Съкровища, странности и чисти абсурди: Как пазим безценното с широко затворени очи

Една история за безхаберие, фалшиви новини и проблеми, чието решаване не може да бъде отлагано

13:05 | 11 декември 2018 | Автор : Красимир Тодоров 48 9612 Колаж: Юли Илиев, Dir.bg

Ако има нещо, което безусловно подхранва националното ни самочувствие и гордост, това е богатото ни културно-историческо наследство, оставено от народите, населявали нашите земи. Сложното и обемисто законодателство, свързано с неговото опазване, е предмет на обществен и медиен интерес.

Днес трайно са създадени нагласи, че единствено тълпите от иманяри, чийто брой очевидно никой не знае, съсипват безогледно културни ценности. Все по-често обаче излизат наяве факти, изнасяни от българската съдебна система и медиите, които поставят на дневен ред въпроса за опазването на това национално богатство в българските музеи.

За да хвърлим един, макар и бегъл, поглед върху ситуацията по този проблем в момента, в следващите редове ще разкажем една история, в която има от всичко по много - фалшиви новини, извършвани десетилетия наред нарушения, озадачаващи практики на държавни институции и най-вече усещане за проблеми, чието решаване не може да бъде отлагано.

За познавачите е известно, че в Закона за културното наследство и наредбата за теренни проучвания са поставени множество изисквания към лицата, които имат право да извършват археологически разкопки. Това създава усещане за една строго контролирана дейност.

Ако не беше един малък пропуск

До ден днешен законодателят оставя на съвестта и морала на научните ръководители - доказано обтекаеми категории във всяка една епоха, да спазят отговорно нормативната уредба и да предадат в музеите находки и документация в изисквания порядък.

Тъй като цялата логика на това законодателство предполага проследяемост на процеса - от момента на научното откритие на археологическия обект до появата на културната ценност във витрините на музеите или във фондохранилищата, се изисква тази дейност педантично да се документира и съответно - контролира.

Какво се случва на практика?

По време на работата на терен всичко е в ръцете на научния ръководител и очевидно законодателят по презумпция приема, че е невъзможно да бъдат извършени някакви нарушения. Тънката нишка между музеите и Съвета за теренните проучвания е една единствена служебна бележка. Тя удостоверява, че находките са предадени в музея, на чиято територия е извършено проучването. Нишката обаче е достатъчно крехка, за да бъде често разкъсвана. Така се обезсмислят усилията на финансираната от данъкоплатеца държава да постави под контрол разкриването и опазването на безценното археологическо богатство.

Случилото се в продължение на десетилетия в един провинциален музей ни дава повод за тревожен размисъл за необходимостта от промяна, а покрай това, някак естествено идва въпросът: Не са ли българските музеи част от хранителната верига в черния пазар на културни ценности? Разбира се, категоричен отговор може да даде само Съдебната система, но фактите, с които ще ви запознаем в следващите редове, едва ли ще оставят равнодушен всеки милеещ за опазването на културното ни наследство.

От години е известно, че на територията на община Нова Загора се намират някои от най-ценните за българската наука обекти на културно-историческото наследство от праисторията и античността. Музеят в града е създаден преди близо 60 години и се предполага, че неговите колекции са сред най-богатите в страната, що се отнася до тези епохи. През последните две години в него са проведени проверки и цялостна инвентаризация на музейните фондове. В резултат на бял свят излизат шокиращи факти, за които ще разкажем.

Известно е, че находките и документацията от всяко теренно проучване трябва да бъдат предадени в музеите с акт за предаване и приемане, както беше в близкото минало, или с предавателно-приемателен протокол според сегашното законодателство. В тях, за да стане ясно какво се предава и приема описателно и подробно, се вписва видът на находките, съпроводени със съответната теренна документация.

