00:37 | 20.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Сергей Петров пред Dir.bg: За Изтока сме неприятелска държава, но за Запада сме ненадежден партньор

Българинът няма повод за празнуване нито на 8, нито на 9 май, казва политологът от украински произход, чийто прадядо от Запорожието е бил танкист и е участвал в превземането на Берлин

08:30 | 10 май 2022 | Автор : Ива Капкова 288 10263 Снимка: Личен архив

С българския политолог от украински произход Сергей Петров разговаряхме в първия ден на войната. Днес, когато наближава да се изпълни третият месец от началото й, Сергей е категоричен, че вече не се вглежда толкова в детайлите на войната, колкото в глобалните й последствия. Все така е предпазлив към пропагандата от двете страни. Победител няма да има, а мирът е далеч - нито Путин ще отстъпи от Украйна, нито Зеленски, прогнозира с днешна дата политологът. На фона на голямата картина, България е нерешителна, в очите на анализатора, и губи от това. "За Изтока ние сме неприятелска държава, но за Запада сме ненадежден партньор", казва Сергей Петров, категоричен, че "липсата на позиция винаги е по-лоша игра от това да заемеш дори срещуположна позиция". И отпадането ни от списъка с изключения от нефтеното ембарго го доказва. "В управляващата коалиция има консенсус единствено по въпроса за съхранението й като управляваща коалиция и нищо друго от важните въпроси, които стоят на дневен ред", отчита Сергей Петров, и точно по тази причина не вижда да се задават предсрочни избори.

Русия - Украйна

- На коя дата празнувахте Вие - 8 или 9 май?

- Смятам, че един българин няма повод за празник на нито една от двете дати. Защото в единия случай ние честваме една идея за обединение на Европа, но това е само в рамките на Западна Европа, тя се ражда като такава там, ние не фигурираме в първоначалните планове. Що се отнася до Денят на победата, България е загубила войната, въпреки че след влизането на Трети украински фронт в България ние се бием рамо до рамо с тях, въпреки това и след това сервилното ни поведение, продължаваме да бъдем третирани като загубила държава. Така не виждам повод за гордост за българите на нито един от двата празника.

Иначе аз прекрасно разбирам какво е Денят на победата и какво означава, защото моят прадядо Иван Степанович Селенко е изкарал Втората световна война от първия до последния ден. Той е бил танкист, полковник, роден е в Пологи, Запорожска област, в Южна Украйна и има 27 ордени и медали, включително за завземане на Берлин и Прага. От него знам, че войната не е холивудска продукция, както изглежда.

- Изненада ли Ви обраната реч на Путин? Имаше доста спекулации преди нея - че ще обяви пълна мобилизация или пък официално война на Украйна?

- Аз не съм очаквал пълна мобилизация, защото това би било грешен ход. Това би бил ход, който би изиграл лоша шега на Владимир Путин, не толкова да му помогне по някакъв начин. В момента много хора се опитват да правят прогнози, коя от коя по-плашещи и страшни, но в крайна сметка нямах нито очаквания да обяви формално война, което нямаше да промени особено хода на събитията, нито съм очаквал масова мобилизация да бъде обявена.

- Кое от посланията в речта му Ви направи впечатление? Имаше ли нещо, което още да не сме чули от него? И разбира се, военният парад, който не беше очаквано пищен, но защо, според Вас?

- Това, на което си струва да се обърне внимание покрай парада, от една страна е, че за първи път от 2015 г. не видяхме някакво ново свръхоръжие, което си е традиция оттогава насам. Това, което направи впечатление, е, че в някои градове парадът мина без военна техника, а традиционно е имало.

- Защо, мислите ли, че е била унищожена или ангажирана в този момент във военните действия?

- Да, напълно нормално е, защото немалко техника и от двете страни е унищожена в момента в Украйна или изпълнява своите бойни задачи и стои на определени позиции.

А що се касае до речта, тя беше сравнително кратка и преповтори основните тези - че това е превантивен удар на очаквана агресия от страна на НАТО, че никой не е искал да чуе Русия, която от своя страна заявява, че е искала да се намери нова система за сигурност. Отново САЩ са в центъра на всички събития. И отново каза, че това са исконни руски земи и територии. Така че, основните тези ние многократно ги чувахме от началото на 24 февруари до сега.

- А как си обяснявате липсата на демонстрация на тежко оръжие, на модерно ново оръжие?

- Аз си го обяснявам по много прост начин - че в момента такова няма, което да бъде изкарано.

- Не видяхме и самолети и изобщо бойна авиация, въпреки че през последната седмица имаше много репетиции?

- Да, имаше репетиции и много снимки от репетициите. Но ние тях е трудно да ги видим, защото те в момента са съсредоточени в бойните действия. А защо ново модерно оръжие не е показано, можем само да гадаем. В момента, всъщност, опитите за разгадаване си остават до гадаене - по простата причина, че от една страна, ние много трудно получаваме достоверна информация какво реално се случва и каква е истинската ситуация. Тук говорим не само за бойното поле, а и какви вътрешнополитически процеси текат и в двете страни.

