Над 50 процента от българските деца на тази възраст имат проблеми с четенето, математиката и природните науки. Европейските цели в образованието предвиждат до 2020 г. делът на 15-годишните ученици, които изпитват затруднения с четенето, математиката и природните науки да падне под 15 процента.
През 2006 г. обаче все още е имало 23 процента ученици на тази възраст, които са изпитвали значителни затруднения при четене и в повечето страни от ЕС броят им е нараствал между 2000 и 2006 г. За да бъде постигната определената за 2020 г. цел, тези трудно четящи гимназисти сега ще трябва да намалеят с 35 процента.
Положението с математиката е още по-лошо. Около 24 процента от 15-годишните европейци през 2006 г. са изпитвали сериозни затруднения с математиката. При природните науки 20 процента са имали съществени проблеми. Има обаче големи различия в процентите на учениците със затруднения по четене, математика и природни науки между отделните страни от ЕС. Във Финландия те са само 4,8 процента, в Ирландия - 12,1 процента, а в Естония - 13,6 процента. В България и Румъния обаче те са над 50 процента, се отбелязва в доклада.
Въпреки общото подобряване в резултатите на образованието и професионалното обучение в ЕС, напредъкът е твърде бавен, казват авторите на доклада на Европейската комисия. В него се отбелязва, че броят на малките деца в образователните системи и нараснал, както и равнището на образование на европейските граждани изобщо.
Броят активни възрастни (между 25 и 64-годишна възраст) с ниско равнище на образование е намалял с над един милион души годишно от 2000 г. Броят им за целия ЕС обаче остава 77 милиона възрастни, или близо 30 процента от общия брой. Отбелязан е и напредък в изучаването на чужди езици в училище и в мобилността на студентите.