Проектът "Северен поток-2" не отговаря на правилата на ЕС за диверсификация на енергийните доставки и ще подкопае ролята на Украйна като транзитна страна, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск, цитиран от Ройтерс и БТА.

Проектът „Северен поток 2“ е обсъде на срещата на държавните лидери в ЕС, но решението за него трябва да вземе Европейската комисия, която вече даде оценка, че той ще увеличи енергийната зависимост на ЕС от руския газ, каза той.

Полша и още няколко държави призоваха проектът да бъде обсъден на срещата на върха в Брюксел. Против проекта са балтийските държави, Полша, Словакия. Украйна също се обяви против.

Туск заяви, че според него "Северен поток-2", който ще удвои количеството руски газ, доставян директно до Германия, е подигравка към европейските правила за диверсифициране на енергийните доставки, източници и маршрути за транзит.

"Ако "Северен поток-2" бъде построен, то той ще увеличи зависимостта на Европа от един доставчик и ще концентрира 80 процента от газовите доставки от Русия. Освен това ще доведе до доминираща позиция на Газпром на германския пазар", каза Туск, цитиран от ТАСС.

 Редица страни, включително Италия и България, не разбират защо според нормите на ЕС "Южен поток" е невъзможен, а "Северен поток-2", който стига до Германия, е възможен, допълни председателят на Европейския съвет.

Решението за "Северен поток" трябва да бъде взето от цяла Европа, а не при двустранни преговори на отделни страни с доставчици на енергийни суровини, настоя Туск.

Германският канцлер Ангела Меркел подчерта, че става дума за "икономически проект" с участието на частни инвеститори, посочва ДПА.
Украйна трябва да продължи да играе роля като транзитна страна, допълни тя.

На срещата на върха на ЕС въпросът за "Северен поток-2" е бил повдигнат и от италианския премиер Матео Ренци.

Германия и Холандия настояват, че разширението на "Северен поток" е търговски въпрос, а виждаме, че в него има и значителен политически подтекст, каза Ренци.

По думите му е странно, че година, след като "Южен поток" бе спрян с голям шум в ущърб на България и някои италиански компании, въпросът за "Северен поток-2" е бил взет в "абсолютна тишина".

Решението е в ръцете на Европейската комисия, отбеляза и италианският премиер.

За българския хъб

„Газовият ни разпределител, който може да поеме не само от нашите три находища, но и от интерконектора с Гърция и азерския газ, който би могъл в бъдеще да дойде от посока Турция", каза пред журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов.

Ако Русия имат желание да докарат газ до нашата граница, по същия начин, както се случва „Северен поток 2”, частни компании да го купуват, да си плащат транзитните такси по нашите газови магистрали, а България да печели от това, обясни Борисов.

Премиерът заяви неотдавна, че България държи когато в ЕС се разглеждат газовите проекти Северен и Южен поток - те да бъдат мерени с един аршин.

"Северен поток"

Първата линия на газопровода "Северен поток" за преки доставки на руски газ до Германия и Западна Европа по дъното на Балтийско море, бе пусната в експлоатация през ноември 2011 г..

На 4 септември 2015 г. "Газпром" (51%) и компаниите BASF (10%), E.ON (10%), френската ENGIE (9%), OMV (10%) и Shell (10%) подписаха споразумение за създаване на газопроводна система "Северен поток-2".
Капацитетът на газопровода е 55 милиарда куб. м на година.

Газът ще бъде пренасян през Балтийско море направо до Германия, Великобритания, Холандия, Франция, Дания и други страни, като ще заобиколи Украйна. По този начин стратегическите енергопотоци ще прескочат Полша, Унгария, Словакия и Украйна.