63 г. от строежа на язовир "Копринка", потопил тракийския Севтополис

Изграждането на голямото съоръжение е взело жертви

Снимка: Булфото

63 г. от строежа на язовир "Копринка", потопил тракийския Севтополис

Изграждането на голямото съоръжение е взело жертви

14:16 | 6 септември 2018 | Редактор : Калина Петрова 149 29577 Снимка: Булфото

В сърцето на Розовата долина в полите на величествения Балкан преди 63 години успяват да построят втория язовир в България. Тогава той е наречен "Георги Димитров", а днес "Копринка". Язовирът е бил един от жалоните на строителството на социализма, като целта е била производство на електроенергия и напояване. Строителството на мега обекта не се е разминало без жертви, за които няма подробни данни. Междувременно по време на изграждането му е жертван тракийският град Севтополис, въпреки че са извършени спасителни археологически разкопки. След 1989 година се появиха идеи за спасяване на останките на Севтополис, които мнозина специалисти определиха като невъзможни, защото трябва да бъде изграден остров над 10 хектара. В същото време никой не се наема тогава да каже какво точно е запазено отдолу под водата. Също така възниква и проблема с огромната сума от средства, която трябва да бъде осигурена. Язовирът се намира на 7 км. западно от град Казанлък. Строителството му започва през 1947 г. и продължава до 1954 г. Открит е на 6 септември 1955-а. Хидровъзелът е създаден за производство на електроенергия и напояване, а най-малко се е мислило за спасяването на тракийското ни наследство, което било открито случайно. Кога възниква идеята за язовира и за неговото построяване разказва пред Dir.bg Пламен Стефанов, главен уредник в Историческия музей Казанлък в отдел "Най нова история".

Идеята за построяването на язовир "Копринка" е през 20-те години на миналия век, при създаването на водния синдикат. През есента на 1927 година и пролетта на 1928 година се правят опити да се изгради язовирна стена. Тогава са изразходвани около 60 милиона лева по тогавашния курс, но нищо не се е получило. Генчо Стайков има едно изследване от 20-те години на миналия век, което е за водосбори и електрификацията на Горна Тунджа. Самата идея за язовир "Копринка" е от 1944 година. Язовирът е вторият в страната, който се строи. Първият е язовир "Росица". Началото на строителството му започва в края на март 1947-а, но реално изграждането започва 1948 -1949 година. Първоначално го строят бригадири, впоследствие е имало и международна строителна бригада "Трайчо Костов. Включват се и руски специалисти. В началото всичко се работи на ръка, много бавно и примитивно. Голяма част от основите на самата язовирна стена, която е с огромни каменни блокове, добивани в кариерата Гюрля, е трябвало да бъдат прекарвани с каруци, теглени от волове. Едва 1950 година е изградена първата теснолинейка за превозване на камъните, които са полагани в основата на стената.

Проектанти на стената са двама инженери Минчо Иванов и Иван Савов, а на двата главни канала инж. Разсолков. Ръководител на строителството е най-напред инж. Павел Димов, а по-късно инж. Георги Георгиев.

Койчо Коджейков е ръководител на строежа на самата стена. Двамата инженери Велин Иванов и Минчо Чернев са ръководители на главните канали и строежа на ВЕЦ-а при Стара Загора, тъй като на самия язовир има друг ВЕЦ.

Снимка: Официален сайт

Първоначалният обем на язовира е предвиден да бъде 98 милиона кубически метра, но 1961 г. - 1962 г. се прави преустройството на самия преливник и се въвежда автоматична клапа, което увеличава обема на язовира с около 4 метра водна маса, което прави около 43 милиона кубика. Т.е. язовирът в край на краищата трябвало да обхване обем от около 144 милиона кубически метра вода. А в същото време двата ВЕЦ-а, които са на язовирната стена по посока към Стара Загора, трябвало да произвеждат тогава 12 милиона киловатчаса енергия годишно. Самият язовир по каналите трябвало да напоява около 430 000 декара земя. Стената на язовира е с около 620 метра дължина и е висока 44 метра.

Това е първият язовир, където се прокопават тунели през планина за напояване на Старозагорското поле и достигане до водите на язовира. През юни 1953 година е пробит първия тунел от Средна гора и стената, която се изгражда, е с достигната на кота от 20 метра. В края на 1953 година е пробит и вторият тунел през Средна гора. През 1953 година от Съветския съюз и Чехословакия започват да пристигат строителни машини, багери, булдозери, камиони, бетонобъркачки, скрепери и всякакъв вид строителна техника. Язовирът се превръща в огромна строителна площадка, където на челно място в работата вече стои техниката.

