Европейският съд е установил, че Ленев е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания и му присъди обезщетение в размер на 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото.

Това е първото дело срещу България, по което изтезанието е основното сред всички установени нарушения.

Юрий Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. Той е транспортиран с микробус с качулка на главата до Копривщица. Изтезанията започнали още по пътя и продължили във вила на МВР в града - станала известна като Къщата на ужасите. След това Ленев бил разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел "Тежки престъпления срещу личността" в националната полиция. Разпитът бил свързан с евентуалното съучастие на Ленев в убийството на бившия премиер Андрей Луканов на 2 октомври 1996 година.

По време на задържането на Юрий Ленев във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред. След разпита в Копривщица той бил отведен обратно в София, където е задържан в ареста на Националната следствена служба. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов.

Същия ден Ленев е прегледан от лекарката на службата, която установява "множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак". Съпругата и майка му получават разрешение да го видят едва 2 седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му в резултат от малтретирането.

По-късно е направен и втори преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията. В резултат на изтезанията обаче Ленев прави самопризнания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор.
Впоследствие през 2007 година той, както и другите подсъдими, беше оправдан, като съдът отказа да зачете тези показания, като ги прие, че са добити в нарушение на закона.

Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, беше повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда. На 30 октомври 2006 г. те обаче бяха оправдани от Софийския военен съд. Той прие, че са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата беше обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя бе потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение беше окончателно.

В решението си съдът в Страсбург приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание. В оценката си на характера на малтретирането като изтезание (за разлика от нечовешкото или унизително отнасяне) ЕСПЧ обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.

Съдът, също така, обръща внимание на неговото транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в "секретна база" на МВР в Копривщица.

Магистратите в Страсбург заявяват, че "не се съмняват, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което прави. То следователно трябва да се оцени като изтезание по смисъла на член 3 от Конвенцията".

Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква установяване на универсална юрисдикция. То не следва да се погасява по давност.