Една епоха приключва и започва нова. Нищо не символизира това повече от преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Западът е загубил водещата си сила, общата ценностна основа, която от известно време се руши, срива се. Разделенията са навсякъде - между народите, в обществата. Десните в Италия, Франция и Германия са във възход. Западът вече не съществува като блок от либерални демокрации.

Западният свят процъфтяваше след 1945 г. като реакция на две тоталитарни системи - националсоциализма и сталинизма. Райхът на Хитлер послужи като напомняне, че подобна катастрофа не трябва да се повтаря. Западните държави се почувстваха застрашени от съветската империя зад Желязната завеса, от една страна, и насърчени да създадат контрамодел, от друга. Това беше социалната и либералната демокрация.

Нейната сила беше загрижеността за хората, за отделния човек. Просперитет за всички чрез социално изравняване, повече права за жените и хомосексуалните, почти пълна липса на авторитарно налагане от страна на правителствата - това направи Запада привлекателен през първите десетилетия след войната. Гражданите се радваха на свободата си и на стандарта си на живот. Появи се широк център, носител на либералната демокрация.

Епохата на тоталитарните идеологии, които бяха политически религии, беше последвана от етап на рационалност, на научно обоснован разум. Политиката се провеждаше с голяма сериозност, защото залогът беше много голям: предотвратяване на завръщането на фашизма, утвърждаване срещу Съветския съюз.

Западните държави се сближиха в рамките на НАТО. Отделните нации имаха по-малко значение, важни бяха съюзите. Националните граници станаха пропускливи и в някои случаи изчезнаха. Интернационализация, Европейски съюз, космополитизъм. Хубаво време въпреки някои недостатъци. За съжаление свърши.

Как можеше това, което започна толкова обещаващо, да завърши с Доналд Тръмп, разрушител на системата, който прави политика с лудост?

В либералните демокрации напредъкът първоначално бе социален напредък. Но в един момент социалният въпрос бе сметнат за до голяма степен решен и ерата на социалната демокрация за приключена, защото по-голямата част от обществото имаше добър поминък. Прогресивната политика вече беше нещо друго: премахване на патриархата, създаване на нови свободи за малцинствата - важни проекти.

Но тази промяна не беше съпроводена добре. Особено лявоцентристките политици, демократите в САЩ, СДПГ или Зелените в Германия, не се замислиха достатъчно, че въпросът за справедливостта, че опасенията за социалния упадък не изчезват просто така, когато общото ниво на благосъстояние е високо. Това създаде впечатлението, че ляволибералните партии не се интересуват от работниците, от частите на центъра. Високите разходи за живот се разглеждат като една от основните причини за победата на Тръмп.

Освен това правителствата не успяха да наложат борбата с изменението на климата като разумен и очевиден проект на ранен етап. Те се колебаеха, докато задачата стана толкова голяма, че накара много хора да се страхуват за живота, с който са свикнали. Тръмп също се възползва от това, отричайки фактите.

Либералдемократите също така подцениха колко важна остава националната идея. След като Съветският съюз изчезна, Западът нямаше най-важната причина за сплотеност. Без натиска за обединение съзнанието на много хора постепенно се върна към собственото им. Не Западът като цяло трябваше да бъде защитен, а собствената нация. Мигрантите все повече се възприемаха като заплаха. Либералните демокрации също обърнаха твърде малко внимание на тази промяна. Едно предимство за Тръмп.

Страхът от война и авторитарно управление първоначално улесняваше управляващите да запазят обществата и западните държави заедно. Когато тази връзка се разпадна, либералните демократи не успяха умело да оформят пост-следвоенния период. На някои просто им липсваше сериозност, вземете например смущаващия край на германската "светофарна" коалицията в този труден период. Те загубиха големи части от обществото, които сега дори се чувстват по-комфортно с авторитарни политици. Каква драма.

Съживяването на Запада може да бъде успешно само ако се разбере, че почти всички проблеми са и социални проблеми, независимо дали става дума за икономическа политика, миграция или климат. Рационалната политика остава правилното решение, но трябва да се прави със сърце, моля.