Когато директор на музея в Нова Загора става Пейчо Пейчев, той установява, че десетилетия наред находките не се предават със задължителната по закон документация. Вместо това са издавани само служебни бележки с по две изречения. Те гласят, че всичко е предадено на музея и нищо повече. Бележката се издава от директора на музея и като вълшебен ключ отваря пътя към ново проучване. Носи се в Националния археологически музей в София заедно с научните отчети и още една торба документи и е едно от най-важните условия, за да се получи новото разрешение за разкопки.

Колко сериозно се гледа на тези документи говори фактът, че един от вече бившите уредници в новозагорския музей Веселин Игнатов - дисциплинарно уволнен наскоро, в продължение на десетилетия получава разрешения за разкопки. В същото време той не отговаря по какъвто и да е начин на условията за ръководител на теренно проучване, т.е. без някога да е завършил висше образование по археология или да е получил специализация по тази специалност.

Странно, много странно

И не само това. Когато директорът на музея се заема да провери документацията за предаване на откритите артефакти и воденето на полевите инвентарни книги, попада на невероятни несъответствия. Случайно или не, дълги години никой не им е обърнал внимание. Липса на графични изображения на откритите находки и несъответствие между бройките в полевия дневник и в полевата инвентарна книга са само малка част от онези документални "пропуски", които потъват в небитието и на практика завинаги компрометират научната стойност да проучванията.

И това се случва в 21 век, когато всеки има свободен достъп до дигиталната фотография.

Тази малка подробност и "случайно допусната" небрежност обаче ни кара да се запитаме: Как държавата ще контролира съхраняването на културното наследство? Как ще опази и предотврати теча на национални съкровища по черния път на контрабандата, камо ли да си ги върне при загуба, когато не знае дори как изглеждат?

И така някой издава разрешение на лице, което по никакъв начин не покрива изискванията на закона. Това лице не предава с документи находките в музея, отново в категорично нарушение на закона. Ако някой вече е готов с понятия като "подозрително безхаберие", е добре да изчака, защото това е само началото. Още по-конкретна информация почерпихме директно от извора.

Какви данни предоставя директорът на музея в Нова Загора?

"В музея в Нова Загора, от началото на 1987-а до края на 2017 година, в инвентарните книги за основен фонд на отдел "Археология", от откритите находки от всички теренни проучвания през този тридесетгодишен период, са вписани само 676 броя инвентарни номера, а в инвентарната книга за нумизматичния фонд - само 182. Това е пълен абсурд. Пълен абсурд е, че тия неща се знаят от доста време и никой не взема абсолютно никакви мерки да потърси съответната отговорност от тези хора. Само от тези факти следват един след друг въпросите "Защо?". Когато нещо не е заведено в музейните фондове, то не подлежи дори на инвентаризация и така тотално се губи поглед върху него. Tова се отнася за десетки хиляди находки", коментира пред Dir.bg директорът Пейчо Пейчев.

За пример той дава проведените разкопки от Веселин Игнатов в местността "Триъгълника" до Нова Загора през 2007 година. Тогава са открити 2 тракийски колесници с богата украса, част от която е от благородни метали. С близо 10 хил. лева от Министерство на културата е извършвана и реставрация, но в инвентарните книги за основен фонд не е вписано нищо от специалиста в музея Веселин Игнатов. Пари са взети и от проучването, и от реставрацията. Отчетени са по съответния ред. Находките не са предадени в музея с изискваните описи, не са заведени във фондовете на музея, няма представена консервационно-реставрационна документация от реставратора, няма научни паспорти. След повече от 10 години спомен за това научно откритие дава само една малка и трудно забележима книжка с много лаконична информация в научения архив - беден и безразборно воден.

Същия почерк Веселин Игнатов демонстрира и на друг известен обект, прочул се с поредица от скандали - "Източната могила" в село Караново. Близо 10 години от започването на проучванията, при вложени приблизително над 200 000 лева, има вписани само няколко културни ценности в основния фонд, а съдбата на стотици до момента е неясна. Отново липсват документи за предаване в музея, няма и научни паспорти.

