции, медицински специалисти и обществеността за постигане на реални резултати при формирането на необходимите политики в областта ХБЗ. "Предвид това, че в момента в Народното събрание се обсъжда Националната здравна стратегия 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим възможността за включването на ХБЗ сред социално значимите заболявания", предложи доц. Иванов.

Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, представи данни, според които общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести като рак и диабет. За намаляване последиците от ХБЗ, според Калина Божкова, е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността и постъпки към ранна диагностика чрез целенасочен скрининг на рисковите пациенти и подкрепа на пациентите след поставяне на диагноза ХБЗ чрез подходящо лечение и съвети за начин на живот и хранене.

Проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност "Нефрология" към министъра на здравеопазването, обясни, че тъй като болестта се открива в късни стадии, малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечносъдова причина, свързана с бъбречната увреда. Той също така представи фармако-икономическите характеристики на ХБЗ у нас, според които консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.

Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания се аргументира защо ХБЗ е социално значимо заболяване като припомни, че то засяга не само пациентите, но и техните близки, тъй като води до тежка инвалидизация, до невъзможност за нормален социален, професионален и личен живот. Според нея е необходимо да се въведат конкретни допълнителни диагностични медицински дейности, с които да се увеличи броя на диспансерните прегледи и при първи данни за увреждане на бъбречната функция, да има предвидена консултация с нефролог.

Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС) предложи и общопрактикуващите лекари да се ангажират, като заяви категоричност, че те трябва да имат свободата да изписват медикаменти на пациентите по заболяванията, които водят до диспансерен отчет.

Всички участници в дискусията приеха единодушно, че хроничното бъбречно заболяване е социално значимо, дали обаче ще се вземат необходимите мерки и от Държавата, за да може то да бъде управлявано като такова, предстои да разберем.

ИЗБРАНО