06:25 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

06:25 | 27.07.24

Уловката-24. Какво мислят в Москва след две години война и какви перспективи виждат

Настъпва важен момент не само във военно, но най-вече в политическо отношение

Снимка: БТА/AP

Уловката-24. Какво мислят в Москва след две години война и какви перспективи виждат

Настъпва важен момент не само във военно, но най-вече в политическо отношение

07:55 | 25 февруари 2024 | Автор: Фьодор Лукянов, "Россия в глобальной политике" 141 13650 Снимка: БТА/AP

През двете години на украинската кампания и световната военна и политическа криза се случиха множество събития, които формираха настроенията от двете страни на линията на конфликта. Твърдението, че всичко ще се реши на бойното поле, се превърна в аксиома, но оценката се промени. Преди година и половина ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел говореше за това с оптимизъм, а сега - с тревога. Рискуваме да предположим, че настъпва много важен момент не само във военно, но преди всичко в политическо отношение.

Русия на Путин

Скръстени съдби

От самото начало мотивацията за специалната военна операция (СВО) на територията на Украйна съчетаваше два сюжета, различни по характер, но свързани помежду си по волята на най-новата история. Това са, на първо място, принципите на международната сигурност, възникнали след края на Студената война, и, на второ място, украинският въпрос като част от националната самоидентификация. Основата на този двусъставен подход е заложена в статията на Владимир Путин "За историческото единство на руснаците и украинците", публикувана шест месеца преди началото на бойните действия. В нея руският президент свързва проблема с военната и политическата сигурност на страната с разрушаването на това единство. Въз основа на подробен исторически екскурс държавният глава твърдеше, че опитите за формиране на отделна украинска идентичност са неизменно свързани с желанието на външни играчи да отслабят Русия и да създадат аванпост на враждебни за нея сили в стратегически ключово направление.

Конфликтите между големите сили с глобални последици често възникват по конкретни спорни въпроси. В този случай темите са не само преплетени, но и изключително емоционално наситени - за Украйна и поне част от Европа, но най-вече за Русия. Ето защо те са трудни за решаване и най-важното - трудно е да се определи приоритетът: решаването на коя от задачите е за предпочитане? В идеалния случай, разбира се, и двете наведнъж. Но дали това е постижимо? Дали да се направи избор, или да се постигне "пакетно решение", е въпрос, пред който Москва може да се изправи в близко бъдеще.

Териториално разширяване срещу разширяването на НАТО

Темата за "свиването" на НАТО и изграждането на различни отношения в областта на сигурността на тази основа послужи като прелюдия към началото на операцията - съответните изисквания се съдържаха в меморандума на Министерството на външните работи от декември 2021 г. Доколкото ни е известно днес, същото е било обсъждано и на преговорите в Беларус и Турция през пролетта на 2022 г. Неутралният статут на Украйна (т.е. отказът на алианса да продължи разширяването си) и ограничаването на военния ѝ потенциал очевидно са били предвидени като отправна точка за по-нататъшни, по-широки споразумения. Путин каза същото в неотдавнашното си интервю с Тъкър Карлсън: войната можеше да приключи в Истанбул, ако никой не беше попречил на страните да постигнат споразумение по това време. Тези думи още веднъж показват, че първоначалната цел е била формулирана от гледна точка на ситуацията в Европа като цяло, а не на териториалните придобивки.

През последните две години обаче ситуацията се промени и на преден план излезе вторият мотивационен компонент. В два призива на Владимир Путин през февруари 2022 г., непосредствено преди началото на военните действия, акцентът беше поставен върху историческата несправедливост и несъответствие на разделянето на един народ на граждани на две различни държави, както и върху изкуствеността на очертаните граници. Тъй като първоначалният план на кампанията (рязка и бърза промяна във военностратегическия статут на Украйна) не беше реализиран и тя придоби продължителен характер, въпросът за териториалния контрол и преминаването на фронтовата линия се превърна в основен. А влизането на новите субекти в състава на Руската федерация през есента на 2022 г. изключи възможността за компромиси, които можеха да бъдат обсъдени през пролетта на същата година (връщане на позициите, заети преди началото на пълномащабните бойни действия). Постоянният рефрен е, че всички преговори оттук нататък ще трябва да отчитат реалностите "на терен", а тъй като последните продължават да се променят, резултатът не е предопределен.

Направените загуби - предимно в човешки, но и в материален план - рязко вдигнаха летвата за хипотетично споразумение.

От гледна точка на Кремъл неспособността на Украйна да воюва без непрекъснати и масирани доставки от чужбина само потвърждава тезата за външно вдъхновения характер на украинския национален проект, изразена в статията на Путин.

По този начин двата компонента - европейската сигурност и териториалният състав/идентичност на Украйна - окончателно се свързаха в едно.

С други думи, отношенията на Русия с Украйна и отношенията на Русия със САЩ/НАТО са всъщност един проблем.

