Неотдавнашните уверения на руския президент Владимир Путин, че "няма да има деприватизация", са също толкова лъжливи, колкото и многократните му обещания да не нахлува в Украйна. Според Иля Шуманов, бивш ръководител на Transparency International Russia, само през тази година властите са предприели действия за изземване на контрола върху 17 големи предприятия.

Това не е опит на някои нагли личности в Русия да напълнят джобовете си. Това е част от усилията на Путин да преразпредели собствеността на хора, считани за недостатъчно лоялни към Кремъл, и да създаде нова класа собственици на активи, които дължат състоянието си на президента и неговото обкръжение. Членовете на този нов елит, най-вече силоваците (службите за сигурност) и техните бизнес партньори, ще бъдат истинските победители от войната в Украйна - и основа на стабилността на режима. Путин не става по-млад и тази група ще позволи на системата му да се преоткрие дори след като той напусне политическата сцена.

Към края на първия президентски мандат на Путин през 2004 г. беше изработена формула за мирно съвместно съществуване между Кремъл и олигарсите, които бяха натрупали богатството си при неясни обстоятелства след разпадането на Съветския съюз. Държавата позволи на олигарсите да запазят натрупаните през 90-те години активи и да продължат да процъфтяват в замяна на строга ненамеса в политиката. Олигарсите до голяма степен приеха тази формула, докато вкарването в затвора на петролния магнат Михаил Ходорковски през 2003 г. показа какво ще се случи с онези, които не са съгласни с нея. Впоследствие формулата работи сравнително добре и за двете страни: Путин установи пълен контрол върху руската политика, а олигарсите запазиха активите си и увеличиха състоянието си благодарение на високите цени на суровините.

Постепенно Кремъл успя да наложи допълнителни финансови изисквания към олигарсите - обозначени като "социална отговорност" - като демонстрация на лоялност, но бизнес елитът не беше недоволен. Те се бяха научили как да печелят пари от изгодни държавни поръчки и бяха сигурни, че ако ги сполети бедствие като световната кредитна криза през 2008 г., държавните банки ще им помогнат. В края на краищата Кремъл също се нуждаеше от олигарсите. Със своите грижливо изградени мрежи на Запад те бяха незаменим инструмент за Russia Inc, която все още искаше да печели пари като част от световната икономика.

Нахлуването на Путин в Украйна напълно преначерта сделката с олигарсите. Искът от август на руски съд за национализация на компания, собственост на Андрей Мелниченко, един от най-богатите хора в Русия, е най-показателният случай. Мелниченко е под санкциите на ЕС и не осъжда недвусмислено войната. Все пак дори това може да се разглежда като нелоялност в настоящата обстановка, а твърденията на руския банкер в изгнание Олег Тинков, че Мелниченко "мрази Путин" (отречени от Мелниченко), може да са предизвикали отмъщение.

Мелниченко не е сам. Миналия месец съд в Русия национализира Метафракс Кемикъл, голям производител на метанол. Прокурорите твърдят, че приватизационната сделка от 1992 г. е "подкопала икономическия суверенитет и отбранителната способност на Русия" - думи, които все по-често се използват в Русия за нападки срещу опоненти. За някои войната, която опустошава Украйна, е удобен претекст за анулиране на предвоенните споразумения и за търсене на доходоносни активи. Кампанията за деприватизация очевидно включва много опортюнизъм, но се вижда и ръководната ръка на Кремъл. Още през януари Путин определи възстановяването на държавния контрол върху стратегически предприятия като приоритет за Генералната прокуратура.

Преди това руските олигарси смятаха, че попадането под западните санкции е вид защита от изнудване у дома. Случаят "Мелниченко" показва, че това вече не е вярно. Всъщност международните санкции правят олигарсите все по-безполезни за Кремъл като инструменти за бизнес в чужбина. Все пак нищо не подсказва, че някой от тях скоро ще се обърне срещу Путин. Способността им да влияят на борбата за власт е намаляла.

Западни инвеститори като "Карлсберг" и "Данон" първи усетиха болката от новата правна среда в Русия. Потенциалните инвеститори от Азия и Персийския залив в закъсали руски активи, които Кремъл се опитва да привлече, също трябва да обърнат внимание. Що се отнася до самите руснаци, кутията на Пандора за преразпределение, отворена от войната на Путин, няма да засегне само олигарсите, но в крайна сметка ще се върне, за да ухапе новите бенефициенти. Основите на правото на собственост в Русия, които бяха крехки много преди войната, ще станат още по-разклатени със съмнителните нови съдебни решения.