Жените са по-склонни да се включват в курсове за преквалификация, както и да приемат по-ниско платена работа или такава, която не отговаря на професионалната им квалификация, коментира Маджарова, цитирана от БГНЕС.
Психологическият ефект също влияе на статистиката, тъй като жените са по-склонни да се записват в бюрата по труда. За същия период през миналата година регистрираните безработни жени са били близо 60%.
Маджарова взе участие в кръгла маса, посветена на интеграцията на двата пола в трудовите процеси в страната и перспективите пред проекта на Социалното министерство „Изграждане на ефективен капацитет за прилагане на „Джендър мейн трийнинг“ подхода за постигане на равнопоставеност на половете.
Станимира Хаджимитова от Фондация „Джендър“ отбеляза, че в сегашния парламент, въпреки че той се оглавява от жена, представителите на нежния пол са едва 22% от всички депутати. Това е втори парламент с подобен резултат, като най-много жени е имало в Народното събрание по време на управлението на НДСВ – 26,5%. От 17 парламентарни комисии, 6 се председателстват от жени, но в нито една от тях, представителките на нежния пол не са повече от 35%. В четири комисии няма нито една жена, сред които Комисията за борба с корупцията и Комисията за контрол на ДАНС. Според Хаджимитова, ключова роля за интеграцията на жените в политиката имат самите партии.
Проф. Катя Владимирова, преподавател в Университета на национално и световно стопанство, отбеляза, че като цяло в ЕС, засегнатите от кризата мъже са повече от засегнатите жени. Трябва обаче да се работи по-усилено за реализацията на жените на пазара на труда, посочи Владимирова. Тя акцентира на факта, че сред обучаващите във ВУЗ-овете в станата преобладават жени, но не всички те успяват след завършването си да се реализират успешно. Трябва да се намери начин жените да са по-освободени, за да съвместяват обществения и домашния труд, смята тя.
При възрастните жени над 50 години, заетостта остава по-ниска от тази при мъжете, каза още проф. Владимирова. Сегрегацията при заплащането на труда обаче остава и данните сочат, че има големи разлики между възнагражденията, които получават двата пола, като трудът на жените е по-ниско платен.
В рамките на проекта на МТСП е установено, че за 2007 година, средната месечна работна заплата на мъжете, занимаващи се с финансово посредничество е била 1170 лв., а при жените 858 лв. Подобни разлики в стойностите се констатират и в секторите и на добивната промишленост, хуманното здравеопазване и др.