The Spectator: Защо Зеленски повтаря реториката на Путин?

Нещата са доста по-сложни, отколкото украинският президент (да не говорим за руския) е склонен да приеме

22:30 | 23 януари 2024 | Автор: Марк Галеоти, The Spectator 223 14382 Снимка: АР/БТА

Денят на единството на Украйна трябваше да бъде отбелязан с израз на национална гордост. Решението на президента Володимир Зеленски да издаде указ "За териториите на Руската федерация, исторически населени с украинци" обаче представлява не просто това, а открито политическо предизвикателство към Москва, което странно повтаря реториката на Путин.

Русия - Украйна

Указът започва с обвинение към Русия, че потиска украинците "в исторически населените от тях земи", които се определят като "съвременните Краснодарска, Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска и Ростовска област" - голяма част от югозападната част на Русия. На тази основа се изисква не само създаването на "план за действие за запазване на националната идентичност на украинците в Руската федерация", но и "развитие на взаимодействието между украинците и поробените от Русия народи" и отразяване на "истинската история на етническите украинци в исторически населените от тях земи в границите на Руската федерация" в "образователните програми и учебниците".

Украйна е в процес на същинско държавно строителство, което по ирония на съдбата беше ускорено от жестокото нахлуване на Владимир Путин. Старите разделения между Изтока и Запада, католици и православни, говорещи украински и руски сега имат много по-малко значение, отколкото някога са имали. В този контекст е разбираемо и неизбежно Киев да иска да задълбочи този процес, точно както бруталността, с която се сблъсква неговият народ, естествено ще го подтикне да отвърне на удара на нашественика.

Проблемът обаче е, че нещата са доста по-сложни, отколкото Зеленски (да не говорим за Путин) е склонен да приеме. Първоначално Киев е бил така наречената "майка на руските градове", най-значимият сред средновековните руски княжества, докато не е бил разграбен от монголите и не е изпуснал първенството в полза на други: Владимир, Суздал и Москва. През XIV в. монголите го губят в полза на Великото литовско княжество. Остава част от Полско-литовската държава. В средата на XVII в. е превзет от казаците, които в крайна сметка се подчиняват на руските царе като по-малко зло. Макар и със значителна автономия, Украйна остава руско владение и въпреки че успява да извоюва ефективна независимост през 1917-18 г., след това е погълната от новата болшевишка държава. Там тя остава до разпускането на СССР от Михаил Горбачов в края на 1991 г.

Макар че със сигурност може да се говори за развитието на украинската идентичност, нейния характерен език и култура, доскоро това почти винаги се случваше в рамките на една по-голяма държава, а украинската, полската, литовската, руската и съветската идентичност се смесваха, преплитаха и припокриваха. Използването на това като основа на политиката има някои сериозни проблеми. Всъщност самата идея за защита на руските граждани с украинско наследство пряко отразява претенциите на самия Путин за правото да защитава интересите на "руснаците" в Украйна.

Освен това позоваването на развитието на връзките "между украинците и поробените от Русия народи" - отвъд емоционалния и съмнителен език на "поробените" национални малцинства - звучи опасно като призив да се използват руснаците с украинско потекло за разпалване на междуетническо напрежение и фрагментиране на Федерацията. Това, разбира се, е точно онова, в което Кремъл обвинява Киев (и Запада), че се опитва да направи, засега неоснователно.

И накрая, не може да бъде добре, когато един президент започне да диктува какво трябва или не трябва да има в учебниците и класните стаи. Това едва ли е същото като националната учебна програма на Обединеното кралство, но по-скоро е точно това, което прави Путин.

Разбира се, Зеленски не е Путин и има граници, до които могат да се правят сравнения. С обичайната си липса на самосъзнание руското правителство реагира с ярост. Както обикновено, бившият президент и настоящ "токсичен рупор" Дмитрий Медведев пръв се отметна, наричайки това "примитивна пропаганда" и заявявайки, че "украинците са руснаци, а Малоросия" - "Малка Русия", анахронично название на Украйна - "е част от Русия".

Това, разбира се, ще бъде използвано с радост от руската пропаганда. Губернаторът на Курска област Роман Старовойт вече заяви, че указът "за пореден път доказва, че нашият президент е бил прав да започне специалната военна операция". Но вероятно всичко, което Зеленски прави, се изопачава с такава цел.

По-важното е степента, в която този указ почти отразява по подстрекателски начин някои руски тези, като в същото време редица други мерки и изявления сякаш се опитват да вдигнат летвата. Зеленски внесе законопроект, който позволява на тези, които могат да докажат украинско наследство, да претендират за двойно гражданство, освен ако не са руски граждани. Правителството предлага и 50-годишна забрана на всички транспортни връзки с Русия. Най-впечатляващото е, че заместник-министърът на отбраната Иван Гаврилюк, интервюиран от германски вестник, добави ново искане към съществуващите искания на Киев за мир: Русия да се откаже от ядрените си оръжия.

Трудно е да се повярва, че и най-ентусиазираният украински партизанин вярва, че войната ще вземе такъв обрат, че Москва ще бъде принудена да капитулира по такъв унизителен начин. Като съберем всичко това, можем да се запитаме дали, за да се опита да предотврати всякакъв натиск от страна на Запада за преговори с Москва, Киев не се опитва да направи невъзможен какъвто и да било диалог.

ИЗБРАНО