Началото на акцията беше обявено пред журналисти от Светла Николова от организацията, съобщи БТА.
Николова посочи, че в седем страни в Европа отглеждането на генно-модифицираната царевица вече е забранено. По думите на Николова има достатъчно научни доказателства, че сортът е вреден за растенията, като самото растение представлява пестицид. Въвеждането на генно-модифицирани организми у нас би се отразило негативно на разнообразието на агрокултурите, което има в България. Това каза на пресконференцията Пърси Шмайзер - носител на алтернативната Нобелова награда.
Надявам се в България никога да не тръгне по пътя на генно-модифицирани организми, каза канадският фермер. Той обясни, че веднъж въведени, генно-модифицирани организми, те трудно могат да бъдат "изтеглени" от околната среда, тъй като чрез опрашването се "замърсяват" и биологично чистите култури. Светла Николова посочи, че у нас няма официално регистрирани земеделци, отглеждащи генно-модифицирани организми, но в сдружение "Агролинк" разполагат с информация за български фермери, които нерегламентирано правят това.
По думите на канадския фермер създаването им не е свързано с решаване на проблема с изхранване на човечеството, а за да се постави контрол върху земеделците, които са принудени да използват химикалите, с които се третират модифицираните растения. Шмайзер разказа как през 1996 година в Канада са били въведени генно-модифицирани соя, царевица, памук и рапица. По думите му, реколтата на канадските фермери тогава е спаднала с 10-15 процента и е трябвало да се използват три пъти повече химикали за отглеждането на ГМО. Съвместно отглеждане на генно-модифицирани организми и органични култури е невъзможно, каза Шмайзер.