След години на разруха ремонт закипя в емблематичния "Гранд хотел България" (снимки)
Фасадата ще бъде само почистена, тъй като е от камък. Основният ремонт е вътре, каза пред Dir.bg техническият ръководител Николай Димитров
Архитектурният шедьовър на чешкия архитект Антонин Колар и една от емблематичните сгради на стара София - "Гранд хотел България", се завръща към живот. След години на разруха пред фасадата на сградата на бул. "Цар Освободител" в сърцето на столицата е издигнато строително скеле, а във вътрешността на сградата кипи основен ремонт.
Пред Dir.bg техническият ръководител на обекта Николай Димитров разказа, че хотелската част ще бъде изцяло преустроена и обновена.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>
"Фасадата на сградата, която е паметник на културата, няма да бъде пипана. Само ще бъде почистена, тъй като е изградена от камък. Вътре обаче ще има редица подобрения. Единственото, което ще сменим е дървената конструкция на покрива, тъй като тя не подлежи на възстановяване", уточни Димитров.
По думите му реконструкцията на сградата ще продължи със сигурност до края на 2026 година.
Справка на Dir.bg в регистрите на Направление "Архитектура и градоустройство" показа, че разрешителното за строеж е издадено на 4 февруари 2020 г. от тогавашния главен архитект на София Здравко Здравков. То е влязло в сила на 9 юни 2021 г.
Одобрените инвестиционни проекти са за консервация, реставрация, адаптация, основен ремонт и реконструкция на хотелски комплекс "Гранд хотел България".
Историята на "Гранд хотел България"
Сградата на бул. "Цар Освободител" в София има над вековна история и е паметник на културата. Първоначално издигната през 1880-1881 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар, тя е сред първите големи хотели в новоосвободената българска столица.
Създателят й пък е първият главен архитект на София и автор на първия градоустройствен план на столицата след Освобождението. Антонин Колар е архитектът, чието дело е паметникът на Васил Левски, както и множество емблематични сгради в София, сред които първата сграда на Централната жп гара, основната сграда на Военната академия "Георги Сава Раковски", Министерство на отбраната, Централният военен клуб и разширяването на Царския дворец.
През 1931 година Чиновническото кооперативно дружество провежда конкурс за застрояване на дружественото място на бул. "Цар Освободител". Проектирането е възложено на архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов, а строежът - на строителна фирма "Циклоп".
Сградата е преустроена и обновена, а двамата архитекти й придават модернистичен облик, характерен за времето между двете войни. Стойността на целия обект възлиза на 85 милиона тогавашни лева. Строежът, който започва през пролетта на 1935 година, завършва напълно с откриването на концертната зала "България" през есента на 1937 година.
"Гранд хотел България" се състои от две части с обща разгъната застроена площ от 7887 кв. метра. В тях влизат:
- хотел с 100 стаи с едно и две легла, всяка една с баня; четири отделни апартаменти; хотел-ресторант, кафене, бирария, банкетни и други.
- зали, в които има около 1000 стола;
- стаи за прислуга, кухни, хладилници, складове, пералня и пр.;
- една концертна зала (днешната зала "България" - бел.ред) с 1470 места, със сцена подиум за 100 души оркестър и 200 души хор, малка зала към нея, два касови вестибюли (към бул. Цар Освободител и ул. Аксаков), стаи за солисти, други за хористи и оркестранти, пушални, фоайета и пр.
- помещения за бюра и канцеларии, разположени в няколко етажи в отделни сгради (по ул. Бенковски и ул. Аксаков) — всичко около 2000 кв. метра площ;
- помещение за централно отопление, топла и студена вода и климатична инсталации, обслужващи всички сгради в квартала, които са собственост на Чиновническото кооперативно дружество
- лятна градина на мястото на бившата градина "България"
След 1989 година собствеността на емблематичния хотел премина през различни български бизнес структури, като през 2016 г. вдовицата на Илия Павлов - Дарина Павлова, продаде комплекс "България" на фирмата "Софсток инвест" на бизнесмена Мирослав Печев. Той е известен като вносител на кафе "Лаваца" и собственик на "Парк хотел Витоша" в Студентския град.
Сделката стана факт, след като 9 години по-рано избухна голям скандал, след като проект на тогавашните собственици "Балкантурист хотелс енд ризортс" получи от Българската агенция за инвестиции със сертификат "първи клас". Той предвиждаше да се разруши сградата на хотела, която е архитектурен шедьовър, а на нейно място да се вдигне нова 10-етажна сграда с магазини, офиси и жилищна част.
След намесата на архитектурни съюзи и столичната общественост проектът беше спрян и потъна в забрава.
Докато приемаше гости, хотелската част, която е с разгърната площ от 4720 кв. м. предлагаше 80 стаи и 11 апартамента. В ресторантската част (3167 кв. м) попадаха виенската сладкарница, която остана отворена по време на управлението на Илия и Дарина Павлови, мецанинът, където са известните Червен салон, зала "Десислава" и Овалната зала, както и сутеренните нива, в които се помещаваше култовата дискотека от 90-те години "Карамба".