Това коментира на пресконференция говорителят на Европейската комисия Маргаритис Скинас по повод данни, че България е отчела увеличение от 500 процента на броя на мигрантите в периода 2012-2014 година, предаде БТА.

Данните бяха изнесени от евродепутатът Светослав Малинов (ДСБ, ЕНП), който обясни, че България трябва да настоява да не участва в предложената от ЕК квотна схема за разселването на мигранти, пристигнали от Еритрея и Сирия в Гърция и Италия.

Според механизма за разселване, предложен от ЕК, България ще трябва да приеме 788 имигранти в следващите две години.

"Дойде теслата тази седмица, първото предложение на ЕК е тежко несправедливо за България. Ако го приемем, не виждам как занапред ще се отървем от формула, несправедлива според мен, а и приложена лошо", коментира евродепутатът.

Скинас обясни, че други страни също са били в такова положение и "можем да поговорим за това "на четири очи".

Говорителят на ЕК Наташа Берто уточни, че ЕК е задействала механизма за извънредно положение в Гърция и Италия по отношение на имигрантите и тяхното разселване другаде в ЕС, защото отчита внезапен прилив, който изглежда ще продължи.

"Наблюдава се повишение от над 270 процента в Италия и над 150 процента в Гърция. Не сме определили броя имигранти, над който възприемаме положението като извънредно, очакваме да приемем това определение до края на годината", поясни Берто.

Предложението на ЕК е свързано с внезапен прилив във времето, а не с броя на пристигналите имигранти.

"Много държави в ЕС получиха голям брой молби за убежище, България не е единствената, погледнете Германия и Швеция", призова Берто.

По думите й за ЕК е важна извънредността на ситуацията в Средиземноморието и голямата численост на новопристигналите в Италия и Гърция, която очакват да продължи да нараства през тази година.

"Не казваме, че това е единственият признак за въвеждането на извънредни мерки. Предстои да направим ново предложение до края на годината с определение точно какво да се разбира под "извънредно положение", добави тя.

Не се изключвала възможността за други извънредни ситуации, освен в Гърция и Италия, които могат да се случат занапред или вече са се случили.

"Бихме могли тепърва да задействаме този механизъм за други държави", заяви Берто.

Предложението на комисията подлежи да утвърждаване от Съвета на ЕС с мнозинство, а не с единодушие.
Великобритания, Ирландия и Дания не са задължени да участват в схемите за разселване.

"Искането на ЕК към страните членки да приемат 40 000 бежанци, търсещи убежище, трябва да бъде леко променено. През юни няма да може да се стигне до споразумение по този въпрос", заяви германският вътрешен министър Томас де Мезиер, цитиран от Франс прес.

Според него трябва да се преговаря още малко по системата за разпределение.

Реакции от България

Патриотичният фронт остро възрази срещу разпределението, което силно ощетявало България.

Депутатът от ПФ и зам.-председател на парламента Красимир Каракачанов каза в декларация от името на групата, че предложението на ЕК е съгласно схема от т.нар. квоти, според които на България се падат още 1.43 процента от общия брой емигранти, което означава 343 души от Италия и 229 души от Гърция.
Отделно ни се предлагат и още 216 нелегални емигранти от държавите, извън Европейския съюз, които се намират в хуманитарни лагери на ООН.

"Това прави общо нови 788 емигранти, които искат да бъдат настанени на наша територия. Тази бройка не отменя желанието на Германия да ни върне повече от 4000 нелегални емигранти, регистрирани в България, но заловени в Германия", заяви Каракачанов.

По думите му предложението на ЕК за "разпределяне" на нелегални емигранти, които често били погрешно наричани бежанци, било несправедливо, несолидарно и противоречи на българските национални интереси.

"Това решение ще застраши бюджета на страната", посочи Каракачанов.