През 1993 г., след неуспешна парична реформа, руският премиер случайно каза на страната какво мисли в действителност. "Искахме да стане по-добре, а се получи както винаги", каза Виктор Черномирдин. Репликата все още забавлява фаталистично настроените му сънародници, които от горчив опит са се научили да не се надяват твърде често на "по-доброто".

Така че миналата седмица, когато стана ясно колко далеч от курса се е отклонила инвазията на президента Путин в Украйна, дори един от хиперпатриотичните военни коментатори, които обикновено подкрепят Кремъл, не можа да се сдържи да не изплеска фразата на покойния Черномирдин заради кадри, показващи как украинските войски вилнеят в руската Курска област.

Властите в Москва представят първото голямо вражеско нахлуване на тяхна територия след Втората световна война като отчаян ход, обречен на провал, но обикновените руснаци, гледайки телевизионните кадри с бежанците, които се стичат от фронтовата линия, усещат, че войната в най-добрия случай сега обещава пирова победа за Кремъл. Те разбират, че истинската цел трябва да бъде свеждането до минимум на дългосрочните загуби за Русия.

Твърде много неуспехи

Това е удар за Путин. В миналото той успяваше да се отърси от кризите и гафовете почти без усилия, но след решението си да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г. претърпя редица неуспехи - от международна изолация до бунт на наемната му армия на "Вагнер".

Освен това митичният му статут на човек, който никога не греши, става все по-неустойчив. За пореден път се оказа, че хвалбите на Путин са кухи, а решенията - погрешни.

Граничните укрепления, които той твърдеше, че се изграждат през последните две години, се оказаха недостатъчни, ако изобщо ги е имало. Договорите за противотанкови "драконови зъби" и други подобни препятствия бяха възложени на негови приближени, а парите често са били просто разграбени.

Що се отнася до началника на Генералния щаб генерал Валери Герасимов, когото Путин защитава въпреки многобройните призиви за уволнението му: той е бил предупреден за нахлуването, но е сметнал, че това ще бъде просто поредният незначителен рейд.

След като в началото на войната обеща, че "наборници не участват в конфликта и няма да участват в него", сега Путин отчаяно изпраща наборни войници, за да се опита да задържи калените украински ветерани.

Той също така не може да извлече вътрешнополитически капитал от гледката на бронирани машини, доставени от Запада, които са начело на украинското настъпление (особено германски, като се има предвид, че Курск е мястото на мащабна танкова битка срещу нацистите през 1943 г.). Това е така, защото той твърди, че украинците всъщност са проксита на НАТО, и защото предупреждението му, че всяко нападение на руска територия ще предизвика апокалиптичен отговор, очевидно не успя да възпре Киев или Запада.

Настроението е тревожно

Путин беше видимо по-неуверен в себе си, докато председателстваше първото заседание на своя Съвет за сигурност след нахлуването на Украйна. Той беше раздразнителен, налагаше му се да се консултира с бележките си и нямаше какво да предложи, освен неясни искания нападателите да бъдат прогонени. Той до голяма степен се скри от общественото внимание и възложи тежестта на справянето с кризата на подчинените си.

Има осезаемо чувство на безпокойство относно неговото ръководство. Един сенатор заяви пред изданието "Верстка", че "настроението е станало много тревожно", тъй като е невъзможно да се изпитва доверие нито към Путин, нито към бъдещето. Очакванията са, че украинците в крайна сметка ще бъдат изгонени от Курска област, дори това да отнеме повече време, отколкото обещава Герасимов - който първоначално твърдеше, че украинците са "блокирани" само ден след атаката си.

И все пак защо бе всичко това? "Крим имаше значение, разбира се - но за какво се бием сега? Нима жертваме икономиката си, мястото си в света, дори собствената си територия за някакво изравнено със земята парче украинска недвижимост, което никога не сме искали?" - каза един анализатор от московски мозъчен тръст.

Явна тревога

В медиите, които до голяма степен са заглушени, звучи рядка критична нота. Докато Кремъл твърди, че се грижи добре за 200 000 руски цивилни граждани, които са евакуирани от граничните райони, статиите подчертават лошите условия, в които се намират, и неспособността на федералното правителство да отговори на техните нужди.