През август 1951 година има едно голямо наводнение, водният стълб на места достига височина до 4 метра и къса дигата, а водата нахлува върху кофражи, скеле, арматура. Това предполага отлагане на строителството на язовира с около 6 месеца. Въпреки това след близо месец и половина строителството продължава.

Снимка: Официален сайт

Двата канала на язовира са с основна задача да привнасят вода по посока на Старозагорското поле. Главният канал преминава през Средна гора с обща дължина на тунелите 12 километра и съоръжения, а десният главен канал е с дължина 26 километра.

В строежа на язовира влизат и две водноелектрически централи:едната до язовирната стена-ВЕЦ "Копринка" с мощност 7000 квт.ч. и другата на главния канал-ВЕЦ "Стара Загора" с мощност 22 500 клв.ч.

Първото пробно пълнене на язовира става през лятото на 1954 година, а самото пускане на вода по каналите, след запълване на чашата, е в края на ноември същата година. Откриването на язовира е на 6 септември 1955 година.

През 1948 г. - 1949 г. е решено от международната младежка бригада язовирът да се казва "Георги Димитров", макар че реката се е казвала Копринка. За името на реката има легенда за една девойка, която не е искала да бъде потурчена и се е хвърлила във водите.

В периода 1948 г. до лятото на 1949 година при строителството на стената се започва и удълбаване на чашата, където е водосборът на реката с цел увеличаване на обема. Тогава се разкрива тракийското селище Севтополис. Спасителните археологическите разкопки продължават някъде до средата на юли 1954 година. Голямото пълнене на язовира започва есента на 1954 година, когато притоците на река Тунджа са с по-голям дебит.

Севтополис е открит случайно при разкопаването на чашата на язовира. Спасителните разкопки са били основно съсредоточени върху крепостните стени, съоръжения и укрепения дворец на владетеля Севт III. Градът е бил разположен на някакъв малък полуостров с площ около 7 хектара. Още тогава голяма част от стените и съоръженията на много места са били унищожени, самият град преди векове е бил разграбен и разрушен. Голяма част от находките, които са били запазени, са монети, керамика, съоръжения и един надпис, който е клетвен договор между градовете Кабиле и Севтополис. В интерес на истината до 1953 година не се е знаело точно, че това е Севтополис. Станало е ясно, когато е открит този договор, понеже е било известно, че Кабиле е до Ямбол. Така археолозите разбират, че разкопките, които правят, са на Севтополис. Оригиналът на този договор се намира в Археологическия музей в София, а в музея в Казанлък има негово копие.

Никой тогава не е имал за цел да запази това историческо културно наследство на траките. По скоро се е разсъждавало по посока, че язовирът е изключително нужен за производство на електроенергия и напояване. Разкопките са се правели под ръководството на проф. Димитър Димитров. Самите археолози не са имали достатъчно време да спасят обстойно останките, тъй като те са копали изключително лятно време.

Снимка: Булфото

На 6 септември 1955 година язовира е открит от Антон Югов. Участвали са чешкият посланик и руснаци, тъй като е имало и руски инженери, които са работели на стената и съоръженията на язовира, както и главният инженер по това време Георги Георгиев.

По изчисления между 1955 г. и 1961 г. преди да започне ремонт на преливника и изграждането на автоматичната клапа, за да не се допусне преливане, се предполага, че за тези 6 години около 2 милиона кубически метра наноси е имало върху основата на язовира. Изчислявайки по тогавашните технологии какво време е необходимо да се изчисти масата, специалистите дават оценка, че язовирната чаша няма да бъде използваема около 150 години. Преди около 20 години имаше едно източване на язовира с цел ремонт на съоръженията по стената и тогава се видяха и част от останките на Севтополис, тъй като градът не е в най-дълбоката част на язовира, а в един от ръкавите.

Язовирът е построен за близо 7 години. През 1953 г. - 1954 г. условията са много тежки, това е една от най-студените зими в България. Работили са тогава за довършителните съоръжения, всичко е било замръзнало, а температурите са падали под минус 20, минус 25 градуса. Има и няколко жертви, дадени при строителството, но никой не може да каже колко са точно. Заради забавяне на строителството се е намесвала и ДС, за което говорят в момента и документи в Комисията по досиетата. Издаван е и вестник при строителството на язовира.

На язовира продължава да се извисява паметник от гранит на Георги Димитров.