467 дни. Толкова време Хамас държи в плен деца, жени, мъже и възрастни хора, които отвлече от домовете им по време на терористичната атака на 7 октомври 2023 г. и отведе в ивицата Газа. А израелската армия толкова дълго бомбардира Ивицата Газа, убивайки не само бойци на Хамас, но и десетки хиляди цивилни, до голяма степен унищожавайки Ивицата Газа и причинявайки на населението непоносими страдания.

Сега изглежда, че се вижда краят: Ако всичко върви добре, първоначално 33 заложници ще бъдат освободени за период от около шест седмици, а след това и останалите около 30, за които се предполага, че са живи. Армията се изтегля и войната приключва. Това е лъч надежда след повече от 15 месеца катастрофална, твърде дълга война.

Но въпреки цялата радост, все още има един послевкус: фактът, че именно популистът Доналд Тръмп наложи прекратяване на войната - поне временно - още преди да е започнал мандатът му. И то при условия, които бяха на масата още от май 2024 г. Оттогава са убити най-малко осем заложници, 122 израелски войници и най-малко десет хиляди палестинци.

Фактът, че войната продължи, до голяма степен се дължеше на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който пропагандираше "пълна победа" над Хамас, въпреки че ръководството на собствената му армия беше дало ясно да се разбере, че нищо повече не може да бъде постигнато по военен път в ивицата Газа. Но Нетаняху блокира споразумението с Хамас от страх, че коалицията му ще се разпадне и той ще загуби поста си. Светът до голяма степен стоеше безучастно и наблюдаваше циничните му оправдания.

Заплахата на Тръмп за "ада" проработи

Очевидно за това бе необходим самопровъзгласилия се за миротворец Доналд Тръмп, който още по време на предизборната кампания беше обещал да сложи край на войната в Газа. Всъщност след избирането му в началото на ноември забуксувалите преговори отново набраха скорост. Наскоро Тръмп заплаши, че "целият ад" ще се разрази, ако Хамас не освободи заложниците до встъпването му в длъжност на 20 януари. Звучеше толкова бомбастично и нелепо, колкото сме свикнали да очакваме от Тръмп - но подейства. Изведнъж това, в което едва ли някой е вярвал, стана възможно. Пробивът очевидно настъпи, когато новият пратеник на Тръмп за Близкия изток принуди и израелския премиер да отстъпи по точките, които преди това месеци наред пречеха на сключването на сделка.

Това, че Тръмп е по-загрижен за Тръмп, отколкото за Газа, че със сигурност му е било по-лесно да убеди съмишленика си Нетаняху - не е проблем. Със своята дипломация с лостове бъдещият президент на САЩ постигна по-голям успех от предшественика си за 15 месеца постоянна дипломация. Джо Байдън агитираше за сделка за заложниците от 7 октомври, а държавният му секретар и безбройните му съветници прекараха месеци в совалки между Кайро, Доха и Йерусалим. Но в крайна сметка се случи твърде малко, за да подтикне Хамас и най-вече Нетаняху към сделка и съответно към прекратяване на огъня.

Беше безполезно, че Байдън се оплакваше все по-гръмогласно от упоритостта на Нетаняху и от многото цивилни жертви в Газа. В крайна сметка той не се осмели да окаже натиск върху израелското правителство. Затова за техните опоненти, например в арабската и мюсюлманската общност в САЩ, президентът и неговият външен министър са просто "Геноцидният Джо" и "Кървавият Блинкен". Това е преувеличено и несправедливо, но не и съвсем незаслужено.

В края на краищата САЩ можеха да имат лостове за въздействие, можеха да задържат бомбите и оръжейните системи, от които Израел спешно се нуждаеше, за да води война в Газа. Вместо това се случи точно обратното: бяха отправени заплахи и ултиматуми, например по отношение на доставката на хуманитарна помощ, но те не бяха спазени; правителството беше безусловно подкрепено пред ООН в Ню Йорк и пред съдебните процедури и разследвания в Хага. Преди всичко, от 7 октомври 2023 г. насам САЩ са доставили на Израел повече от 50 000 тона въоръжение. Дори след като отдавна беше ясно, че страната не води справедлива война за самозащита в ивицата Газа, а кампания за унищожение.

Меки напомняния вместо ясни изявления

Сега обаче не само Джо Байдън и неговите добронамерени и заблудени демократи изглеждат глупаво, но и почти всички западни държави, особено близките поддръжници на Израел като германското правителство. Разбира се, те са за мир в Газа и за освобождаване на заложниците, но да използват политически капитал за това, дори да прекрачат границите на нормалната дипломация? Това очевидно не беше онова, което те искаха. Вместо това имаше деликатни публични напомняния да се спазва международното право и може би няколко аргумента зад кулисите. Ефектът, нищо чудно, беше нулев.

Дори в случаи, които бяха толкова ясни като заповедта за арест на Нетаняху, издадена от Международния наказателен съд, хората в Берлин не бяха склонни да заявят като нещо естествено, че премиерът ще бъде арестуван, ако влезе в страната.

И, разбира се, щеше да е необходим по-силен натиск върху палестинците, с които може да се разговаря, т.е. върху политическото ръководство в Рамала. Там на власт е грохнал президент, който е широко ненавиждан от населението и едва ли е подходящ да има думата за бъдещата съдба на ивицата Газа. В продължение на месеци правителството на САЩ говореше с клишета за "съживена" автономна власт. Но и от това не произлезе нищо.

С всичко това поддръжниците на израелската демокрация и решението за две държави направиха лоша услуга на целите си - и оставиха поле за изява на авторитарно мислещите правителствени ръководители Нетаняху и Тръмп.

Двамата вероятно ще излязат по-силни от сделката за заложниците и ще реализират визията си за Близкия изток. Палестинците вероятно ще изиграят само малка роля в това, те едва ли могат да се надяват на справедливо мирно решение, бързо възстановяване на ивицата Газа и прекратяване на израелската окупация на Западния бряг. Вероятно Хамас ще продължи да управлява Ивицата Газа и жителите ѝ може да останат в мизерия и несигурност още дълги години. Влиянието на европейците върху събитията в непосредственото им съседство вероятно също ще бъде ограничено в бъдеще.

Нова ера на силова политика?

Един автократ сключва мир, докато установените демократични сили се колебаят - този образ ще остане, дори ако този "мир" вероятно означава в най-добрия случай липса на ежедневни бомбардировки. По-специално в арабския свят 15-те месеца на войната в Газа сериозно разклатиха доверието в западните демокрации. Политиката на Тръмп като силен човек сега може да им се стори по-привлекателна от маневрите на Байдън. Може би с право. Западната дипломация, с нейната предсказуемост и рутинна логика на ескалация, изглежда не е в състояние да направи почти нищо, за да се противопостави на настоящите глобални политически смутители.

Последиците от първата външнополитическа сензация на Тръмп преди началото на втория му мандат обаче вероятно няма да се усетят само в Близкия изток. Сега Тръмп може да се почувства силен за следващия си проект: мирно споразумение между Русия и Украйна.