Защо ЕС обича Ердоган

С автократичния лидер начело блокът не трябва да се бори с възможността Турция да се присъедини към неговите редици, пише "Политико"

15:15 | 11 май 2023 | Автор: Сюзън Линч, Политико 46 6432 Снимка: БТА

Има много причини западните лидери да не харесват Реджеп Тайип Ердоган. По време на 20-годишното си управление на върха на политиката на страната си турският президент е вкарвал в затвора журналисти и опозиционери, жестоко се е разправял с протестиращи и е управлявал плачевно икономиката, пише "Политико".

Турция на Ердоган

Във външнополитически план този човек се сближи с Русия, предприе нахлуване в Сирия и използва правото си на вето в НАТО, за да блокира присъединяването на Швеция в критичен за алианса момент.

Но има една причина, поради която на лидерите на ЕС може да им липсва Едроган, ако той загуби срещу своя центристки опонент Кемал Кълъчдароглу, когато турците гласуват на президентските избори на 14 май. Наличието на Ердоган на власт, особено след като през последните години той предприе все по-авторитарни стъпки, позволи на ЕС да заобиколи въпроса дали Турция трябва да се присъедини към неговите редици.

За много европейски политици Ердоган е удобно политическо фолио, което позволява на ЕС легитимно да изключи всякаква сериозна дискусия с Анкара за членство.

Все по-неприемливото му поведение, когато затваряше политически опоненти и се опълчваше срещу нормите на правовата държава, даде на ЕС политическото прикритие да избегне въпроса, пише "Политико".

Смяната на режима може да промени тази динамика.

"През последните години наблюдаваме, че Турция и ЕС се движат в противоположни посоки. Турция под ръководството на Ердоган се отдалечи от европейските ценности; процесът на присъединяване напълно забуксува, в резултат на което идеята Турция да стане член на Европейския съюз вече не е надеждна цел", казва бившият посланик на Турция в Европейския съюз Селим Кунералп.

Историята на отношенията между ЕС и Турция датира отпреди повече от 60 години. През 1959 г. Турция подава молба за асоцииране към Европейската икономическа общност, предшественик на ЕС, което води до подписването на Споразумението от Анкара през 1963 г.

Макар че поредица от преврати и икономическа и политическа нестабилност оставиха въпроса за интеграцията на Турция в ЕС на заден план, през 80-те години процесът на присъединяване се подновява. През 1987 г. Турция подава молба за присъединяване към ЕИО. Десетилетие по-късно тя получава статут на кандидатка и започва да предприема значителни стъпки, за да изпълни критериите за присъединяване, определени от ЕС.

По това време на власт идва Ердоган. Тогава, като реформаторски лидер на новата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), той говори за плурализъм, демокрация и хармония, като дори започва мирни преговори с кюрдската групировка ПКК.

Той започна да действа, въвеждайки реформи, които доближиха Турция до изпълнението на критериите на ЕС, като например промяна на законите за армията на страната, за да я подчини на граждански контрол. (Макар че по това време Европейската комисия ги похвали, тези промени всъщност създадоха предпоставки Ердоган да поеме по-голям контрол над армията по-късно).

След кратък период на меден месец отношенията с Брюксел се влошиха. Ердоган все повече се разочарова от темпото на присъединяване към ЕС; няколко държави-членки дадоха ясно да се разбере, че не са склонни да приемат Турция в клуба.

Тази дихотомия даде тон на все по-напрегнати отношения.

Решението на ЕС да приеме Кипър през 2004 г. е постоянна точка на търкания. Турция е окупирала северната част на острова от 1974 г. насам - факт, който Никозия иска да бъде разгледан, преди да се съгласи на по-тесни връзки между ЕС и Анкара.

След това се появи ефектът "Саркози". През 2011 г. френският президент направи кратко петчасово посещение в турската столица. Дъвчейки безгрижно дъвка, докато пристигаше в Анкара, посланието му беше ясно: Отговорът на Франция относно турското членство в ЕС е "не". Множество официални лица заявиха пред "Политико", че това посещение е било повратна точка за Ердоган.

От другата страна на отношенията, именно авторитарният завой на Ердоган прозвуча като смъртоносен удар за перспективите за членство на страната.

Бруталното потушаване на протестите в парка "Гези" през 2013 г. предопредели още по-драконовския отговор на неуспешния опит за преврат през 2016 г. Ердоган затвори десетки хиляди хора, а след това затвърди властта си на конституционния референдум през 2017 г., с което перспективите на страната за членство в ЕС бяха застрашени.

