24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост

На 24 май отбелязваме националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Светите братя Кирил и Методий.

01:00 | 24 май 2018 | Редактор : Виктор Стефанов 117 4013 Снимка: БТА

Виж още Върви, народе възродени! През обектива на времето в "Изгубената България"

Първата българска азбука - глаголицата - е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.

През 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Глаголицата е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания.

В Залцбургския меморандум от 871 г. пише, че Методий се появил в Панония с "новооткрити славянски букви".

Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. Така създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща "дума" (такова е и названието на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Названието на азбуката на чешки е hlaholice, на словашки - hlaholika, на полски - głagolica, на руски - глаголица, на хърватски и сръбски - glagoljica (глагољица).

Ha глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които светите братя Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през IX век.

На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от Киевските листове, в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.

След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България.

В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука - кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, İ, ť, ™, Ю, Ы.

Кирилицата няма установено авторство. Свързва се с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но "без устроение", както казва Черноризец Храбър.

"Устроението", тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на паметта на двамата книжовници на 22 май 1803 г. в Шумен.

Виж още Църквата почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий

За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив на 11 май (ст. ст.) 1851 г. по инициатива на Найден Геров.

Денят 11 май не е подбран случайно от Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

11 май продължава да се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

За официален празник 24 май е обявен със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества в един ден - 24 май.

Виж още Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа!

От 2007 г. кирилицата, която носи името на свети Кирил, е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.

Днес на кирилица пишат 300 милиона души по света, но тя е българската азбука и като такава трябва да бъде припозната в ЕС, каза за Дир.бг. доц. д-р Ана Кочева.

ИЗБРАНО