Някои от ключовите съюзници на Украйна, включително САЩ, обмислят да се доближат до категорична забрана на по-голямата част от износа за Русия, което е потенциално значително засилване на икономическия натиск върху президента Владимир Путин заради неговата война, съобщи Блумбърг.

Според запознати официални представители на Г-7 идеята се обсъжда преди срещата на върха на лидерите в Япония през май, а целта е в натиска да се включат и държавите членки на Европейския съюз. Предложението все още се обсъжда и може да се промени, твърдят източниците.

Подходът, който се обсъжда от дипломатическите представители, ще обърне съществуващия режим на санкции, като целият износ ще бъде забранен, освен ако няма изключения. Съгласно настоящите критерии целият износ е разрешен, освен ако не е подложен на санкции.

Ако лидерите на Г-7 одобрят този ход на срещата на върха, ще трябва да се договори какво точно ще бъде изключено, като е много вероятно лекарствата и селскостопанските продукти - включително храните - да останат изключени.

Но съществуват потенциални сериозни пречки пред реализацията на подобен план. За да влязат в сила в ЕС, новите критерии ще трябва да бъдат приети от всички членове, а това ще предизвика ожесточени дебати предвид вероятната реакция на компаниите, които все още изнасят стоки за Русия, както и риска от ответни мерки от страна на Москва.

Ако бъде наложено почти пълно ембарго върху износа, голяма част от оставащите търговски потоци от тези страни с Русия ще се изпарят. Говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ отказа да коментира перспективата за подобен ход.

Досега санкциите са намалили почти наполовина стойността на износа на ЕС и Г-7 за Русия, като са въведени ограничения за всичко - от електроника до луксозни стоки. Според базираната в Женева организация Trade Data Monitor това все още оставя стоки на стойност 66 млрд. долара от Европа, САЩ, Канада и Япония.

Членовете на Г-7 се опасяват, че това е твърде голяма полза за военната икономика на Путин, особено след като Москва намира начини да заобиколи санкциите, за да внася стоки през трети страни. Г-7 и ЕС наложиха няколко кръга санкции, някои от които включваха гратисен период, преди да влязат в сила.

Русия отговори на санкциите, като наложи собствени забрани за износ и периодично намалява енергийните доставки за Европа. ЕС ще бъде особено уязвим от ограниченията върху стоки като медта. Почти пълна забрана на износа за Русия може да приближи Москва още повече към Китай, който търси алтернативи на санкционираните стоки.

Европейските държави все още изнасят стоки за милиарди в Русия

Москва е спряла да публикува данни за вноса, но няколко международни наблюдатели и правителства следят износа си за Русия и митническите данни.

Германия, Италия и Полша остават трите най-големи европейски износители на стоки за Русия, сочат данните на Trade Data Monitor. В рамките на Г-7 нелекарствените и неселскостопанските продукти, които биха могли да бъдат най-силно засегнати, включват автомобили, шоколад, бира, обувки, цветя и гримове.

Дори и при съществуващите ограничения Русия е успяла да внесе някои от санкционираните американски и европейски компоненти чрез трети страни. Това поставя все по-голямо внимание от страна на Г-7 и ЕС върху борбата със заобикалянето на санкциите, особено върху засилването на мониторинга на т.нар. стоки с двойна употреба, които могат да служат както за военни, така и за граждански цели.

В същото време европейските държави търсят от Москва някои стоки, включително паладий, мед, желязо и никел.

ЕС може би е достигнал дъното на бъчвата

След десет пакета санкции срещу Русия, откакто тя започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари миналата година, ЕС може би е достигнал дъното на бъчвата, пише в. "Файненшъл Таймс".

ЕС наложи на Москва санкции, с които забрани двустранните търговски потоци на стойност над 135 млрд. евро. Това включва почти целия внос на петрол от Русия и износа на много технологии, машини и електронни стоки. Замразени са активи на стойност 21,5 млрд. евро, принадлежащи на физически и юридически лица, на които са наложени санкции, както и парични средства на Кремъл на стойност 300 млрд. евро.

Според длъжностни лица, работещи по бъдещите санкции на блока, допълнителните действия вероятно ще се ограничат до разширяване на списъка на лицата, подлежащи на замразяване на активи и забрана за пътуване (в момента това са почти 1500 души и над 200 юридически лица), както и до стъпки за затягане на съществуващите мерки чрез отстраняване на пропуски.

Предстоят изслушванията - срещи между Еврокомисията и официални представители на държавите членки за неофициално представяне на предложения за санкции - за предполагаемия 11-и пакет.

Повечето официални лица признават, че единствените части от руската икономика, които остават без санкции, са части, без които една или повече държави - членки на ЕС, не могат да живеят, и следователно мерките, насочени към тях, ще бъдат обект на вето.

"Приключихме", каза един от тях. "Ако въведем още санкции, ще има повече изключения, отколкото мерки."

И все пак... Икономиката на Русия - засега - все още ще расте през тази година, а промишлеността ѝ все още функционира. (Макар че има най-различни мнения за това колко дълго може да продължи това.)

Някои държави от ЕС ще повторят исканията си за забрана на износа на ядрено гориво и обслужване от Русия - искане, което през последните дни набра скорост с подкрепата на Германия.

Но тъй като Франция, Унгария и други страни са против, те вероятно ще трябва да се задоволят с индивидуални санкции срещу ръководителите на контролираната от Кремъл корпорация "Росатом", както и срещу руски длъжностни лица, участвали в завземането на украинската Запорожка АЕЦ и отвличането на украински деца, пише "Файненшъл Таймс".