По-конкретно, тежката му ръка беше в разрез с критериите от Копенхаген - условията, на които трябва да отговаря всяка държава, желаеща да се присъедини към ЕС, и които включват гаранции за върховенството на закона, правата на човека и защитата на малцинствата.

До 2018 г. това бе достатъчно за лидерите на ЕС. В изявлението на Европейския съвет от същата година се казва направо: Преговорите за присъединяване на Турция "са в застой".

Големият въпрос, който виси над отношенията между ЕС и Турция, е дали това ще се промени, след като турците отидат до урните в неделя.

Изборите, за които се смята, че Ердоган може да загуби, се превърнаха в едно от най-големите изпитания в политическата му кариера, като според социологическите проучвания той изостава от опозицията, водена от Кълъчдароглу.

Смяната на правителството вероятно ще внесе свеж въздух в партньорството между Турция и Запада. Кълъчдароглу заяви, че иска да рестартира процеса на присъединяване към ЕС и ще се ангажира Турция да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, което е още едно отклонение от Ердоган.

Но перспективата за ново ръководство в Турция може да не премахне много от основните причини за търканията. "Вътрешните предизвикателства ще останат същите, независимо от това кой е на власт. Налице е дълбока икономическа криза и сегашното правителство предлага всякакви популистки мерки за облекчаване на настоящата криза преди изборите, които ще спрат след изборите", казва Галя Линденстраус, старши научен сътрудник в израелския Институт за изследвания на националната сигурност.

Вашингтон не крие желанието си за смяна на правителството в Турция, която е важен член на НАТО. През 2019 г. Джо Байдън, тогава кандидат за президент, заяви, че САЩ трябва да подкрепят турските опозиционни лидери, "за да вземат и победят Ердоган". "Той трябва да плати цената [за своя авторитаризъм]", каза тогава бъдещият президент на САЩ в интервю - коментари, които разгневиха турското правителство.

Линденстраус прогнозира "по-добра атмосфера" между Брюксел и Анкара, ако Кълъчдароглу дойде на власт. Опозиционният блок от шест партии сигнализира, че иска да възстанови отношенията с ЕС и ще се стреми да отмени някои от мерките на Ердоган, които са в нарушение на критериите от Копенхаген, като например връщането към парламентарна, а не към президентска система.

Но основните проблеми - най-вече Кипър, но и перспективата за присъединяване на огромно, сравнително бедно население към блока - ще означават, че малцина в Европа ще се надпреварват да отварят вратата. Макар и малцина да го заявяват публично, много страни също така се опасяват да позволят присъединяването на страна с преобладаващо мюсюлманско население като Турция.

"Няма начин държавите-членки на ЕС да се доближат до идеята за членство на Турция в ЕС" - казва високопоставен дипломат на ЕС в Брюксел.

Линденсраус заяви, че може да си представи напредък по въпроси като либерализирането на визовия режим или актуализирането на митническия съюз между ЕС и Турция, който съществува от 1995 г., но вероятно не и нещо повече. "Присъединявам се към скептиците, като казвам, че според мен проблемите на присъединяването на Турция към ЕС съществуваха преди автократичния завой на Ердоган", каза тя.

Илке Тойгюр, старши сътрудник в мозъчния тръст CSIS, пък смята, че модернизирането на споразумението за асоцииране между двете страни е един от начините за съживяване на отношенията. "Вместо това политиците на ЕС трябва да приемат по-подходяща институционална рамка", казва тя. Тя предполага, че двете страни биха могли да се възползват от споразумение за асоцииране, подобно на тези, които ЕС има с други държави, започнали процеса на присъединяване наскоро.

Едно обновено споразумение би могло да обхване въпроси като действията в областта на климата, миграцията и търговията и би подобрило отношенията с Брюксел, изглаждайки пътя, когато се стигне до по-трудния въпрос за присъединяването.

Други бяха по-скептични и предположиха, че не всички в Европа непременно ще празнуват загубата на Ердоган. "За някои в ЕС може да е по-благоприятно да имат авторитарен лидер в съседство и по-делови отношения с Турция, отколкото да се занимават сериозно с въпроса за присъединяването. Една демократична Турция би представлявала много по-съществен проблем за Европа", каза Галип Далай, специалист по Турция в мозъчния тръст Chatham House, цитиран от "Политико".

ИЗБРАНО