Чуйте статията:

Мнозина очакват, че 2026 г. ще бъде решаваща за войната в Украйна. Русия все по-остро усеща последиците от санкциите, което би трябвало да повиши интереса й към сделка. Украйна също отслабва: енергийната инфраструктура е на ръба на колапс, структурните проблеми с мобилизацията изглеждат непреодолими, запасите от оръжие и финансиране се стопяват. Не е изненадващо, че на този фон преговорният процес се активизира: за първи път от дълго време насам страните се върнаха към пряк и, както изглежда, конструктивен диалог, първо в Абу Даби, а сега - в Женева.

Изглежда, че реално напредък към мир е напълно възможен. Но обективните обстоятелства ни карат да гледаме на такива прогнози с предпазливост: вместо траен мир, всяка от страните рискува да се окаже в капан, от който няма изход.

Капанът за Киев

Първото и най-важното, от което Украйна се нуждае днес, е да накара Русия да прекрати бойните действия. Изглежда, че въпросът се свежда само до това, каква цена е готов да плати Киев за това. В центъра на дискусията са въпросите за териториите и гаранциите за сигурността на Украйна.

Позицията на Киев е формулирана като "стоим там, където стоим", тоест прекратяване на бойните действия по настоящата линия на фронта. Искането на Москва за изтегляне на украинските войски от Донбас, за да започнат преговори за пълноценен мир, е практически нереализуемо - поне при настоящите вътрешнополитически условия в Украйна. Русия обаче изхожда от това, че завземането на Донбас с военни средства е само въпрос на време, затова няма смисъл да смекчава това искане.

Оттук възниква ключовият риск за Киев: да затъне в безкрайни преговори за прекратяване на огъня, докато Москва ще продължава бойните действия, унищожавайки украинската инфраструктура. За да покаже добра воля, Кремъл може периодично да се съгласява на краткосрочно спиране на огъня. Но трайно прекратяване на бойните действия е възможно само ако Русия го приеме като част от уреждането на нейните условия, сред които, например, отказът на Запада от военна помощ за Украйна.

Предишните подобни "отстъпки" на Москва, като миналогодишното великденско примирие или неотдавнашната пауза в ударите по енергетиката, бяха само тактически маневри: сигнали към Тръмп, че Путин е готов на компромиси. При това Кремъл винаги внимателно следеше такива паузи да не позволяват на Украйна да възстанови значително потенциала си.

Капан обаче заплашва и Русия. Ако Москва успее да наложи на Киев конкретни преговори за капитулация по модела "Истанбул-2", Кремъл ще трябва да избере кои условия за мир са приемливи за него.

Ще започне сложен процес на обсъждане на параметрите на потенциалната сделка. Контактите ще се засилят, проектите на документи ще циркулират между Москва и Киев, поставяйки Кремъл в парадоксална ситуация. От една страна, той ще се движи към целите, заради които е започнал войната. От друга - ще трябва постоянно да съпоставя преговорния процес с интензивността на военните действия. В края на краищата, всяко намаляване на интензивността им с цел напредък в преговорите може да даде на Украйна възможност да възстанови силите си.

Капанът за Москва

Проблемът с руските изисквания е в самите тях. Въпросът за териториите е важен за Кремъл, но войната се води с по-амбициозна цел - да се създаде такава Украйна, която да се намира изцяло в руската зона на влияние и да не се възприема от Москва като антируска. Москва иска да постигне това, налагайки на Киев редица политически ограничения: да забрани украинския национализъм, да легитимира проруските сили, да гарантира статута на руския език, да възстанови предишните позиции на Руската православна църква и т.н.

Русия се стреми да накара Украйна да поеме ангажимент да стане "приятелска" към нея държава. А като гаранции за такава приятелска нагласа Кремъл иска да получи рязко намаляване на числеността на украинската армия, прекратяване на партньорството с НАТО, както и забрана за разполагане на украинска територия на далекобойни оръжия и всякаква военна инфраструктура на Запада.

Именно такава програма, по всичко личи, ще бъде прокарвана в Женева от помощника на Путин Владимир Медински. Самият избор на Медински, който вече участваше в преговорите през март-април 2022 г., сочи към връщането на политическите изисквания в центъра на дискусията. Нещо повече, Москва явно разчита, че Вашингтон ще й помогне да наложи такива условия на Киев.