Някои коментираха, че Валери Герасимов, началникът на Генералния щаб, не е бил там, където следва да бъде - на парада на 9 май. Появиха се спекулации, че е ранен. Много са въпросите, които остават отворени, но в никакъв случай не бих искал да се впускам в една от всичките, населяващи пространството, хипотези, като тази, че авиацията е много сериозно пострадала. Но пак казвам - звучат спекулативно и много трудно биха били доказани такива хипотези. Никой от нас не знае какъв е военновременният резерв на руската авиация, колко броя изправни машини имат. Ние за България не сме сигурни, какво остава за Руската федерация.

- Каква е Вашата хипотеза?

- Аз нямам своя хипотеза, а все повече се фокусирам върху глобалните последствия от това, което се случва в момента в Украйна.

- Казахте, че на този етап не Ви занимават толкова самите военни действия, колкото последствията...

- Не, по-скоро отделните детайли от тях, защото информацията е противоречива. Ето, например, за Змийския остров пет дни се водиха спорове по кадри, които се появиха - кой всъщност се е опитвал да направи десанта и кой всъщност го е възпрял, дали от руска, или от украинска страна. Появиха се информации, че Герасимов е ранен, Арестович ги отхвърли. Появиха се спекулации, че друг кораб, също много важен за Черноморския флот на Русия, може би е ударен - съветникът на президента Зеленски също ги отхвърли. Тоест, в момента се получава така, че в стремежа си някои канали да бъдат първи, много често пускат информация, която не отговаря на действителността.

- Може ли с днешна дата да се каже кой ще бъде победителят?

- Не знам дали има война, дали в тази война въобще ще има победител. Не говорим за това условията в чия полза ще бъдат при сключване на примирие. Но победител в тази война, реален победител, няма да има. И двете страни ще загубят адски много, така че аз победител в този конфликт не виждам, както и да се развият военните действия. Първо ще се загубят хиляди животи, ще има много цивилни жертви, ще си отидат млади мъже в дееспособна възраст, ще се създаде парадоксална ситуация - не знам дали всички си дават сметка, че милиони семейства имат близки от двете страни на границата, те са членове на едно и също семейство.

Това буквално ще разбие семейства. Нивата на омраза от двете страни ще бъдат изключително високи, няколко поколения минимум, и то при активна работа да бъдат подобрени отношенията им. Икономически ще се отрази много зле на двете страни. Украйна има да възстановява много инфраструктура, да се справя тепърва със социални проблеми след края на войната. В Русия също икономическите проблеми чукат на вратата. Това, което виждаме от Московската централна банка, като курс на рублата, се постига с временни икономически решения и не води до реални резултати. Всичко това е придружено от период след пандемия, която сега виждаме до каква инфлация води. Така че, аз победител в този тържествен смисъл на думата, не виждам.

- Видяхме днес, че жители от окупираните от руснаците украински градове, излязоха да празнуват 9 май, носеха портретите на своите близки. Това "стокхолмски синдром" ли е, или тези хора наистина се радват, че могат след осем години да отбележат победата над фашизма?

- Там подготовката течеше от седмици. Разбира се, че не можем да твърдим, че няма хора с руско самосъзнание в тези региони и не се радват на случващото се, но те са по-малка част от населението. Това са подготвени кадри, много красиви, много специални. Руската страна с удоволствие би пуснала подобни кадри, но не би пуснала кадрите на хиляди протестиращи, които крещят "Херсон - това е Украйна" и срещу тях да хвърлят гранати и ги обстрелват. Така че, по време на война е много трудно да добием представа за реалната картина по епизодични моменти, представени от една от двете страни. Трябва да се гледа повече глобалната картина.

- А България в тази глобална картина държи ли се адекватно - първо в политически и после в икономически план?

- Мисля, че резултатите са налице. Извинявам се, но България до последно не е сигурна, тя няма твърда позиция за това трябва ли да се помогне на Украйна, или не, заиграва се с термините военна, военно-техническа и т.н. От една страна страна нашето решение би имало напълно символичен характер, каквото и да се опитват да говорят различни политически лидери и да се заиграват със страховете на хората - цяла Европа го прави и не сме видели да са влезли в пряка война. Тежко въоръжение вече започва да пристига в Украйна. Знаем нашите скромни възможности, така или иначе ние нямаше да предрешим нищо в този конфликт. Ние просто трябваше да заявим по-ясна позиция.

Липсата на позиция винаги е по-лоша игра от това да заемеш дори срещуположна позиция. Давам пример с идеята на ЕС за ембарго на нефт от Русия.

Прощавайте, но дори Унгария, която има ясна позиция, че не иска да подкрепя пакети със санкции и не иска през територията й да се превозва оръжие, беше включена сред държавите, на които щеше да им се направи отсрочка, за да могат да купуват руски нефт, а България не присъстваше там. Орбан обяви Зеленски за свой враг, но дори и тази държава беше включена сред тези с отсрочката, въпреки че е с позиция, която коренно се разминава с тази на ЕС.

