Век след век светът гъмжи на примери за това, а вчера ни го припомниха няколко думи, с които руският президент Владимир Путин ощастливи крадците на история в Скопие.

Славянската азбука, видите ли, дошла в Русия "от македонската земя".

Не е гаф

Лесно е да се усъмним (макар и нарочно, иронично) в познанията на Путин по история, граматика, лингвистика и т.н. Само че нищо му няма на познанията, изявлението пред Георге Иванов не е гаф, ни най-малко.

Изявлението е старателно претеглено. Изразът "македонска земя"* тънко заобикаля един неудобничък въпрос - това че македонската нация и държава имат реална история от 60-70 години.

Освен това силният началник в Кремъл противоречи на свои предишни признания за нашата обща азбука. Не от неграмотност произтича конфузът (както биха го възприели нормалните хора). Тук виждаме онази безцеремонност, която сродява силните политици по света: от София до Вашингтон, от до Минск до Анкара, и - да речем - от Манила до Москва.

Традиционно Русия предпочита на Балканите Сърбия (съответно Югославия), а не България. Тази линия е особено последователна след 1915 г., когато двете страни се оказват врагове във въоръжен конфликт.

Тя продължава и след Втората световна, т.е. по съветско време, макар България да е верен съюзник във Варшавския договор, а Югославия - дразнещо необвързана и идеологически еретична.

Спомен тъкмо за онова време навява хумористичната среща Путин - Георге Иванов.

Науката си каза думата

Много копия са потрошени в руски научни спорове около кирилицата и нейната история. Мощна беше "партията" на онези, които не искаха да преглътнат факта, че великата им страна пише и чете с "вносни" букви. Опасни бяха и техните покровители в Кремъл.

Така закъснението на славистиката в СССР беше неизбежно и - парадоксално - науката се развиваше по-силно в Германия, Швеция, Унгария и други страни в Централна и Западна Европа.

В крайна сметка научната истина надделя и в Русия. Там (наистина с периодични дребни уговорки) се признава основната роля на Първата българска държава в разпространението на славянската писменост. Тази позиция изрично възприе и Руската православна църква.

Човекът с най-голям принос за този пробив е академик Дмитрий Лихачов (1906 - 1999), който впрочем е съгражданин на Путин. Разбираемо, забележителният руски филолог е носител и на редица високи български отличия.

Обаче науката си е наука, а политиката - политика. Белград все така беше по-интересен за стратезите в Москва. А съставна част от федеративната република бе Македония, където енергично съставяха национален език, история и култура. Основите на 3-D комикса, който е център на Скопие днес, са заложени тогава.

И в началото на 80-те години на XX век висш дипломат от съветското посолство в Югославия записа дъщеря си да следва специалността... "македонска филология".** Любопитна илюстрация за мощта на геополитиката - пред нея клякат не само научните истини, но понякога и интересите на собственото дете.

Май - юни 2017

Топлата връзка Москва - Белград е налице и днес, но онези събития и тенденции по-скоро отшумяват, те са минало.

Няма видима причина за жеста на Путин към македонския му колега, още повече че Македония е напреднал кандидат за членство в НАТО. Обяснение можем да търсим предимно в един най-общ стремеж на Москва да запази повечко приятелства на Западните Балкани.

Има и едно занимателно съвпадение.

Точно днес, а съвсем официално и окончателно - идния месец, Черна гора влиза в НАТО. Това става след продължителна съпротива на проруските сили в бившата югорепублика, съпротива, особено ожесточена, дори ако опитът за преврат от миналата есен е бил само измишльотина на Подгорица.

Страните в прозападния алианс стават 29, а Русия не само губи още малко от влиянието си на Балканите. Тя се лишава от последната си надеждица, била тя и чисто хипотетична, за някакъв неутрален достъп до Адриатическо море.

Друго съвпадение ни връща до първата стъпка по този криволичещ път. Преди близо половин век (през 1968-а), Албания напусна Организацията на Варшавския договор. Това дойде след няколко години смразяване с Москва, започнато от груб гаф на избухливия съветски лидер Никита Хрушчов.

- - -
* Йезуитската формулировка би свършила работа, когато Москва реши да обърне палачинката. Част от днешна България действително е била "македонска земя" - в IV век пр. Хр. при Филип II Македонски и известно време след него и прославения му син Александър.

** Към този момент България вече даваше явен отпор на македонизма - вече без притеснения за добросъседството, съответно и без особена секретност.