Замразяване вместо признаване

Всяко преконфигуриране на Украйна няма да бъде юридически признато нито от нея, нито от западните ѝ съюзници. Тоест в най-добрия случай можем да говорим само за замразяване, спиране на военните действия - нещо като източноевропейска версия на корейския "38-и паралел". Но това почти гарантира, че при първата материално-техническа възможност конфликтът ще се възобнови с още по-голяма ожесточеност.

Признаването на променените геополитически реалности е теоретично възможно само в случай на очевиден и неоспорим военен резултат. В този случай очертанията на границите ще бъдат различни, много различни не само от първоначалните, но и от днешните граници. Юридическото закрепване на промените би означавало фактическа поява на различна система за сигурност в Европа. Понастоящем не изглежда някой да е готов за това, напротив, преобладава мнението, че всяка отстъпка спрямо Москва ще бъде "бонус", подхранващ нейните агресивни амбиции. А сигурността на Европа може да бъде гарантирана само чрез бързо увеличаване на отбранителните способности на НАТО и по-специално на неговите европейски членове. С последното обаче нещата не стоят блестящо - потенциалът беше значително отслабен от помощта за Киев, а създаването на нов изисква време, пари и политическа воля, но при трите компонента има дефицит.

И точно тук - вероятно съвсем скоро - ще се появи разклонение на пътя.

Западногерманският сценарий

Спекулациите за някакъв вид мирни преговори продължават от дълго време, предизвиквайки смесени реакции - от надежда за край на кръвопролитията до подозрения за готовност за "сделка". Темата на разговора е неясна: както обявените, така и, доколкото може да се съди, конфиденциалните позиции на страните са несъвместими - и двете всъщност настояват за капитулация на врага. Вярно, че с проточването на позиционното състояние на бойното поле, от една страна, и натрупването на политическите проблеми сред украинските донори, от друга, са възможни промени към конкретни предложения.

От 2014 г. до пролетта на 2022 г. (преговорите в Истанбул) неутралитетът на Украйна оставаше в центъра на вниманието. Москва настояваше за него, а преди десет години в полза на такова решение се изказваха все още живите патриарси Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. През 2022 г. Кисинджър стигна до заключението, че неутралният статут вече не е актуален, Украйна трябва да бъде приета в НАТО, като се пожертва част от територията. За това украинците го включиха в базата данни на враговете си "Миротворец", а реакцията на Запад беше като цяло негативна.

Сега завещанието на последния велик международник на ХХ век започва да прилича на основен план. Американските стратези вече не смятат за вероятно връщането на териториите под руски контрол. Съответно в основата е идеята, че истинската победа на антируската коалиция ще бъде самото запазване на украинската държавност и нейното закрепване в рамките на евроатлантическия блок. С други думи, да се попречи на Москва да реализира първия (и първоначално основен) мотив на СВО за сметка на отстъпки (фактически вече неизбежни) по втория.

Тази перспектива беше много ясно описана неотдавна във в. "Файненшъл таймс" от Иван Кръстев. "Това, което не подлежи на обсъждане, е не толкова териториалната цялост на Украйна, колкото нейната демократична и прозападна ориентация". И още: "За привържениците на преговорите за прекратяване на войната е време да подкрепят ранното присъединяване на Украйна към НАТО като единствен ефективен отговор на стремежа на Москва към териториални промени. Само една Украйна, която се присъедини към НАТО, може да преживее постоянна или временна загуба на контрол върху част от територията си". Авторът разглежда като аналогия Западна Германия от периода на Студената война.

Аналогията е показателна, защото предполага и друга част от западногерманския сценарий - обединение, когато се появи възможност. Признаването на легитимността на Източна Германия преди това не е попречило на това (в руско-украинския случай обаче все още е изключително трудно да си представим правното признаване на прехвърлянето на териториите под контрола на Москва). Както и да е, ако настоящата динамика продължи, можем да очакваме, че подобно предложение може да бъде изказано. И Русия ще трябва да отговори на него.

Сеанс на едновременна игра

Реакцията на Москва изглежда очевидна - този вариант не съответства нито на първата, нито втората задача и следователно е неприемлив. Но трябва да се имат предвид конкретните обстоятелства. На първо място, Западът изобщо не разглежда възможността за нови "Ялта-Потсдам", която ни се струва необходим резултат от битката. Това, което се случва, там се възприема като битка за предотвратяване на преразглеждането на резултатите от Студената война. Опирането на НАТО като стълб на сигурността - поне на европейската сигурност - е един от основните резултати. Страховете и колебанията, свързани с евентуалното завръщане на натофоба Тръмп в Белия дом, само засилват желанието за укрепване на позициите на Алианса.

