След дълго подготвяното и празнично откриване на новата учебна година, макар и с разграфени дворове и контролирано влизане в сградите на училищата, тази седмица децата започват същинското си обучение, засега присъствено. Няма да навлизам в подробности за до болка познатите на всички мерки за учениците, учителите и останалите работещи в училище. Дори няма да се задълбоча в наблюденията си, че най-малките, макар и без маски в клас, в класната стая не могат да сядат твърде близо един до друг, но пък в градския транспорт това не е забранено.

Реших да поговоря с двама новобранци, в края на първата за тях учебна седмица, за да разбера с какво настроение и какви цели започват тази учебна година. Новобранци, защото единият е петокласник, тоест завършил е началния етап на образованието си, а другият - осмокласничка, която навлиза в сериозната подготовка за живота.

И така, представям ви Ники, на 11 години, който учи в паралелка с корейски език в столичното 18-то средно училище "Уилям Гладстон", и Венелина, на 14 години, от тази година е ученичка в 9-та Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин".

- Защо избра да учиш в това училище и в тази паралелка?

Ники: Исках да бъда в японската паралелка, но тъй като нямаше места, ми предложиха да ме запишат в корейската. Съгласих се, защото исках да бъде точно в това училище.

Венелина: Избрах това училище, защото исках да уча френски, този език е много красив и звучен. Има нещо тайнствено в него и искам да разгадая тайната.

- Какво беше първото нещо, което направи, когато влезе в училищния двор на този 15 септември?

Ники: Изслушах речта на директора. След това отидохме в класната стая, запознахме се с новата госпожа. Аз се запознах с две нови деца, които от тази година ще бъдат в нашия клас.

Венелина: Огледах се да видя кои са моите съученици. Много се впечатлих, когато видях знамето на училището и се развълнувах, когато чух химна на България.

- Какво ти е най-интересно да правиш, докато си в училище?

Ники: Най-интересно ми е в междучасията, защото тогава няма учител в стаята и можем да правим каквото искаме. Обикновено класът полудява, децата стават много шумни, викат. Аз не викам...

Снимка: Личен архив

Венелина: Да уча езика, той ми е много интересен. Опитвам се да свикна с произношението на думите и с правописа. Обичам също да се разхождам в голямото междучасие с новите си приятелки. Все още опознаваме сградата, има места, на които още не сме били.

Снимка: Личен архив

- Имаш ли любимо място там?

Ники: Едно от местата е моят чин. Обичам да си седя там. А извън училище ми е любимо да ходя до дюнерджийницата, защото си похапвам вкусни дюнери.

Венелина: Хубаво ми е, когато вляза в класната стая и видя новия си клас. Както и когато видя учителката си по френски.

- Какво ще бъде ново за теб през тази учебна година?

Ники: Новото е, че ще имам повече предмети, по които да уча. И повече госпожи. Това е малко зле, защото миналата година по много от предметите, като четене, математика, технологии и предприемачество, ни преподаваше класната. Сега всеки час ще е с различен учител и трябва да ходим постоянно в различни стаи.

Венелина: Френският език, новите приятелства, атмосферата и учителите.

- Има ли нещо, за което отсега знаеш, че ще изисква много да се стараеш и да не се отказваш?

Ники: Трудно ми е да отговоря на този въпрос.

Венелина: Знам, че трябва всеки ден да уча новите думи, за да не изоставам.

- А какво ново ще покажеш на приятелите си, с които не сте се виждали цяло лято?

Ники: Няма да им покажа, а ще им разкажа. За ваканцията и за подаръка, който получих за рождения ден тази година от мама, и беше много як - летене с парапланер.

- Имаш ли вече познати или приятели в училище?

Венелина: Да, вече съм приятелка с няколко момичета.

- На какво сте готови, за да останете максимално дълго в училище, вместо да се затворите вкъщи и да учите от компютъра?

Ники: Да не закъснявам за училище. И по-дълго време да прекарвам там. Защото ми харесва да бъда с моите приятели.

Венелина: Чувствах се много зле, когато учих електронно. Не искам това да се повтаря. Ако е нужно, ще уча два пъти повече само и само, за да бъда в училище.