Въпреки това, тук се крие капанът: Русия рискува да затъне в дълги и досадни дискусии относно собствените си политически изисквания към Украйна, които остават абсолютно неприемливи за Киев. И дори ако в даден момент украинските власти под натиска на САЩ бъдат принудени да подпишат такава сделка, най-вероятно тя ще сподели съдбата на Минските споразумения: нито украинският елит, нито обществото ще могат да преглътнат такова налагане на лоялност.

Вместо изпълнението ще започне саботаж на споразуменията и постепенно плъзгане към нова ескалация. Кремъл ще остане с празни ръце: нито по военен, нито по дипломатически път няма да успее да постигне "приятелски" Киев. Опитите да се сломи Украйна в крайна сметка могат да доведат само до нови проблеми - например, децентрализация на украинската отбрана: част от защитниците на страната ще продължат да воюват, независимо от заповедите от Киев.

Капаните за останалите

Рисковете от възобновяване на военните действия ще бъдат високи - особено ако Кремъл в даден момент отново се почувства измамен. Това създава още един капан - вече за посредника, тоест САЩ. Тръмп се стреми да сключи сделка до лятото, преди началото на активната кампания в Конгреса.

Принудителното споразумение, разбира се, може да бъде формално подписано, което ще позволи на президента на САЩ да обяви, че е триумфално приключил още една война. Но такава конструкция ще бъде максимално нестабилна и в крайна сметка може да удари болезнено и самия Тръмп.

Накрая, още един капан е заложен за Европа. Обстоятелствата подтикват европейските столици да възобновят диалога с Русия. Но Москва ще остане глуха за такива предложения, докато европейците не променят позицията си по отношение на войната. Срещите и посещенията могат да се засилят, реториката да се смекчи, но Русия няма да се съгласи на реално сближаване с такава - по нейна преценка - враждебна Европа.

Сериозен пробив ще бъде възможен само ако европейците са готови да обсъждат въпроси, свързани със стратегическата сигурност. При това Москва вероятно ще поиска да се прекрати военната подкрепа за Украйна. Горчивата истина е, че европейците не са готови нито да воюват с Русия, нито да водят с нея конструктивен, от гледна точка на Кремъл, разговор за бъдещата архитектура на европейската сигурност. И ако е така, Европа ще остане в периферията на преговорния процес - зад гърба на воюващата Украйна и в статут на косвена цел за Русия.

Така че няма много място за оптимизъм. Западът все още не е осъзнал напълно, че за Кремъл войната има екзистенциален характер. Става дума не само и не толкова за битките за градове и села, колкото за противопоставянето срещу Запада на украинска територия. Прогнозите за скорошен крах на руската икономика и бюджетна криза са основателни, но пропускат основния момент: сценарий с прекратяване на войната без отчитане на руските интереси се възприема от Кремъл не просто като поражение, а като обреченост на Русия на гибел.

Докато Путин е дееспособен и на власт, Русия не е парализирана от всеобщи протести, а в бюджета има поне малко пари за въоръжение, войната ще продължи. Кремъл няма да направи съществени отстъпки, дори и да се сблъска с продължителна финансова и икономическа криза. По-скоро такава криза, ако възникне, първо ще доведе до политически промени и едва след това - до преразглеждане на целите на войната от новото ръководство на страната.

Това означава, че окончателно уреждане няма да има нито сега, нито в обозримо бъдеще. Преговорите могат да станат по-интензивни, възможно е краткосрочно спиране на огъня, не може да се изключи и подписването на едни или други документи. Но като цяло симулацията на преговори може да доведе само до симулация на примирие и симулация на уреждане.

Всичко това ще се случва на фона на по-нататъшното разрушаване на Украйна, натрупването на вътрешнополитически проблеми в Русия, безперспективните разговори с европейците, както и активните, но изключително сложни контакти между Москва и Вашингтон, чиито стратегически различия няма да изчезнат.

Основният източник на руската агресия е дълбокото недоверие към Запада и убеждението, че той има намерение да нанесе на Русия "стратегическо поражение". И докато този страх е налице (а той се споделя както от елита, така и от обществото като цяло), войната няма да приключи.