Ехото изглежда очевидно. Подкрепян от Кремъл олигарх взема властта и прекъсва отношенията на страната с Европейския съюз, предизвиквайки огромни протести. Маскирани полицаи пребиват мирни демонстранти, което изкарва още повече хора на улицата. Такива бяха сцените по време на революцията на Майдана в Киев през 2013-14 г., която свали президента на страната и в крайна сметка доведе до руската инвазия.

През последните няколко дни подобни събития се разиграват и в Тбилиси, столицата на Грузия. Десетки хиляди демонстранти излизат по улиците всяка вечер. Полицията бие и разпръсква със сълзотворен газ протестиращите, които обградиха сградата на парламента и я обстрелваха с фойерверки. "Бъдещето ни е откраднато. Всички искаме едно и също нещо: Европа, а не Русия."", казва 29-годишният Михаил Месхи, сочейки към тълпата протестиращи, много от които носят противогази.

Властите все още изглеждат уверени, а наблюдателите казват, че има малък шанс за срив в стил Майдана. Правителството на практика е в ръцете на Бидзина Иванишвили, потаен милиардер, натрупал богатството си в Русия. През последните 12 години партията "Грузинска мечта" (ГМ), която той е основал и все още контролира, управлява страната. През май правителството прие закон в стила на Кремъл, според който активистите на гражданското общество, които приемат чуждестранно финансиране, се наричат "чуждестранни агенти".

На 26 октомври ГМ обяви победа на последните избори. Опозицията веднага отхвърли резултатите, но протестите бяха малобройни и липсваха доказателства за груби измами, което приглуши международната реакция. Когато заваляха съобщения за сплашване на гласоподаватели и нередности при гласуването, "стана ясно, че изборите са откраднати", казва Петре Цискаришвили от Обединеното национално движение (ОНД), основната опозиционна партия. Мнозина обаче смятат, че грузинците са приели с неохота победата на ГМ. Оказа се, че реакцията е просто закъсняла: с протестите, които се разпространиха от Тбилиси до градовете Батуми, Поти и Кутаиси, голяма част от страната с население 3,7 млн. души се бунтува.

Поводът е очевидното решение на правителството да се отвърне от Запада. На 28 ноември Европейският парламент прие резолюция, в която обяви, че изборите не са били "нито свободни, нито честни", и призова за провеждането на нови. Грузинският премиер Иракли Кобахидзе осъди мярката като намеса във вътрешните работи на страната. Той замрази преговорите за членство на Грузия в ЕС поне до 2028 г. и заяви, че страната ще откаже да приема бюджетни субсидии от блока. Руският президент Владимир Путин приветства прекратяването, като похвали "смелостта" на Грузинска мечта.

Америка на свой ред преустанови стратегическото си партньорство с Грузия. Според Корнелий Какачия, ръководител на Грузинския институт за политика, мозъчен тръст в Тбилиси, този ход на Грузия представлява съзнателно скъсване със Запада: "[Грузинска мечта] вече не иска условностите на ЕС. Вместо това те се стремят да укрепят властта си и да се ориентират към нелиберални държави като Русия, Китай или Иран".

Иванишвили се опита да сплаши грузинците, като се позовава на украинския пример, предупреждавайки, че едно приближаване към Запада ще провокира Русия да нападне страната отново, както направи през 2008 г.

Това всяване на страх не попречи на грузинците да протестират. Министерството на вътрешните работи съобщи, че 113 полицаи и други служители са били ранени. Те са реагирали с желязна ръка, като са използвали сълзотворен газ, водни оръдия и гумени куршуми. Задържани са стотици протестиращи и журналисти, както и опозиционни политици. Зураб Джапаридзе, лидер на либералите в опозиционната партия "Коалиция за промяна", беше арестуван по време на демонстрацията на 2 декември. Грузинската асоциация на младите юристи, която е юридически наблюдател, обвини Министерството на вътрешните работи, че с твърдата си реакция е "извършило престъпление".

Протестите вероятно няма да се разсеят, но нямат ясен лидер. Единствената консолидираща фигура е президентът Саломе Зурабишвили, чиито правомощия са предимно церемониални. Тя застана на страната на протестиращите. Иванишвили иска да я замени с футболиста Михаил Кавелашвили когато мандатът ѝ изтече по-късно този месец. Но на 30 ноември Зурабишвили заяви, че няма да се оттегли, ако не се проведат нови парламентарни избори, следващият президент трябва да бъде избран от парламента, но тя твърди, че настоящият парламент е нелегитимен.

Въпреки че Грузия е в пълна криза, в самата държава досега дезертьорството се ограничава до оставките на няколко посланици и средни по ранг служители. Няма признаци на нелоялност сред полицията, а обучената от НАТО армия остава в казармите си. ГМ твърдо контролира държавните радио и телевизия и ги използва, за да влияе върху мнението на избирателите в провинцията.

"За нас е загадка защо правителството е предприе такъв открит антиевропейски ход. Но не вярвам, че това е грешна преценка от тяхна страна. Те действат обмислено и разбират динамиката", казва един западен дипломат. Протестите изглежда са разтревожили Кобахидзе. На смущаваща пресконференция той настоя, че преговорите с ЕС не са "прекратени" (изглежда предпочита думата "отложени"), и заяви, че правителството "няма да пожали усилия", за да осигури членство в ЕС до 2030 г. Това едва ли ще успокои тълпите.

И все пак, въпреки всички отзвуци от протестите на Майдана, грузинското правителство изглежда далеч по-сигурно. "Полицията изглежда щастлива да играе една и съща игра всяка вечер, раздавайки побоища с привидна безнаказаност", отбелязва западен наблюдател в Тбилиси. Няма "никакви признаци, че [грузинските лидери] възнамеряват да променят посоката". А за много грузинци всяка прилика с Украйна е причина не за надежда, а за тревога.