„Хората, които правим реформата в здравеопазването, не сме паднали от Марс или от някоя друга планета. Няма да има район, който да остане без голямо лечебно заведение. Това е абсолютно сигурно. Здравната карта се прави така, че в рамките на най-много 60-70 км да има голямо лечебно заведение, което да може да отреагира”, каза депутатът.

По думите на Иванов в последните 20 години реформите в здравеопазването са започнали плахо, тъй като с тях се плаща най-високата социална и политическа цена. Това била причината най-тежката, болничната, реформа никой досега да не се наеме да я направи.

„Ние трябва да бъдем честни и да кажем на хората, че тези заведения, които се наричат болници, не могат да бъдат болници и не отговарят на условията за съвременно лечение. Те не отговарят на никакви критерии. Не може една болница, в която има двама специалисти и 5 сестри, да се нарече болница”, категоричен е депутатът от ГЕРБ.
Според него в голяма част от съществуващите лечебни заведения хората отиват, лежат, като ги карат да си носят бельо, карат ги да си купуват лекарства, карат ги да си плащат изследването.

„За каква медицинска услуга говорим? Такива са повечето от малките болници. Налага се пациентите да си носят печки, храна, лекарствата, карат те на километри, за да си направиш изследванията, след това лежиш там 7 или 10 дни и те пращат в по-голяма болница. Тогава обаче заболяването вече се е развило, ако то е сериозно, хронично. Минало е в стадий, при който се изисква много повече апаратура, много повече средства. Кой печели? Нито пациентът, който е потърпевшия, нито обществото като цяло”, коментира Лъчезар Иванов.

Междувременно управата на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) изрази тревога от принудителното изваждане на общинските болници от системата на здравеопазването. От сдружението подчертават, че общинските болници обслужват близо 3 млн. българи, което е 1/3 от всички граждани, лекувани в болниците у нас, при това с минимална част от финансовия ресурс, събран от всички здравноосигурени. Голяма част от пациентите им идват от труднодостъпни райони, със застаряващо население и с висока безработица.

Точно тези граждани ще претърпят двоен удар, тъй като за тях по същество здравните вноски нарастват многократно, защото за да ползват услугата, те ще трябва да изразходват допълнително средства за транспорт и да загубят работно време, което няма да бъде им компенсирано със заплата, коментират от сдружението.