Това задължение е възложено на губернаторите - хората на Путин на място. Те също така внимателно изразяват недоволството си от това, че са принудени да се справят с криза, която не е тяхна заслуга, без да получат подходяща подкрепа. За пореден път Путин показа, че не желае да подкрепи собствените си хора и дори да ги изслуша.

"Той ще си приписва заслугите за всичко, което успеят да постигнат, и ще ги проклина за всичко, което не успеят", казва анализаторът.

Междувременно решението за изпращане на наборници, някои от които все още не са преминали минималното по закон четиримесечно обучение, започна да предизвиква и открита тревога сред родителите, които протестират, както и вълна от предавания в плен на самите наборници.

Налице е скрито осъзнаване на провала на националното ръководство. Кинорежисьорът Карен Шахназаров, който обикновено е твърд поддръжник на Путин и войната, беше откровен по националната телевизия: "Ако подобни гафове продължават, можем да загубим!"

Руският бунт

Това не означава, че превратът или революцията са неизбежни, но режимът започва да се притеснява. Според един добре осведомен руски анализатор "това, което наистина накара Кремъл да се заеме сериозно с предоставянето на помощ на бежанците, беше, когато [службите за сигурност] предупредиха за риска от протести".

Руснаците са свикнали държавата им да е некомпетентна и корумпирана. Това обаче си има граници - и когато многострадалните руснаци най-накрая загубят търпение, резултатът често е това, което Александър Пушкин нарича "руски бунт, безсмислен и безпощаден".

Патриотизмът може да ги сдържа по време на война, но може и да ги възпламенява. Една от причините, поради които Путин омаловажава тази криза - той дори не може да я нарече с истинското й име, а се придържа към безвкусни евфемизми като "тази ситуация" - е, че военните неуспехи и неспособността да се защити родината често са сваляли режими.

Активизиране

Путин ще преодолее кризата. Както и при бунта на "Вагнер" миналата година, алтернативата - в този случай разделянето на държавата по време на инвазия - изглежда още по-малко привлекателна за повечето руснаци. Въпреки това той ще излезе от ситуацията още по-отслабен.

Той все още не е научил урока на Сталин след първия шок от нацисткото нашествие: да остави специалистите да си свършат работата. С микромениджмънта си той или Герасимов все още могат да докарат ситуацията до катастрофа.

Ако тази трудно ситуация бъде разрешена, това няма да стане благодарение на тези двамата или на някой от големите фигури от съвременния царски двор. Исторически погледнато, когато руските лидери се провалят, се намесват други, независимо дали става дума за генералите, които са надвили нацистите през Втората световна война, или за народното опълчение, което гони полските нашественици по време на Смутното време в началото на XVII в., когато аристократите сключват сделки със завоевателите.

Днес губернаторите работят с Министерството на извънредните ситуации за настаняване и изхранване на бежанците. Неправителствените организации, които дълго време бяха маргинализирани или потискани от Путин, помагат за свързването им със семействата или ги консултират за техните права.

Командирите на бойното поле започват да разбират как да реагират на изключително мобилната тактика на нашествениците. Източник от украинската отбрана отбелязва: "Засега не се сблъскваме с по-добри войски - но виждаме, че ги използват по-добре".

Обикновени руснаци изпращат помощи за хората, разселени от боевете в Курска област. Удобният стар мит, че за всички проблеми е виновен не царят, а корумпираните или глупави съветници, генерали и чиновници около него, избледнява.

Бъдещи обиди

Руснаците може би все още не вярват, че войната е била грешка, да не говорим, че е време да се сключи мир. Всъщност някои се чувстват по-гневни на украинците от всякога.

Една жена, чието семейство се е намирало в превзетия град Суджа, заяви пред независимия журналистически кооператив "Берег": "Все още обвинявам Путин за това. Но сега се надявам, че хората, които преди мразех" - провоенните фанатици - "ще успеят".

Въпреки това те знаят, че за пореден път техният монарх ги е подвел. А това, в дългосрочен план, може да се окаже най-опасното нещо за един режим, чиято легитимност не се основава на божествено право, а на претенцията му да, както се изрази самият Путин, "вдигне Русия от колене".

За повечето руснаци това вече не е път, който води към някаква победа.

Черномирдин също така предупреждаваше, че "трябва да правим това, от което се нуждае нашият народ, а не това, което правим тук". Изглежда малко вероятно Путин да се вслуша и в тази перла на непреднамерената мъдрост.