Едно отстъпление относно Украйна сега наистина ще бъде възприето в света като знак за упадък на САЩ, което Вашингтон не може да си позволи. И тук не става въпрос само за съображения за престиж или за принципно нежелание да се отстъпва каквото и да било на Русия, която вече веднъж е загубила Студената война. Международното положение е коренно различно от това, което беше в края на Втората световна война или в началото на Студената война. Ако използваме една изтъркана метафора, на "голямата шахматна дъска" Съединените щати трябва да играят "сеанс на едновременна игра" с все повече съперници. Всеки от тях разиграва своя собствена партия, но внимателно наблюдава ситуацията на другите дъски, като прави изводи и си взема поуки. Още повече, че самият гросмайстор е обявил една от двубоите за решаващ и съдбоносен. Той не може да бъде загубен без последствия за останалите.

На практика това означава, че на Русия може да бъде предложен "бойно реми" под една или друга форма (Кръстев: "Ако наистина възнамерявате да окупирате украинска земя, ще трябва да приемете членството на Украйна в НАТО"). На Запад това ще бъде обявено за историческа победа. Руските власти също ще имат възможност да представят този резултат като постижение, но едва ли всички ще бъдат доволни от съотношението "цена-качество". Лошото чувство ще остане.

Логиката на западните поддръжници на подобна идея: в сферата на сигурността ще възникне патова ситуация, но за сметка на това ще бъде стабилна. Членството на Украйна в Северноатлантическия блок ще принуди Русия да бъде много по-предпазлива, тъй като Москва ще осъзнае, че военните действия ще преминат на качествено различно ниво. В същото време участието на Киев в алианса ще се превърне в възпиращ фактор за самия него - съюзниците няма да позволят Русия да бъде провокирана. (Последният аргумент е даван на съветското ръководство, когато са го убеждавали да се съгласи с членството на обединена Германия в НАТО).

Обаче, като се има предвид отношението към алианса, което се е формирало през последните тридесет години, и фаталната липса на доверие, Русия неизбежно ще възприеме присъединяването на Украйна към НАТО като подготовка на трамплин за нов конфликт. Нещо повече, подобно положение на нещата ще се превърне във виртуална фиксация на състоянието на Студена война (с разделена Украйна в ролята на разделена Германия), но само на многократно по-лоши за Русия граници.

Какви биха били териториалните придобивки, които биха насърчили Москва да приеме такава сделка? Теоретично Русия би могла да я приеме, ако югоизточната част на Украйна с Одеса (Путин нарича тези земи исторически руски) и Харков преминат под руски контрол. Но, първо, подобна перспектива засега не изглежда реалистична, и второ, тя не премахва дилемата, описана по-горе. И накрая, продължаването на една вече доста продължителна кампания изисква формулирането на все по-убедителен наратив. И тук, както ни се струва, темата за връщането на незаконно изгубеното (отнетото), изразена във втория споменат по-горе мотив, има повече перспективи.

До точката на кипене

Компромис не се вижда, въпросът за НАТО е принципен и за двете страни. Русия все пак се надява да принуди Съединените щати и компания да признаят необходимостта от политическо отстъпление по този въпрос. САЩ и техните съюзници смятат това за категорично неприемливо. Виждат се предпоставки за ескалация. Русия възнамерява на всяка цена да превърне сегашното си предимство в по-нататъшни териториални придобивки, като по този начин демонстрира, че врагът изчерпва ресурсите си за противопоставяне. Но затруднението с американската помощ за Киев, когато бъде разрешено, ще доведе не само до количествени, но и до качествени резултати - да се размразят средствата и да започнат доставки на по-мощни далекобойни оръжия, които да нанесат максимални щети на Русия.

Противопоставянето дотолкова се нажежава, че по-нататъшното повишаване на температурата води до пълноценна точка на кипене, т.е. близо до пряка конфронтация между Русия и НАТО.

И военните успехи на Москва могат да имат не отрезвяващ, а обратен ефект, повишаващ залозите.

При разглеждането на описаната схема трябва да се отчитат вътрешните обстоятелства, които днес може да са по-важни от всякакви геополитически изчисления. Задълбочаването на разногласията в САЩ в годината на изборите, раздробеността на Европа, все по-неясната социално-политическа ситуация в Украйна. В този смисъл Русия изглежда най-стабилна, но не могат да се изключат и кризисни ситуации. Също така може да има огнища на конфронтация извън пряката връзка с Украйна - в Евразия, Азия като цяло, разгръщане на напрежението в Близкия изток. Всичко това може да се превърне в значими допълнителни фактори.

Третата година от кампанията обещава да бъде решаваща във всеки един смисъл. И няма причина да се очаква развръзка в обозримо бъдеще - поради сложността на конфликта и размера на заложеното на карта.

* Фьодор Лукянов е главен редактор на списание "Россия в глобальной политике" от основаването му през 2002 г. Председател на Президиума на Съвета по външна политика и отбрана на Русия от 2012 г. Директор по научната работа на Международния дискусионен клуб "Валдай". Професор във "Висшата школа по икономика".

Превод: Денис Коробко

ИЗБРАНО