На 24 ноември научихме, че Турция е свалила руски боен самолет на сирийската граница. Денят беше мрачен, доколкото ние не знаехме дали не сме на прага на война, а пък и се чудехме какво е станало.

Това, което беше още по-обезпокояващо, беше, първо, че президентът Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието звучаха ликуващо, когато проправителствените медии излязоха с празнични заглавия, че Турция е показала силата си. Въпреки това, дори президентът беше изненадан, че е имало аплодисменти в залата, когато обяви, че Турция е свалила руски боен самолет, принуждавайки го да ги информира, че не е нещо, което да е повод за празнуване. След това той и неговата партия се опитаха да се дистанцират от първоначалната си позиция, но без резултат. Накрая, Турция завърши с новопоявила се криза с Русия.

Два дни по-късно стана по-мрачно, когато двама известни журналисти от всекидневника „Джумхюриет“ (в който пиша и аз) бяха арестувани по обвинения в шпионаж за извънредни новини за камиони, за които се твърди, че били изпратени в Сирия през януари 2014 от Националната разузнавателна служба на Турция (MIT). Полицията спря камионите, които бяха натоварени с големокалибрени оръжия и боеприпаси, доколкото били предназначени за Сирия.

По това време правителството твърдеше, че камионите са превозвали хуманитарна помощ, преди да обяви, че оръжията са били изпратени на туркмените да се защитават. Тези, които ги спряха, били обявени за заговорници, които са разкрили държавни тайни и бяха арестувани. Това е начинът, по който полемиката приключи, след като опозицията, която се опитва да постави под въпрос правителствената политика към Сирия, се умълча в името на националния интерес. „Джумхюриет“ публикува снимките на камионите с оръжие дълго след събитието, но точно преди изборите през юни, което разгневи президента и неговата управляваща партия. Всички знаеха, че новината е вярна, но че журналистите, които я публикуват, ще се окажат в голяма беда. Проблемът дойде, след като Партията на справедливостта и развитието (ПСР) си осигури мнозинството на предсрочните избори на 1 ноември. Това беше последният удар по свободата на пресата и най-новата сериозна заплаха за несъгласието.

Но кошмарът не свърши дотук – най-мрачният ден дойде само два дни по-късно, на 28 ноември. В този ден, известен кюрдски защитник на правата на човека и адвокат и шеф на диарбекирската асоциация на адвокатите Тахир Елчи беше застрелян при неясни обстоятелства, след като даде пресконференция пред историческа джамия в Диарбекир.

Т. нар. „мирен процес“ с кюрдите стигна до своя край дълго преди изборите през юни, и, следователно, преди кюрдите да рестартират въоръжения конфликт през юли. Беше опустошително за всички, които вярват в кюрдския мир, както и всички ние бяхме загрижени, че ако последният ход за мир се провали, кюрдският проблем ще се върне към мрачните дни на 90-те години – или ще еволюира в нещо още по-лошо, като очакванията и този път бяха по-високи.


Изглежда по-лошото на най-лошото се случва сега. Но кой знае какво ще се случи след това?


Превод: БГНЕС