За 2008 година, когато е открита тракийската колесница, липсва дори прословутата служебна бележка за предадени находки. Въпреки че през 2014 г. Игнатов не е предал находките си, както е по закон, и отново няма издаден документ, той получава от Националния археологически институт с музей разрешение да работи в Харманли през 2015 г.

Да беше въпросният Игнатов проблем сам по себе си - здраве да е! Но можем ли да знаем дали е той, дали са десетки или стотици, когато тези дребни за широката маса несъответствия са само част от формулата, която ни превръща в обезоръжени стражи на собствените ни съкровища?

Какво следва?

"Поставих за първи път въпроса за инвентаризацията, която е възложена преди 10 години, на комисия с ръководител Веселин Игнатов, която очевидно никой нямаше намерение да направи. Започнах да искам документи, свързани с археологическите проучвания, да задавам въпроси, свързани с приемането на находките в музея и много, много други", разказва директорът на музея Пейчо Пейчев.

Особено впечатление му прави фактът, че тази инвентаризация е първа в цялата история на отдел "Археология" на музея. Очевидно са засегнати нечии интереси и като по поръчка, тя го превръща в мишена на атаки от регионални и национални медии. Пейчев получава обвинения, че пречи за извършването на инвентаризация, въпреки че той е първият директор, който разпорежда такава.

"Безсмислието и нелепостта на тези обвинения са ясни за запознатите със случая, но сред широката публика, за която новият директор е не дотам познато лице, налаганите със систематична агресия лъжи създават съвсем други нагласи", обясни пред Dir.bg Пейчо Пейчев.

В същото време комисия, назначена от него със задача да опише археологическите находки във всички помещения в музея, изважда на бял свят още факти. Над 17 000 находки не са стигнали до инвентарните книги, а около 3500 от тях са без каквито и да е инвентарни номера. Т.е. с неясен произход и вече извадени от археологически контекст са загубени за науката. По света с тях може да бъде направен цял един нов музей.

Междувременно с проблемите в музея са запознати институциите. В подробно писмо от директора на музея до министъра на културата са изнесени доказателства и документи за груби нарушения по време на теренните проучвания на "Източната могила" в село Караново. Ведомството изпраща екип за проверка, като участниците в него не крият, че са добре запознати с фактите. Те обаче не се захващат да изяснят дали има предадени находки и каква е съдбата им заедно с документацията, която би трябвало да се води. След разговор с директора Пейчо Пейчев и показване на някакви находки от Веселин Игнатов, си тръгват.

Обичайният констативен протокол на Главна дирекция Инспекторат по опазване на културното наследство (ИОКН) не пристига в музея. След близо година и половина, вместо него, е получено писмо, от което не става ясно ще вземе ли някакви мерки министерството или този скандал ще бъде просто забравен. След известно време тогавашната зам.-министър на културата Бони Петрунова и директорката на ИОКН Димитрийка Добрева-Ангелова дават интервюта по въпроса. Вместо да изяснят проблемите около опазването на културното наследство в региона, акцентите им са около това как е назначен действащият директор и дали това е в нарушение на закона.

Тази история е от Нова Загора, но изводите от нея могат да бъдат отнесени към начина на работа и в други музеи в цялата страна. Именно този факт навява тъга, породена от преплитането на някои от големите недъзи на обществото ни. Безпрецедентни нарушения, странни решения и позиции на държавни институции, фалшиви новини и очебийни проблеми, чиито решения не могат да бъдат отлагани.

Dir.bg ще продължи разследването си дали причините се крият в недотам изпипаното законодателство или всичко е подчинено на интересите на отделни хора от бранша. Но едно е ясно - сякаш стана практика такива случаи да се покриват, защото никой няма интерес да се шуми около тях.

За щастие, има и такива, като този в Нова Загора, при които някой не е съгласен да замете под килимчето трупаните с десетилетия проблеми с опазването на културно-историческото ни наследство. Колкото по-рано компетентните лица и институции погледнат недъзите в българската археология, толкова по-добре. Защото историята трябва да бъде богатство за държавата и всички нейни граждани и с това компромис не може да бъде правен.

ИЗБРАНО