- А защо нашето искане не беше уважено?

- Защото, когато един човек с ограничени възможности прави необмислени и глупави ходове, но пък е със самочувствието, че прави някакъв висш дипломатически пилотаж, свършва така, че не праща оръжие, но му спират газа. И свършва там, че заема половинчата позиция, че по някакъв начин военно-технически ще помогне, но в същото време не е включен в списъка на държавите в изключение.

Защото ние за Изтока сме неприятелска държава, но за Запада сме ненадежден партньор. До това води липсата на ясна позиция в политиката. Това не е висш пилотаж, това не е маневриране от висок клас. Напротив, това е най-обикновена липса на смелост да се заяви ясна позиция. Това е и желание да се запази този кабинет, защото партиите в него нямат консенсус - нито по въпроси като Македония, Истанбулската конвенция, войната в Украйна, прилагане на форсмажор и т.н.

Те имат консенсус единствено по въпроса за тяхното съхранение като управляваща коалиция и нищо друго от важните въпроси, които стоят на дневен ред.

- Този консенсус за съхранение на коалицията ще ги спаси ли от падане на кабинета или очаквате предсрочни избори?

- Към момента не очаквам, защото, виждате, те се опитват да намират компромиси по всякакви въпроси, дори и казусът с Украйна не успя да го развали. Ние заявихме, че ще оказваме военно-техническа помощ, което е много теоретично и пожелателно, защото не знам дали хората си представят как кораб в момента може да стигне от украинското крайбрежие до българското, за да бъде ремонтиран. Или как ще ремонтираме танкове, при положение, че последния път родните предприяти ремонтираха десет танка в рамките на 12-14 месеца. На нас дори жп релсите са ни различни с Украйна. Вие представяте ли си колко време и какви неща трябва да се случат, за да стигне украински танк дотук и кога те евентуално биха го получили в състояние отново да бъде въведен в бойни действия?! Това беше едно такова соломоново решение.

- По този повод се появиха спекулации, че зад обяснението, че ремонтираме украинска техника, всъщност ще пратим годна наша?

- Можем да погледнем какви танкове са на въоръжение у нас и какви танкове изпращат в съседна Украйна - една Полша, например, или други държави, които пак през Полша вкарват танкове. Спекулациите са много, но реалността е доста по-различна. Войната е много по-различна от това, което е в съзнанието на масовия човек. Той си го представя като нещо, което е гледал в холивудски продукции, но на практика военното дело си има логистика преди всичко, офанзивни и дефанзивни системи, както и как е организирано управлението на самите военни сили. Това са ключовите въпроси, заради които стигаме до такъв етап на войната, в който виждаме, че украинската страна, въпреки неравностойното положение откъм жива сила и техника, се държи, смея да кажа, доста прилично, дори и над очакванията на много хора, включително и моите. Българската помощ не би предрешила нищо в този военен конфликт.

- Вие вярвате ли на прогнозите, че Русия ще напада Молдова? Изобщо, състоятелни ли са?

- Не виждам как Русия може да нападне в момента Молдова, освен по въздух, с ракети. Не е състоятелно. Това ще бъде една карта, която може да бъде разигравана по време на конфликта, и вече в зависимост от оперативното развитие на ситуацията, може да бъде използвана.

- Иска ли световната общност да реши този конфликт и какво трябва да направи, което не прави, за да стигнем по-бързо до мира?

- Мир не може да бъде постигнат нито чрез подкрепяне на конфликта, нито чрез капитулация. Тоест, ние изпадаме в една парадоксална ситуация, в която нито едно решение не е правилно. Защото това е война. По време на война правилни решения няма. Започваме от ескалацията, стигаме до началото на войната, а след това полезни ходове няма. Всички ходове, независимо как ние ги тълкуваме по медиите - загуби, победи, това няма никакво значение. Няма правилни ходове, при всички случаи струват скъпо. Единственото, което прави Западът, е да подкрепя Украйна, изпращайки им оръжие и обучавайки ги по някакви много интензивни програми, за да успеят да работят с оръжие, което е по други стандарти е непознато за украинската армия.

Така се помага на Украйна да се защитава, но от друга страна каква е алтернативата? Ако не я подкрепят чрез оръжие, алтернативата е смяна на властта в Украйна и нейното разделяне на различни части, което е недопустимо да се случва в 21-ви век, и така започват да се бият двете хипотези - че Западът всъщност не помага, а продължава войната, което всъщност и е така, и не е така.

Със сигурност напрежението ще продължи, дали ще е 20-30 години - това е смела прогноза, но няма изгледи активната фаза на войната да приключи скоро, защото нито една от двете страни не може да си позволи лукса да отстъпи. Отстъпване от Украйна за Владимир Путин означава край на неговото управление. Отстъпване от Украйна за Зеленски означава край и на неговото управление, и на Украйна, защото една държава, която няма управление, не може да води война. Така че ситуацията е такава, че никой не би си позволил този лукс да отстъпи от конфликта.

ИЗБРАНО